- 1983 г. - след пороен дъжд Дреновишката река в София приижда, изравя паветата, коли плуват над водата, двама души се удавят
- Министерският съвет, президентството и парламентът са защитени, НДК - не. Река Искър може да залее столицата до 360 минути
В 127-те потенциално най-опасни за наводнения зони в България изобщо не са включени Елените, нито всички презастроени в последните години квартали на големите градове. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е изготвило специална карта, за да посочи рисковите райони, но трябва да сме нащрек и за други.
София също не може да бъде спокойна. Река Искър може да залее части от града за между 15 и 360 минути (6 ч.), пишат експертите на общината в плана за защита от водни бедствия.
“Въпрос на късмет е кога и колко ще вали – обяснява климатологът Симеон Матев от Софийския университет. – Ще ви дам пример с една тръба в коритото на Владайската река след Сточна гара в София, която течението довлече като боклук преди 2 седмици, когато паднаха много валежи. Тя стои там и ако завали порой, водата ще я надигне и заставайки напречно, ще спре свободния отток. Може да направи бент, ако има много боклуци. Така че около реките винаги трябва да се внимава, както и в низините.
Най-безопасните за наводнения места са само планинските райони”.
Според учения в презастроения кв. “Манастирски ливади” има различни поточета, които при обилни дъждове също биха предизвикали проблеми. В “Бояна” пък влажната зона на Боянското блато се застроява усилено, което е потенциален риск.
Един от най-заплашените райони на София обаче е мостът при Военна академия. Това става ясно от плана на Столичната община за защита от наводнения. “Уязвими места са тези, при които инженерно е стеснен габаритът на коритото на река за сметка на преминаване на тръбопроводи. Пример за подобно място е река Перловска по продължението на бул. “Евлоги и Христо Георгиеви” в участъка между ул. “Шипка” и бул. “Мадрид” - пишат в плана експертите на Столичната община.
Ето и защо стеснените речни корита са опасни при проливни дъждове. “Точно при Военна академия каналът на Перловската река се стеснява, за да влезе под моста - заяви специалистът по водите Димитър Куманов пред “24 часа – 168 истории”. - Ако дойде силен порой, тя ще излезе от коритото си със 100-процентова сигурност. Тези корекции са проектирани преди повече от 100 години, когато условията в столицата са били съвсем различни. Строителството и сградите нямат нищо общо с днешните. Същото е положението и около Владайската река.
“Ние от сдружение “Балканка” предлагаме към плановете за управление на рисковете да се направи и
съвременна оценка на хидравличната проводимост на речните участъци
в София”, добавя Куманов. Също и за съоръженията на изкуствените водни площи, защото теоретично според него има още една огромна опасност за града – язовир “Искър”, който е на поречието на река Искър.
Експертът разказа за най-голямото наводнение в София, което се е случило през юни 1983 г. Преляла е Дреновишката река, която минава през Южния парк и после под бул. “България” се събира с Боянската, откъдето надолу текат заедно вече като Перловска. “Тогава дойде огромна вълна от Киноцентъра и събори моста на ул. “Сребърна”.
Той падна и запуши коритото на реката, така че тя излезе и течеше по сегашния бул. “Петко Тодоров” като луда. Метър и половина бясна вода, която изкопа целия паваж, с който беше покрит булевардът. Натрупа всички павета на първия завой при един светофар. Аз живея в района и на другия ден там имаше цяла планина от павета и коли едни върху други. Всички мазета на блоковете около бул. “Петко Тодоров” бяха задръстени с тиня. Паркираните от другата страна на блоковете коли бяха пълни с кал. Най-големият екшън беше по самия булевард, където колите плаваха. Не както на Елените водата да ги влачи. Небето беше станало черно-виолетово. Не се чуваше да падат дъждовни капки, а
все едно се изливаха кофи с вода”.
По време на този порой преди 42 г. двама души са се удавили там, където бул. “Пенчо Славейков” минава над бул. “Витоша”. Така че дори Дреновишката река, която със сигурност не попада в район със значителен потенциален риск от наводнение според картата на МОСВ, е довела до големи проблеми.
