Има нещо много тъжно, което ми се случи: Аз бях най-търсеното име в Гугъл не заради книга за Невена Коканова или филм за Силви Вартан, а заради скандал с Венета Райкова.
ДВ: bTV се раздели с Венета Райкова. Как коментирате тази новина?
Георги Тошев: Радвам се, че bTV - медията, в която прекарах над 20 години, взе правилното решение за предаването "Преди обед". Зрителите заслужават добро съдържание, поднесено от хора, които се ползват с доверие.
ДВ: В момента големите телевизии са залети от реалити формати с меко казано спорно качество. Защо нивото е такова?
Георги Тошев: Българските телевизии тъпчат на едно място. Те не предлагат алтернативи, а се страхуват да изпуснат и малкото реклама, която е останала. Преди 12 години един голям продуцент от БиБиСи беше в България и искаше да се запознае с телевизионния пазар. Тогава анализирахме един по-широк кръг от медии и ми беше много интересно, когато той каза, че много скоро в България големите телевизии ще са две. Не си мислех, че този ден ще дойде в България, но той е все по-осезаем. Ако едните имат състезателно реалити, други правят същото, само че в чужбина. Дори в реалити форматите много рядко има алтернатива. И се стига до пренасищане.
ДВ: И падане на нивото. В праймтайма напоследък чуваме сексистки и расистки изказвания, които биха били абсолютно недопустими в големи медии с претенции на Запад.
Георги Тошев: В България няма орган, който да наблюдава - и когато трябва, да санкционира липсата на обществено приемлив език. Ролята на медиите е да ни информират и забавляват, но и да ни образоват. Това не означава, че учим уроците по математика в ефир, а във времето на фейк нюз и свръхинформация да има формати и канали, които помагат да научим неща, които правят живота ни по-удобен и по-осъзнат. Държавата не е създала орган, който да може да регулира това съдържание на база на стандарти. Имаме формален орган - СЕМ, който нищо не може да направи, дори да работят най-добрите специалисти там. Когато си тръгнах от bTV заради несъгласието ми с промяната на съдържанието в предаване, което аз съм създал - "Преди обед", телевизията не реагира. Тя избра другата страна в този дебат.
ДВ: За какво беше този дебат?
Георги Тошев: Много е просто. Дебатът не е между Георги Тошев и Венета Райкова. Не познавах тази жена, която от 30 години е в този бизнес, макар да знам коя е. Тя имаше шанса, работейки с мен и екипа ми, да се качи на друго ниво като телевизионен водещ. Тя е работила във формат, успешен тогава, но днес времената са други. Тя имаше шанса, ако познаваше добре стандартите на съвременната телевизия, в този часови пояс да се развие като друг тип водещ с други стандарти.
ДВ: Днес останали ли са изобщо тези стандарти?
Георги Тошев: Не, няма ги. Стандартите на телевизията зависят от компанията, особено в частните телевизии. Макар че и те трябва да отговарят на определени стандарти по закон - например те трябва да предлагат културно съдържание. "Културно съдържание" не е двеминутно съдържание, излъчено в обществено-политически политематичен сутрешен блок. Не, културно съдържание е да имаш поне три програми, които са изцяло с културно-образователна насоченост. Ако навремето телевизиите внимаваха за това - говоря за bTV тогава, с годините формати като "Другата България" изчезнаха. Само БНТ днес си позволява да инвестира в документални филми. В предавания като "Кой да знае" и "Стани богат" безспорно има образователен елемент, но това е недостатъчно.
Кой гледа телевизия? Никой не анализира. Миналата година "Преди обед" имаше един доста спорен формат, който тръгна, след като Деси Стоянова се отказа по свои причини. Ние тръгнахме с хора, които никога не се бяха занимавали с телевизия. Опитите ми това да бъде анализирано в телевизията, защото това не е важно само за Георги Тошев и екипа на "Преди обед", но и за телевизията, никога не получиха отговор.
ДВ: На какво се дължи това?
Георги Тошев: На безотговорност. Да не отговаряш на мейли в корпорация, аз работя все пак с много световни телевизии, не се случва - дори най-незначителните продукции се анализират. Тук говорим за квадратчета - отдавна програмите в телевизията нямат стратегия, както беше преди в bTV. "Ние ще дадем начало на новите формати в българските сериали" - тогава се появиха "Стъклен дом", "Фамилията", "Революция Z". Това създаде стандарти. И изведнъж изчезна, а телевизията не се прави от визионери - прави се, за да се запълни нещо. Питам програмен директор дали е видял как водеща призовава духа на мъртвата майка на певица в ефир. Той ми отговаря: "Аз не го гледам". Когато програмният директор не гледа продукцията, имаме проблем.
ДВ: Имаме проблем със стандартите и не само. Ще обърна внимание на публицистиката и по-конкретно - на новините. Българските новини обрисуват България като един бездушен остров. Почти всички новини са битови, семпли, затворени в границите на страната. Целенасочено ли е това?
Георги Тошев: Не мога да говоря конспиративно и да кажа, че става въпрос за таен план. Мисля, че това е нивото. Ще дам пример: bTV има един от най-добрите международни репортери - Десислава Минчева-Раул. Тя покрива стандартите на Франция, която е много напред медийно. Ако аз правех новини, тя щеше да присъства през ден, защото има какво да ми каже за Европа и за Европейския съюз с онези репортажи, които реално ми обясняват какво ще се случи с нас, с еврото. Репортажи, които са нужни, за да няма патологии по улицата от хора, които не знаят какво ще стане.
