Как една държава печели доверието на гражданите си, когато сменя валутата си? Как се изгражда стабилност и предвидимост в икономиката при преминаването към нова парична единица като еврото? И каква роля играят институциите, бизнесът и медиите в целия този процес?
Тези въпроси доведоха българска медийна делегация във Виена, където тя се срещна с водещи институции, за да потърси отговори. Целта - да се почерпи опит от австрийския път към еврото и да се разбере какво работи, какво не и кои уроци могат да бъдат приложени в България.
Когато на 1 януари 2002 година австрийците изваждат от портфейлите си новите евро банкноти, в страната цари не само еуфория, но и объркване. Мнозина броят все още в шилинги, смятат "наум" по курса от 13,76 шилинга за едно евро, а някои се оплакват, че любимото им кафе е поскъпнало "с едно евро наведнъж". Проблемът не е икономически, а психологически. За хората шилингът е повече от валута - той е символ на възстановяването на държавата след войната, каза в интервю бившият канцлер Волфганг Шусел, който ръководи правителството по време на прехода. Неслучайно шилингът е наричан "алпийския долар".
"Австрийският шилинг имаше огромна символна стойност и от психологическа гледна точка бе свързван с големи постижения. Той беше част от нашата идентичност още от следвоенния период - един от белезите на възстановената държава и икономическото чудо. За много хора идеята да се откажем от шилинга звучеше като загуба, не като печалба", казва той.
Две десетилетия по-късно Австрия е сред най-богатите държави в Европейския съюз, а еврото е естествена част от ежедневието ѝ. И все пак опитът от онзи преход остава показателен - особено за страни като България, които са на прага на същата стъпка.
Еврото като избор и символ на принадлежност
Влизането в еврозоната не е просто икономическо решение, а стратегическо утвърждаване в сърцевината на Европа, посочи още Шусел. По думите му, когато Австрия се присъединява към ЕС през 1995 година, това е логична стъпка - две трети от външната ѝ търговия е с държави членки. "Да останем извън съюза означаваше да останем настрана от най-важните решения. А ако си в ЕС, но извън еврозоната, пак си частично отвън", отбеляза той.
Бившият канцлер Франц Враницки допълни, че за Австрия европейският път винаги е бил не само икономически, но и цивилизационен избор.
"Първо, като силно износоориентирана икономика, австрийските компании имаха нужда от предвидими и стабилни условия за финансови изчисления. Това беше трудно при чести девалвации и ревалвации на националните валути в други страни. Второ, макар шилингът да беше стабилна валута с добра международна репутация, той беше изложен на колебанията на международните капиталови пазари. Глобалната финансова криза от 2008-2009 г. показа колко уязвими могат да бъдат малките валути. Еврото ни защити от спекулативни атаки - това беше огромно предимство. Валутните спекулации се отразяват пряко върху спестяванията на домакинствата и стойността на инвестициите. Трето, за държава с развит туристически сектор като Австрия е предимство, когато на милиони гости не им се налага да обменят валута. Предимствата бяха ясни и многопосочни", посочи Враницки.
Днес Австрия е едновременно неутрална и силно интегрирана държава - член на ЕС, Шенген, на еврозоната и на единния пазар. А пътят дотам е дълъг и изпълнен с уроци, които звучат актуално и за България.
Как Австрия смени 1,5 милиарда монети: логистиката на едно историческо обръщение
Влизането в еврозоната е уредено законово с референдум за влизането преди това в Европейския съюз. Допитването е проведено на 12 юни 1994 г. с въпроса "Да бъде ли решението на Националния съвет от 5 май 1994 г. относно конституционния закон (Bundesverfassungsgesetz) за присъединяването на Австрия към Европейския съюз прието като закон?" Резултатът от гласуването е категоричен - 67 на сто са "за", при избирателна активност от 82 процента. Впоследствие Австрия става член на ЕС в рамките на разширяването от 1995 г.