Говорейки за рискове, вкараните под земята канали на реките би трябвало по принцип да не са опасни. Обаче според специалистите зависи как са били изчислявани сеченията и оразмерявани навремето. Освен това не е ясно какви боклуци са задръстили коритата им и как може стихията да ги обърне.
В момента в Закона за водите е забранено да се строи каквото и да било върху покрити речни участъци. Което означава, че не може върху тях да има булеварди, пазари, паркинги и дори зелени площи. Де факто има такива в София - паркингът при театър “София”, който е върху Перловската река. 200 м е вкарана подземно - от театъра под паркинга прави завой надясно, на жп прелеза продължава към бул. “Владимир Вазов”, влива се в Слатинскага река и после в Искър. Друг такъв обект е откритият през 1977 г. пазар на “Красно село”. Той лежи върху Боянската река. Въпрос на късмет е да няма силен порой, какъвто е дошъл от Киноцентъра през 1983 година, предупреждават експертите.
Според главния архитект на София Богдана Панайотова опасностите не идват от покритите реки, защото не се строи върху некоригирани корита. “Рисковете са, че масово се застрояват огромни територии без дъждовна канализация”, заяви тя по Би Ти Ви. Инфраструктурата е изостанала. Реките Драгалевска и Сухиндолска са със затрупани дерета, а кварталите около тях са без канализация, водата няма къде да отиде. Според Панайотова тамне може да се издават разрешения за строеж.
Любопитното е, че при всички рискове за София
най-защитени са сградите на Министерския съвет, президентството
и Народното събрание. Поне така казват експертите. Докато НДК се е наводнявало преди 42 г.
“Други проблемни зони са булеварди, улици и подлези, където канализационната система не може да поеме водите - пишат още експертите на Столичната община. - Наличието на все повече и по-обилни валежи води до невъзможност на канализацията да поеме големия дебит дъждовна вода. Причина за това до голяма степен е и големият дял запечатани почви в градската среда и непропускливостта на почвите в Софийската котловина.
Значителни наводнения на територията на София могат да настъпят при излизане на реките от коритата им, скъсване на диги, преливане, частично или пълно разрушаване на стените на язовирите, хвостохранилищата и сгуроотвала, при което ще бъдат залети урбанизираните територии в районите “Панчарево”, “Искър”, “Подуяне”, “Кремиковци”, “Надежда”, “Сердика”, “Нови Искър”, “Младост” и “Слатина”, “Витоша”, “Връбница”, “Овча Купел”. Наводнения евентуално могат да настъпят и
при образуване на “висока вълна” от оттока по деретата в отделните райони на Столичната община”.
Потенциално опасна зона има край околовръстното шосе, където блата и мочури са заемали огромни площи, а сега се застрояват и са покриви и асфалт. Става дума за участъка между бул. “България” и “Симеоновско шосе”. Когато водата падне върху покривите и асфалта, се стича в коритото на близката река и моментално издига нивото ѝ.
Всичко това би трябвало да бъде взето предвид в картата на МОСВ с опасните за наводнения райони. Въпреки че през последните години водата приижда навсякъде другаде, но не и в тези места.
Така е в цялата страна. Едно от най-зловещите по мащаб беше в поречието на река Стряма - карловските села Богдан, Каравелово, Слатина, Трилистник. През септември 2022 г. море от кал се смъкна от планината, в дворовете на хората водата достигна метър и половина. Селата се задръстиха, а те не са обозначени в картите на Басейнова дирекция “Пловдив” като район с висок риск.
“Тогава се правеха новите планове за управление на риска от наводнения. Ние от сдружение “Балканка” и местните хора писахме до Басейнова дирекция районът да влезе в зоните със значителен риск, но това не се случи”, добави Куманов.
Елените, които бяха зловещо наводнени и дори пороите доведоха до смъртта на хора, също не са включени в опасните зони. Защото методологията за определянето им е по исторически данни. Не се отчита съвременното състояние на водосборите на реките.
Не си дават сметка, че в планината над пострадалите през 2022 г. села в Карловско се сече дървесина от години и преди 3 г. пороят смъкна калта от оголените скатове, вкл. и вършината (неокастрени клони), която в България се оставя директно върху сечищата и не се извозва. Екосдруженията предлагат заедно с трупите от опасните терени да се изнася и вършината извън гората.
