Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от приетия на 10 октомври т.г. Закон за изменение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване" (ДАР), с който правомощието по назначаване и по освобождаване на председателя на агенцията се възлага на Народното събрание. Това съобщиха от прессекретариата на президентството.
В мотивите си държавният глава посочва, че с измененията на досегашния механизъм за назначаване, респективно освобождаване на председател на ДАР в хипотезата на споделена компетентност между Министерския съвет и президента, се нарушава гаранцията за обективност, независимост и липса на политическо влияние при избора на председател. С промените в закона поемането и прекратяването на пълномощията на председател на агенцията ще бъде зависимо от моментни политически интереси в парламента, което не е в интерес и целесъобразно с националната сигурност.
Държавният глава оспорва също така становището на вносителите на закона, че изборът на председател на ДАР от Народното събрание би било условие за стабилност, предвидимост и обществено доверие, защото при конфликт между Министерския съвет и президента нямало да бъде избран кандидат. Целта не е да има безкритично единомислие между държавните органи за всяка номинация, а изборът на председател да може да бъде поставен на преценката на още един независим орган, което е предпоставка за получаване на общественото доверие.
Така в желанието си да осигури безконфликтен избор и гарантирано единомислие, Народното събрание изземва правомощието по определяне на председател на агенцията, като по този начин натоварва с политическо значение този процес и прави председателя зависим от плаващи партийни мнозинства, отбелязва още в мотивите си президентът.
Следва пълният текст на мотивите на държавния глава:
МОТИВИ
ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РАЗПОРЕДБИ ОТ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „РАЗУЗНАВАНЕ", ПРИЕТ ОТ 51-ВОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 10 ОКТОМВРИ 2025 Г.
Уважаеми народни представители,
С приетия Закон за изменение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване" (ЗИ ЗДАР) Парламентът продължава заявената линия да изземва правомощия, като определя ръководителите на държавни органи, част от системата за национална сигурност. Отчитам положително, че този път мнозинството прояви разум и гласува закона на две четения в различни дни, за разлика от начина, по който беше приет Законът за Държавна агенция „Национална сигурност". Въпреки това остават редица неясноти относно синхронизирането на новите режими за определяне на ръководителите на службите за сигурност с действащите организационно-функционални разпоредби, което в крайна сметка ще затрудни дейността на тези структури. Това важи в пълна степен и за направените промени в ЗИ ЗДАР.
Не мога да подмина обаче генералния контекст на предприетите изменения. С възприетия в §§ 1-3 и § 5 ЗИ ЗДАР подход Парламентът да избира и освобождава председателя на Държавна агенция „Разузнаване" (ДАР), той прави тази длъжност политически зависима, но институционално неотговорна. В този смисъл поддържам изцяло изложеното в мотивите на Указ № 177 от 2 октомври 2025 г. (обн. ДВ, бр. 87 от 17 октомври 2025 г.) относно промените, направени в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност".
Държавна агенция „Разузнаване" е девоенизирана структура, законово позиционирана в изпълнителната власт. За да постига задачите в сферата на националната сигурност, законът изрично посочва, че дейността на агенцията следва да бъде осъществявана при спазване на принципите на политически неутралитет, обективност и безпристрастност (чл. 4, т. 4 и 6 ЗДАР). Съгласно чл. 5 от ЗДАР на агенцията не се поставят задачи от вътрешнополитически характер, имайки предвид нейните функции от значение за гарантиране на националната сигурност и реализиране на външната политика на страната. Не е случайно, че законът е оторизирал изрично президента и министър-председателя с правомощия да поставят конкретни задачи на службата (чл. 12, т. 1, чл. 13, т. 1 ЗДАР ), т.е. лица, заемащи длъжности, с които по един или друг начин Конституцията свързва представителството на държавата във външните отношения и осъществяването на външната политика. Същевременно, това са органи, на които Основният закон признава качеството да бъдат носители на изпълнителна власт (Решение № 13 от 1996 г. по к. д. № 11/1996 г.). Ето защо, споделянето на правомощието на държавния глава по назначаване на председателя на агенцията с Министерския съвет не е самоцел, а продължение на заложеното балансиране между органите, които по един или друг начин са свързани с дейността на тази специфична служба за сигурност. Така, то гарантира едновременно оставане на службата в изпълнителната власт и политическата ѝ отдалеченост от управляващото мнозинство, което и да е то.