Въвеждането на еврото като физическа валута през 2002 година остава една от най-мащабните логистични операции в съвременната история на Австрия. За да бъдат подготвени новите пари, Австрийската национална банка (OeNB) и държавната компания за сигурност и съхранение на активи (GSA) изработват подробен план, обхващащ всяка стъпка от процеса - от сеченето на монетите до разпределението им из страната.
Общо 1,5 милиарда монети, с общо тегло 8000 тона, трябва да достигнат до банковите клонове, търговците и гражданите. Това изисква около 10 000 курса с инкасо автомобили или стотици пътувания с камиони и железопътни вагони. Едновременно са подготвени 360 милиона банкноти на стойност 18,1 милиарда евро. Още преди настъпването на 1 януари 2002 г. повече от 10 милиарда евро в банкноти и монети са били разпределени по банковата система.
За да се улесни населението, са създадени т.нар. "стартови пакети" - малки комплекти с евро монети за домакинствата и бизнеса (подобни на тези, които предстои да бъдат разпространени и в България от декември). Те се продават срещу символични суми в шилинги и позволяват на хората да се запознаят с новите пари още преди официалното им въвеждане. Произведени са 5,3 млн. стартови пакета за гражданите на стойност 200 шилинга всеки, както и 600 000 пакета за бизнеса за по 2000 шилинга.
Еврото се въвежда в Австрия на 1 януари 2002 г., след тригодишен преходен период, през който то съществува само като безналична валута. През първите седмици на 2002 г. в обращение едновременно се използват както шилинги, така и евро.
Този така наречен период на двойно обращение продължава точно два месеца - до 28 февруари 2002 г., когато шилингът окончателно губи статута си на законно платежно средство. Само за няколко дни след старта на операцията над половината плащания в страната вече се извършват в евро, а до края на януари делът им надхвърля 80 процента - свидетелство за добре подготвения преход и високото доверие на обществото към новата валута.
Анкети от онова време показват, че австрийците буквално са чакали последния момент, преди да се осведомят по темата. Три четвърти от населението не са мислели за единната валута преди 1 януари 2002 г.
"Наложи се да проведем мащабна информационна кампания: предоставяхме калкулатори, организирахме публични разяснения, медийни кампании. Но въпреки това едва четири седмици преди прехода - в края на ноември, началото на декември 2001 г. - проучванията показаха, че 80 процента от хората не са напълно наясно какво точно предстои. Това бе психологически проблем", каза Шусел.
Но само в рамките на две седмици половината от потребителите вече са сменили шилингите си в евро и не са имали затруднения с новата валута в магазините. Три месеца по-късно една трета от австрийците свикват с ежедневните разплащания, а след девет месеца - вече и половината население.
Символ на процеса става специалният двуетажен "Евробус" на Националната банка, който обикаля страната, спира в градове и села и предлага на гражданите не само възможност да обменят шилинги, но и да получат информация за новата валута. Оцветен в синьо и жълто и украсен с логото на еврото, автобусът се превръща в подвижен клас по финансова грамотност и в един от най-запомнящите се образи на австрийския път към еврозоната.
Информационната кампания – мащабна, последователна и стратегическа
Много преди въвеждането на еврото в брой Австрийската национална банка (OeNB) започва да изследва обществените нагласи и да изгражда комуникационна стратегия, целяща постепенно и осъзнато въвеждане на гражданите в темата.
Още през 1996 г. институтът за изследване на общественото мнение "Кармазин Мотивфоршунг" (Karmasin Motivforschung) провежда качествено проучване, посветено на възприемането на идеята за "нова валута за Европа". Това изследване поставя основата на комуникационния подход на централната банка, който впоследствие става модел за други страни от еврозоната.