В градовете също не може да сме сигурни, че няма да има проблеми, дори и в последните години да не е имало порои. Вторият по големина в България – Пловдив, през 1957 г. е залят от 4-метрова приливна вълна от Марица, вследствие на което е наводнен, скъсва се една от дигите и са разрушени над 770 къщи, а 10 500 души остават без покрив над главата си. След този потоп вдигат по-високо бреговете на реката.
Макар да са имали този пример пред себе си, администрацията по времето на един от съвременните кметове (Иван Тотев) излезе с идея да се прави парк. “Целта беше
да се запълни коритото със спортни площадки, тенис кортове и други атракции
- спомня си Куманов. - Беше минало през процедура по оценка на въздействието върху околната среда в РИОСВ-Пловдив. Докладът беше приет. А идеята за застрояването на парка е била реката да се вкара в нещо като улей (техническият термин е кюне) - 50 метра широк, 2,5 м дълбок. Там водата може да си тече при нормално време”.
Марица обаче е голяма река и е имало случаи коритото ѝ да се напълни догоре. През август 2005 г. след 21 часа силен валеж, при който метеоролозите отчитат 90 литра на кв. м, достига до 30 см под критичната точка. По време на същия порой Марица е успяла да скъса 7 диги в Пазарджишко, става ясно от документи на Националния институт по хидрология и метеорология.
“Имайки предвид това, написах възражение до министъра на околната среда и водите, защото той може да отмени решението на РИОСВ - разказа още Куманов. -
Разстоянието между речните колони, поддържащи мостовете
в Пловдив, е 25 - 30 см. Не се бяха сетили, че това кюне може да подкопае основите на мостовете. Накрая министърът спря проекта”.
По Черноморието също е имало опасни заливания. В Бургас по соца при всеки по-силен дъжд районът около жп гарата се е наводнявал до гумите на колите, свидетелстват местни жители. Потребители във фейсбук разказват как като деца са си правили сал и плавали с него чак до Приморско.
Според картата на МОСВ в списъка с рисковите зони влизат Созопол, Несебър, Поморие, Приморско, Шабла, Балчик, Варна и още много градове и села. В морската ни столица през 1957 г. са се излели 258 литра на квадрат само за 9,5 часа. Най-много - в курорта Св. св. Константин и Елена (342 литра на кв. м).
За отводняването на морската ни столица са били изпратени войници от Строителни войски. Водната стихия помъкнала дървета, удавени животни, пясък и камъни, свидетелства краеведът Ярослав Гочев. Офицерският плаж се задръстил с пясък и пръст, морето се отдръпнало със 150 - 200 метра и се образували малки езерца за повече от 1 г. В по-ново време, през 2014 г., в кв. “Аспарухово” проливен дъжд от 60 л на кв. м задръсти деретата заради затлачени канали и незаконно строителство.
Поречието на Дунав - Русе, Тутракан, както и по-надолу - Велико Търново, също са в опасност, става ясно от картата на МОСВ. Не са пожалени и северозападните градове - Монтана, Враца, Козлодуй, както и югът - Смолян, Девин, Хасково, Банско, Сандански.
Всички тези примери показват, че водните стихии са непредвидими – те зависят от природата и от климатичните промени, които трудно могат да се контролират. Но човешката намеса може да намали щетите.
Рисковите зони за наводнения у нас са претърпели сериозни трансформации през последните 125 г. През 1900 г. България не разполага с национална методика за картографирането им. Данните се събират локално, често след бедствено положение, но липсва цялостна оценка на опасностите. Много от заплашените днес терени са били селски или незастроени. Инфраструктурата е била оскъдна и така вторичните щети при наводнения са били много по-малки.
Промените след 1989 г. водят до интензивна урбанизация. Квартали в София, Пловдив, Бургас и Варна се появяват или разрастват често върху терени с повишен риск от наводнения. Климатичните промени увеличават броя на екстремните валежи.
Затова мерките да не се стига до трагедията на Елените са особено важни.
