Санае Такаичи е твърда консерваторка - опонира на това жените да запазят моминското си име след брак, наричат я геополитически "ястреб"
Протеже на Шиндзо Абе, барабанистка в хевиметъл група, върла фенка на Маргарет Тачър, “Блек Сабат” и бързите скорости.
Това е Санае Такаичи - първата жена премиер в историята на Япония. 64-годишната лидерка на Либерално-демократическата партия (ЛДП) събра убедително мнозинство във вторник, като 237 гласа в Долната камара и още 125 в Горната ѝ осигуриха новия пост.
Основното мото на Такаичи, която по време на предизборната си кампания заяви: “Целта ми е да стана Желязна лейди”, е “Високи стремежи. Широк мироглед. Дълбоко сърце”.
Изградила репутация сред съпартийците си като човек, който често жертва съня в името на работата, в победната си реч тя заяви: “Всички ще работят, а що се отнася до мен, аз изтривам от речника си термина “баланс между личния и работния живот”.
Японската премиерка определено е политик до мозъка на костите си - вече почти 30 години тя е в редиците на ЛДП. По душа обаче е бунтарка, като и до днес свири на електрически барабани в дома си, когато е стресирана - най-често заради съпруга си Таку. В интервю тя шеговито коментира: “Свиря, след като той заспи”.
Таку също е част от ЛДП, като двамата сключват брак през 2004 г. Историята им е, меко казано, нестандартна. Такаичи наскоро разкри, че се е съгласила да се омъжи за Таку, без никога да са излизали на среща. Той ѝ
предложил брак по телефона,
като казал, че ѝ е хвърлил око “от известно време”. Такаичи е категорична, че е направила добър избор, най-малкото защото мъжът ѝ е добър готвач: “Той ми каза: “Няма да мине ден, в който да не ядеш хубава храна”. Двойката няма общи деца, но Такаичи осиновява трите деца на съпруга си от предишен брак. Развеждат се през 2017 г., но се събират повторно през 2021 г.
През 2007 г. Такаичи разкрива, че вследствие на операция има затруднения със зачеването и раждането, и затова е решила да се откаже от идеята за деца. Японката посочва, че към нея имало коментари от типа "трябва да говорите за контрамерки за борба с намаляващата раждаемост, само след като самата вие имате деца". В интервю за японската телевизия "Фуджи" тя посочва: "Искам обществото да бъде гостоприемно към безплодните жени".
Родена е през 1961 г. в префектура Нара и е израснала в семейство без политически връзки - баща ѝ работил за автомобилна компания, а майка ѝ била полицайка.
Такаичи завършва Факултета по икономика в Университета в Кобе. Като студентка била запалена по рок музиката - сред идолите ѝ са “Айрън Мейдън”, “Блек Сабат” и японската група X Japan - вокалистът на последните е и тапет на телефона ѝ. В колежа Такаичи свирила на барабани в хевиметъл група, като носела със себе си поне четири резервни чифта палки, в случай че счупи основните.
Японската премиерка е и голяма фенка на бързите коли и мотори, като навремето карала
своя любим “Кавазаки” Z400GP
Тя обаче се отказва от него, след като става независим депутат през 1993 г., за да избегне инциденти, които биха могли да попречат на работата ѝ. Но пък сменя мотора със спортна кола - “Тойота Супра”, с която пътува до работата си повече от 20 години. Сега автомобилът е изложен в градския музей в Нара. Другите ѝ хобита включват гмуркане с акваланг, както и гледане на бейзбол и бойни изкуства.
Преди началото на политическата си кариера Такаичи за кратко е тв водеща. Интересът ѝ към политиката се заражда през 80-те години, когато САЩ и Япония са в разгара на търговски конфликт. Решена да разбере американските възприятия за Япония, през 1987 г. заминава за САЩ, където стажува в офиса на конгресменката Патриша Шрьодер, известна като критик на Япония.
Докато е в Щатите, Такаичи забелязва, че американците смесват японския, китайския и корейския език и кухня. “Ако Япония не може да се защити, съдбата ѝ винаги ще бъде в ръцете на повърхностното мнение на САЩ”, смята тя, пише CNN.
Такаичи получава първия си министерски портфейл през 2006 г. в правителството на Абе. Тя е назначена едновременно на няколко поста - министър на науката, иновациите, младежта и равенството между половете, безопасността на храните, както и на въпросите на Окинава и Северните територии. През 2007 г. Абе обаче подава оставка и разпуска правителството, а две години по-късно ЛДП губи изборите и преминава в опозиция.
Партията се връща на власт през 2012 г. Тогава Такаичи е шеф на Съвета за политически изследвания, а през 2014 г. става министър на вътрешните работи и комуникациите. Този период на кариерата ѝ е белязан от два скандала. През 2014 г. се появяват стари нейни
снимки с неонацисткия лидер
Казунари Ямада, който се е изказвал положително за Адолф Хитлер и атентата срещу кулите близнаци. Говорителят ѝ обаче заявява, че тя не била запозната с възгледите му. През 2016 г. пък Такаичи предупреждава, че правителството може да спре предавания заради “политически пристрастия”, което предизвиква вълна от критики от японските медии.
През 2021 г. Такаичи за първи път се включи в надпреварата за лидер на ЛДП, но загуби. Опита отново през 2024 г., като победи в първия тур на гласуването, но в крайна сметка загуби от Шигеру Ишиба. Сега тя трябва да възстанови репутацията на ЛДП, която е в криза през последните години, започнала след убийството на Абе през 2022 г. Други проблеми, с които ще се сблъска, са високата инфлация и ниската раждаемост в Япония. Геополитически Такаичи е определяна като “ястреб” по отношение на Китай, а освен това е против пацифисткия член 9 от японската конституция. Приет след Втората световна война, той забранява на страната да участва в бойни действия и да има собствена армия.
Макар да е първата жена-премиер на Япония, това дали е символ на равноправието, е спорно. Такаичи е твърд консерватор, като е против правото на жените да запазят моминското си име след брак, както и против еднополовите бракове. Въпреки това наскоро тя предложи разширени болнични услуги за женско здраве, данъчни облекчения за гледане на деца и корпоративни стимули за вътрешни грижи за деца.