От 1998 г. насетне централната банка редовно провежда редовно т.нар. "Барометър на OeNB", осъществяван от Института за емпиричен социален анализ (IFES), в който системно се включват въпроси, свързани с еврото. Малко преди въвеждането му, през 2001 и 2002 г., институтът Фесел – Ге еф Ка (FESSEL-GfK) съвместно с Виенския университет извършва национално изследване върху потребителските нагласи – как гражданите възприемат цените в евро, как се справят с двойното обозначаване и какви очаквания имат от новите пари.
Паралелно с това Националната банка започва да проследява и анализира медийните публикации по темата за еврото, за да изгради адекватна стратегия на комуникация. През 2000 г. регулаторът стартира програма за партньорство, целяща да разшири обхвата на информационната дейност чрез сътрудничество с училища, търговски банки, федерални министерства, Австрийската икономическа камара и организации за защита на потребителите. Така информацията достига до възможно най-широк кръг от граждани чрез мрежите на всеки партньор – учители, ученици, предприемачи, търговци.
Мерките, насочени към широката публика, са били внимателно разпределени във времето – започват умерено и постепенно се засилват, за да се избегне ефектът на "информационно пренасищане" и да се запази вниманието на хората. В първите етапи Австрийската национална банка използва ограничен брой целеви реклами и подбира конкретни групи "мултипликатори" – хора и организации, които могат да пренесат посланието към различни публики.
Решаващият етап настъпва в средата на 2001 г. с националната кампания Mit der Nationalbank zum Euro (С националната банка към еврото). Основните ѝ елементи са телевизионни клипове и печатни реклами, целящи да внушат увереност и доверие. Успоредно с това регулаторът отговаря на хиляди запитвания от граждани и бизнеса – от елементарни въпроси за конверсията до сложни теми, свързани с логистиката и правната рамка на прехода. Само за последните седем месеца преди 1 януари 2002 г. колцентърът на банката обработва над 9000 обаждания.
През втората половина на 2001 г. централната банка, съвместно с Австрийската икономическа камара и Австрийските железници, организира информационния влак "Ойротрейн" (Eurotrain), който обикаля 60 града из страната, предоставяйки информация, разяснения и обучителни материали, а националната банка организира десетки лекции и пресконференции.
Кулминацията настъпва в края на август 2001 г., когато Европейската централна банка и националните банки официално представят дизайна на новите евробанкноти – с прозорци и мостове, символизиращи отвореността и единството на Европа.
Пет години по-късно: доверието е факт
Към 2007 г., пет години след въвеждането на еврото, 86 процента от всички плащания в Австрия се извършват в брой, което запазва банкнотите и монетите като най-популярното платежно средство. За да осигури необходимите количества пари, централната банка и нейните дъщерни дружества поддържат ефективна логистика – всяка банкнота се връща средно три-четири пъти за преброяване и проверка, като само през 2006 г. са обработени 1,2 милиарда банкноти и 1,7 милиарда монети.
Броят на фалшивите банкноти в обращение спада повече от два пъти – от около 13 000 през 2004 г. до под 6000 през 2006 г. В края на 2006 г. стойността на еврото в обращение достига 646 милиарда евро – повече от общата стойност на доларите в обращение по онова време.
Инфлацията в Австрия остава стабилно ниска. За периода 1999–2006 г. средният ѝ темп е 1,7 процента годишно – най-ниският осемгодишен показател след 1945 г.
Според проучване на регулатора три четвърти от австрийците през 2006 г. са убедени, че еврото е стабилна валута. Близо 70 процента очакват то да запази стабилността си през следващите пет години. Доверието в националната банка също нараства: 60 процента от анкетираните смятат, че тя се е справила "много добре" или "добре" с гарантирането на стабилността, а над половината дават подобна оценка и за Евросистемата.
Проучванията на Евробарометър от същия период показват, че 62 процента от австрийците смятат, че еврото е добро за страната, а 80 процента вече го възприемат като международна валута, равностойна на долара или йената.
Наистина ли еврото е "тойро"?
