С липсата на потенциал украинката продължава да подклажда съмненията точно какво се случи в Париж миналото лято
Точно преди година написах в любимия ми новинарски сайт "24 часа" статията "210-сантиметрова мистерия с подобрения рекорд на Стефка". Публикацията получи огромна популярност и с над 820 000 преглеждания стана 7-ата най-четена за 2024 г. не само в спорта, а изобщо в онлайн изданието.
Тогава си позволих да изтъкна наличието на мистериозни обстоятелства около постижението на украинката Ярослава Магучих от 210 см, с които тя подобри на турнир в Париж с 1 см задържалия се близо 37 години световен рекорд на българката Стефка Костадинова в скока на височина.
Сега за втора поредна година резултатът на украинката става силно обгърнат в мистерия и поражда все повече въпроси, които все така чакат своите отговори... Причината е много проста - Магучих изобщо не показва потенциал, че е способна да скача на подобна "космическа" кота, и резултатът от 7 юли миналото лято си остава съмнително самотен и необясним. Точно тази липса на потенциал е най-мистериозното около въпросните 210 см. Остават повдиганите от мнозина анализатори съмнения дали за украинката тогава не е имало "зелен коридор" и дали всичко около контрола на този турнир е било наред. И още – коректно ли са измервани височините при вдигането на летвата по време на състезанието в Париж...
Далеч, далеч надолу
Световното първенство в Токио сложи точка на атлетическия сезон и за втора поредна година украинката е много, много далеч надолу от кота 210 см. През цялата 2025-а Магучих участва в 17 турнира и две квалификации. В тях максималната височина, която достигна, е 202 см. Равносметката: 6 резултата над 200 см, 10 старта между 191 и 199 см, а на Диамантената лига в Лозана приключи без постижение, тъй като не сполучи на 186 и 191 см. В случаите, когато преодоля гросмайсторските 2 метра, два пъти скочи 202 см - в Доха и в Цюрих (където обаче бе победена от австралийката Олислагерс), веднъж има 201 см от залата на Банска Бистрица и три пъти преодоля 200 см – на турнирите в Китай, Мадрид и Полша. Това е ситуацията - далеч, далеч от космическата кота 210 см. Украинката сдаде и лидерството на австралийката Олислагерс (водачка за сезона с 204 см), която я би на световното в Токио, на "диамантените" турнири в Цюрих, Париж, Стокхолм и през зимата в Нанджинг. Така "оправданията", че липсва конкуренция, някак не вървят...
И още нещо, което изрових в статистиките като твърде показателно. Веднага след като скача рекордните 209 см, Стефка Костадинова атакува три пъти само за 15-ина дни собствения си световен рекорд с опити на 210 см – като побеждава съответно в Риети с 206 см, в Падуа с 205 см и в Каляри с 207 см. След това през зимата на 1988-а прави това и в залата на Пирея, където триумфира с 204 см. Българката атакува без успех 210 см в още три състезания, които печели с 205 см: в Сан Марино на 4 юли 1992 г., във Фукуока на 18 септември 1993 г. и в Атланта на 3 август 1996 г., веднага след като си осигури олимпийското злато. За сравнение за повече от година след рекордните си 210 см Магучих е преодоляла - при това само в две състезания - максимум 202 см, а от такава кота да пробваш после 211 см е абсурдно, дори излагащо...
Точно яловите резултати на украинката пораждат засега мистерията. Странно е, че тя дори не се доближава до 210 см. И в това е скрит проблемът с въпросния резултат, а не в тв покритието или ратифицирането му от функционерите на световната атлетика, което бе ясно, че ще се случи.
Мнозина беснееха заради рекорда на българката
Напомням, че рекордът на Стефка Костадинова бе подложен напоследък на безпрецедентен натиск. Десетилетия наред тези 209 см "бодяха очите" на редица функционери и босове на световната атлетика и те настояваха за анулиране на постижението на българката. Техните мотиви бяха, че подобни резултати били постигнати много отдавна, в други времена, че такива рекорди щели да останат вечни, което спъвало развитието и задушавало интереса към атлетиката. Сега обаче "загрижените за бъдещето на спорта" мълчат и не обясняват къде отидоха техните опасения за вечния и недостижим рекорд на българката...
Публикацията преди година ми докара огромен хейт в социалните медии. Атакуваха ме, че не съм бил политически коректен и в крак с мейнстрийма на времето, че си позволявам да се съмнявам във възможностите на една украинка. Накараха дори "Фейсбук" да блокира споделянето на статията от "24 часа", вероятно защото засяга "чувствителна геополитическа тема". Стигна се дотам, че по една от националните тв платформи колега ме обвини в спекулации без право след това да се защитя. Нещо повече, като дългогодишен и много опитен атлетически коментатор въпросният журналист би следвало пръв да се запита как е възможен подобен необясним моментен "космически взрив" във формата на един състезател и защо той не бе потвърден със сходни резултати вече два сезона.
Самият аз политически коректен под натиска на мейнстрийма и на превъзбудени зомбита няма да бъда, а повдигам въпроса не само защото става дума за България и независимо дали Магучих е украинка, патагонка или ескимоска. Нещата са принципни, близките до спорта и по-специално до атлетиката много добре знаят, че няма как да стъпиш на върха, без да докажеш с резултати, че си способен да го направиш. Затова и няма да повтарям крещящите сравнения между най-добрите скокове и устойчивостта в елитните постижения на Ярослава Магучих и Стефка Костадинова, всеки може да ги види детайлно илюстрирани в статията от миналия септември.
Магучих сама следва да разсее мистерията
Завършвам с това, което твърдях преди година. След рекордните 210 см пред Магучих стои нелеката задача да се докаже.
Да отхвърли съмненията и да защити името си. А ние да разберем дали бе "откраднат" рекордът на Стефка Костадинова... И нека политкоректните "специалисти" не ми повтарят като папагали, че Магучих е изключително качествена атлетка. Това го виждам...
Но не виждам нейни постижения около и над 210 см... Не виждам и нейни атаки на световния рекорд с опити на 211 см... Ако продължи да скача всеки път едвам-едвам 200 см, няма да е окей. Ако пък литне устойчиво нагоре, ще докаже, че всичко е наред и мистерията ще отпадне.
Иначе ситуацията си остава много конфузна и с лепнато завинаги петно върху този резултат в Париж. Плюс съмненията, че някой е посегнал некоректно заради конюнктурни, геополитически или други извънспортни причини върху знаменития български рекорд на Стефка Костадинова. Светът заслужава истината за това колко може да скачат нависоко жените и коя е "най-високата" дама на планетата.
Времето като най-верния съдник от дистанцията на годините ще покаже.