Именно защото е част от изпълнителната власт и следва да бъде политически неутрална, ДАР е функционално обвързана с останалите служби за сигурност, включително със структурите, които са натоварени с отбраната. В тази връзка например, по настоящем пътят за реализиране на наказателната отговорност за определени деяния на нейните служители се приравнява с този за военнослужещите (чл. 396, ал.1, т. 6 от Наказателно-процесуалния кодекс).
Това е още един аргумент защо процедурата по назначаването, респективно прекратяването на пълномощията на председател на агенцията трябва да бъде тясно съгласувана между органи и структури, имащи отношение към кадровата политика в службите в сферата на сигурността и отбраната на страната. Такива са Министерският съвет (чл. 105, ал. 2 КРБ) и президентът на Републиката (чл. 100, ал. 1 и ал. 3 КРБ). Включването на Народното събрание в този процес ще доведе до изместване на фокуса на процедурата по назначаване и освобождаване на председател на ДАР от аргументи, съсредоточени върху националната сигурност и поставянето на акцент върху партийни политики и плаващи мнозинства. Това би довело до съмнения за обективност и професионализъм в работата на ключова служба за сигурност, ангажирана с реализиране на приоритетите в областта на националната сигурност, външната политика, икономиката и защитата на конституционно установения ред.
В мотивите на законопроекта се посочва, че промяната се налага поради липсата на механизми за разрешаване на евентуално възникнали конфликти между президента и Министерския съвет при упражняване на споделената им компетентност. Смисълът на споделена компетентност между независими един спрямо друг органи, при назначаване и освобождаване на длъжности, не е да се постига единомислие между тези органи, а да се гарантира, че назначенията ще бъдат преценени от различни гледни точки. Това в крайна сметка е формална гаранция за експертността и функционалната независимост на назначаваните лица. За да произведе последици назначаването, респективно освобождаването, е необходимо предварително съгласуване на указа и неговото приподписване (Решение № 13 от 1999 г. по к. д. № 9/1999 г.; Решение № 2 от 2002 г. по к.д. № 2/2002 г.). Това са възможности за взаимен контрол и споделяне на отговорността на двата органа, участващи в правомощието. Възлагането на избора на Народното събрание лишава самия Министерски съвет от тези възможности за контрол. Успехът на предложението на правителството за ръководител на службата ще е подчинено единствено на необходимото парламентарно доверие, от което зависи собственото му съществуване. Избирането и освобождаването от Народното събрание на председателя на ДАР по предложение на Министерския съвет става в известна степен симетрично на процедурата по избиране и освобождаване на министри (чл. 84, т. 6 от Конституцията), чиято дейност, за разлика от тази на ръководителите на службите, може да бъде годен обект на пряк парламентарен контрол. От друга страна, новият режим влиза в противоречие с чл. 84, т. 8, пр. II от Конституцията, защото Парламентът отнема инициативата за упражняването на собственото си правомощие от неговите членове - народните представители. По този начин се постига едновременно противоконституционно разширяване на компетентността на Народното събрание по чл. 84, т. 6 и ограничаване на тази по чл. 84, т. 8. Загадка остават и субектите, които могат да внасят проектопредложенията в Министерския съвет и реда, по който ще се случи това. Напълно разбираемо парламентарният модел установява предимно политически форми на отношения между Министерския съвет и Народното събрание, за сметка на ограничените юридически форми на съгласуване на тези отношения. Когато става въпрос за законодателна инициатива, промени в кабинета или парламентарния контрол, такъв модел на взаимоотношения е конституционно оправдан. Когато обаче назначаването на ръководителите на служби се случва само по този начин, решаващото значение ще има политическата преценка над професионалната.
С § 1, т. 3 ЗИ ЗДАР се регламентира изрично, че законоустановеният брой на заместник-председателите на ДАР ще бъде трима и те ще бъдат назначавани с решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя. В своето съществуване агенцията до момента никога не е имала трима заместник-председатели, доколкото кадровата обезпеченост, оценявана от органите, които са имали пряко наблюдение върху функциите на агенцията, не е налагала това. За жалост, зачестилото подобно императивно регулиране на броя на заместник-председателите не е прецедент и то може да бъде обосновано единствено с осигуряване на длъжности за парламентарното мнозинство, съразмерни на дяловете, в които то участва в политическото управление на страната. По този начин мнозинството открито демонстрира действителната цел на реализираната си законодателна инициатива, а именно – осигуряване на влияние в службите за сигурност.
Уважаеми народни представители,
Като се ръководя от гореизложените мотиви, на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, връщам за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на §§ 1 – 3 и § 5 от Закона за изменение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване", приет от 51-вото Народно събрание на 10 октомври 2025 г.
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