Въвеждането на еврото не минава без митове. Най-упоритият от тях е, че новата валута "вдига цените". Пресата в немскоезичните страни тогава изобретява думата "Teuro" (от teuer - "скъп"). Икономистите обаче не намират потвърждение.
Фактите показват, че с годишна средна инфлация от 2,0 на сто за периода 2002-2012 г. и 2,4 на сто за 1991-2001 г., както времето преди, така и след въвеждането на еврото са сред най-стабилните във финансовата история на Австрия.
Въпреки това, повече от десет години по-късно, темата остава жива - защото много хора интуитивно свързват прехода с поскъпване. Потребителите възприемат инфлацията като по-висока, отколкото е отчетена от официалната статистика, тъй като ценовите промени при често купувани стоки - хляб, кафе, вестници - се запомнят по-лесно от тези при дълготрайни стоки и услуги.
Тази разлика между статистическата и интуитивно възприетата инфлация се нарича "чувствана инфлация" - степента на поскъпване, която всеки човек усеща при своите ежедневни покупки.
"Почти невъзможно е да се променят тези възприятия с факти, ако вярата в тях е толкова силна. Хората търсят и приемат информация, която потвърждава убежденията им, а пренебрегват тази, която им противоречи. Така че, ако реално инфлацията не се е променила след въвеждането на еврото, това противоречи на предварително изградените нагласи, и е много трудно да се промени това усещане", казва икономистът Йозеф Баумгартнер от Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO). Според него тези нагласи се формират още преди самата валутна промяна. Медии, но и някои популистки среди, се опитваха да внушават, че новата валута ще доведе до поскъпване. След като това убеждение се наложи, стана изключително трудно да бъде променено.
Всички икономически изследвания показват, че въвеждането на еврото не е имало реален ефект върху инфлацията. Но въпреки това и днес, 23 години по-късно, много хора продължават да вярват, че цените са се повишили именно заради еврото, допълва той.
"Австрия вече има еврото повече от 20 години и през този период е имало времена на по-висока инфлация", каза пред българските медии и заместник-министърът на финансите на Австрия Барбара Айбингер-Мийдл. "Преди две-три години инфлацията се понижи до около два процента, а след това отново се повиши - но това беше заради високите енергийни цени и нарастващите разходи за труд, а не заради самата валута", подчерта тя.
Равносметката почти четвърт век по-късно
"Еврото беше повратна точка в икономическата история на Австрия и след четвърт век можем да кажем, че то е история на успеха", казва Кристоф Шнайдер, изпълнителен директор по икономическа политика във Федерацията на австрийската индустрия. По думите му общата валута е донесла стабилност, прозрачност и предвидимост както за бизнеса, така и за домакинствата.
Средната инфлация в Австрия от 1999 до 2023 г. е едва 2,08 процента - доказателство, че еврото изпълнява основната си цел - ценова стабилност.
Според Международния валутен фонд петнадесет години след влизането си в ЕС новите държави членки от Централна и Източна Европа отчитат средно над 30 процента по-висок БВП на глава от населението, отколкото ако бяха останали извън Съюза. Дори и за "старите" членки, каквато е Австрия, ефектът е осезаем - повече от 10 процента по-висок доход спрямо хипотетичен сценарий без европейска интеграция.
Днес алпийската държава заема пето място в ЕС по БВП на човек от населението - 46 200 евро, а над 60 процента от износа извън еврозоната и половината от вноса в нея вече се фактурират в евро.
И така - днес еврото е втората по употреба валута в света след долара. Около 20 на сто от глобалните резерви в чужда валута са именно в евро, а близо 40 процента от световната търговия, в която участва Европа, се осчетоводяват в евро.
Въпреки всички технически и икономически предизвикателства при прехода най-трудна се оказва емоцията. "Мнозина плакаха, когато предаваха последните си шилинги", спомня си представител на Националната банка, цитиран от местни медии.
За да смекчи раздялата, институцията разрешава обмяната на банкноти от определени емисии дълго след официалния срок - последните 500- и 1000-шилингови купюри от емисиите "Ервин Шрьодингер" и "Ото Вагнер" са се заменяли чак до 2018 г. Иначе, като цяло замяната на шилинги за евро се осъществява от централната банка без краен срок и без никакви такси.
До 2018 г. от предложението за безплатна размяна на шилинги в евро чрез "Евробуса" се възползват над 2900 души. Общо на десетте спирки са обменени 8,3 млн. шилинга, като около една трета от сумата е в 500- и 1000-шилингови банкноти. След изтичането на срока за обмяна над 1,8 млн. банкноти остават неизменени и стават безстойностни.
"Това показва не икономическа, а емоционална стойност - хората просто искаха да запазят спомен", каза представител на централната банка. Стойността на неизплатените банкноти - 107,1 млн. евро - е преведена от Националната банка на Министерството на финансите.
Австрийците и парите днес
Две десетилетия по-късно навиците на австрийците продължават да се развиват. Безконтактното плащане чрез смартфон или носимо устройство набира скорост. Според проучването "Виза Пеймтънт Монитор (Visa Payment Monitor), проведено от института "Форса" (Forsa) сред 1000 респонденти, 29 процента от австрийците вече са плащали мобилно, а 22 процента го правят редовно. Сред младите хора между 18 и 35 години този дял достига 45 процента, което е ръст от 21 пункта спрямо 2021 г.
"Плащането чрез мобилни устройства е бързо, сигурно и удобно – почти винаги имате телефона си със себе си", каза Щефани Ахамер, мениджър на "Виза" за Австрия. "Виждаме, че ръстът на мобилните плащания се дължи основно на младите хора, за които това вече е естествено поведение".
Въпреки дигитализацията наличните пари все още са важни за австрийците. 45 процента заявяват, че носят пари в брой, "за всеки случай" - главно от опасение, че не навсякъде се приемат дигитални разплащания. Това опасение е най-силно сред младите хора - 62 процента от тях споделят, че поне няколко пъти месечно не успяват да платят безкасово в магазини или ресторанти.
Според проучването 64 процента от потребителите очакват търговците да приемат всички съвременни форми на плащане, а една четвърт споделят, че им липсва тази възможност, особено в малките магазини.
Ако погледнем към бъдещето, 40 процента от австрийците смятат, че плащанията в брой ще станат рядкост до 2030 г. Една трета предвиждат, че виртуалното пазаруване и пробването на дрехи онлайн ще станат норма, а близо една четвърт очакват, че ще могат да плащат директно от автомобила си – например на бензиностанция или в заведение за бързо хранене.
Поуките за България
Австрийският опит показва, че успешното въвеждане на еврото не зависи само от икономическата готовност, а най-вече от комуникацията и доверието. Кампанията на централната банка не е просто информационна, а възпитателна и емоционална – тя обяснява, успокоява и изгражда усещане за принадлежност.
За България, която се подготвя за приемане на еврото от 1 януари 2026 година, това е най-ценният урок. Обществото трябва да бъде информирано, а не само уведомено – не просто как ще се сменят банкнотите, а защо тази промяна е важна.
Днес, години след дълговата криза, пандемията и сътресенията около цените на енергоизточниците, австрийските експерти са единодушни: без еврото щеше да е по-тежко. Малки валути като шилинга биха били лесна мишена за спекулативен натиск. Еврото ни даде стабилност и достъп до най-ниските лихвени нива в историята, казва представител на Министерството на финансите. Нямам търпение да плащам в евро в България, спомена пък пред българските журналисти Шусел.
А поуките за София от опита на Виена са няколко. Първо - информационната кампания трябва да бъде постоянна и персонализирана, а не просто формална. Второ - психологическата подготовка на обществото е също толкова важна, колкото техническата. И трето - усещането за принадлежност е ключът към доверието. И както показва австрийският пример, успехът на прехода не се измерва в обменния курс, а в степента на обществено доверие.