Липсата на продуцентска необходимост съдържанието да поставя България на картата на света е проблем. Необходима е чувствителност и информираност, за да разбираш как процесите в Европа и в света се отразяват на процесите в България. Не можем да гледаме на катастрофи и наводнения като на свръхсъбития, тези неща се случват. Ние трябва да гледаме на процеси като радикализацията и ръста на крайнодесните сили например като на общ проблем. Този процес е много важен и стига и до България.
ДВ: "Такова е нивото." Но тогава хората, които могат повече, се оказват прогонени или от професията, или от големите телевизии.
Георги Тошев: Скоро с колеги в Прага говорихме по тази тема. Ситуацията ще се промени. Собствеността на bTV много скоро ще бъде променена. Ясно е, че трябва да храниш, ясно е, че предложенията и опциите не са много. Но в медийния бизнес се наблюдават процеси, в които идват други хора. Те постепенно започват да променят облика на медиите. България е на края на редичките - нито има големи приходи, нито им е толкова важна стратегически, но рано или късно поколенията се сменят.
Зависимостите на българските медии са или на високо ниво, или в средния ешелон. Те са например кой да получи формат. Не е тайна, в българските телевизии има "връщанки". Мен никой не ме е карал да връщам, но знам от колеги какви са начините - давам ти един бюджет, ти връщаш по елегантен начин част от него. Това се случва вероятно навсякъде по света, но тук е практика.
ДВ: Има ли етични норми?
Георги Тошев: Би трябвало. Във Франция и Швеция има такива. Стесняването на пазара в България е свързано със зависимости. Ако ти си играч на конкурсен принцип, тогава срещу теб играят всички - най-младите, най-неизвестните, най-утвърдените и най-опитните. Всеки добър мениджър на телевизия ще взима както опитните, така и по един по-млад, защото утре той ще му бъде верен. Българските медии работят на парче - да скалъпим този сезон, пък после ще видим. Ако знаеш каква е политиката на телевизията - семеен профил, обществен профил, публицистика за сметка на ентъртейнмънт - тогава знаеш каква телевизия ще бъдеш. В момента профилите са размити.
ДВ: Защо няма вечерни предавания, защо няма политическа сатира?
Георги Тошев: Бях ангажиран да търся заместник на Слави Трифонов, преди да бъде избран Николаос Цитиридис. Правих кастинга, после бях елегантно премахнат. Казах, че там трябва да има фигура, която е силно конфликтна политически. Гордея се и съм много благодарен, че моят приятел Милен Цветков, който трудно ходеше на кастинги, се яви. Убедих го, дойде. Но мисля, че се уплашиха от биографията му. Веднага хора в България се опитаха да внушат на тези, от които зависеше изборът на водещ, че неговата биография ще създаде проблеми на телевизията, като за подобни хора най-често казват: "Той е неконтролируем". Но за разлика от госпожа Райкова, той беше неконтролируем по линия на своите журналистически стандарти. Милен Цветков знаеше какво говори и знаеше как да провокира, но не минаваше границата. Това е все по-голяма рядкост. Големият проблем на българската журналистика е автоцензурата. Аз познавам изключителни колеги, които казват: "Защо сега? Това ще ми създаде само проблеми". И това са хора, които са имали проблеми.
ДВ: И се счупва моралният им компас.
Георги Тошев: Той се счупва, когато ти наритат канчето. Първи, втори път.
ДВ: Оптимист ли сте за българската журналистика тогава?
Георги Тошев: В България все още има журналистика - това, което правите вие в ДВ, това, което правят колеги в алтернативни форми в YouTube, има журналисти в мейнстрийм медиите - "24 часа", "Капитал", "Дневник", "Медиапул", "Офнюз" - не мога да кажа, че всичко е счупено. Откривам текстове, откривам нови имена на колеги, които са ми интересни с позициите, които заемат, и с начина, по който разработват теми. Една изключителна актриса, която не е журналист, Елена Телбис прави нещо в "Тоест", което е несравнимо. Аз много исках да взема Мими Шишкова за водеща, но се разминахме.
ДВ: Аудиторията очевидно ги иска тези хора, защото те са много успешни в социалните мрежи, но националните медии не им дават ефир.
Георги Тошев: Аз ако съм (а рано или късно ще бъда) шеф на голяма телевизия, първо ще потърся тези, които са вирални, за да върна аудиторията на телевизиите. Те имат нужда от това, защото са потънали в един конформизъм и удобство.
Скандалният журналист няма да пита колко ти струват обувките, скандалният журналист може да провокира обществен дебат. Общественият дебат в момента е да учат ли децата религия или да учат нещо друго, за да бъдат емпатични, да не се бият пред дискотеките, да не влачи едно момиче друго за косата. Преди религията, която е лично преживяване, е въпросът как да направим децата ни добри хора.
ДВ: Като човек, който държи на езика, и се занимава с култура: не Ви ли боли от нивото на политическия и медиен дебат?
Георги Тошев: За мен най-големият проблем е как говорим и как слушаме. Медиите би трябвало да бъдат общественият регулатор на езика. Като преподавател бих сложил среден 3 на публичното говорене. Тонът, разбира се, се задава от политиците, но се задава и от журналистите. В добрите години на "Преди обед" се говореше добър български език и уважавахме гостите си. Това е минимумът. Когато ми кажат: "Тук те хейтят, не те ли обижда?", за мен е много важно как са го написали. Защото когато не е на езика, който аз приемам за нормален, не могат да ме обидят.
Как съм работил в bTV 25 години? В bTV работят много читави хора, имам много добри колеги - Златомир, Мария Цънцарова и много други - това са сериозни колеги. Те полагат изключителни усилия да спазват определени стандарти. Въпросът е как използваш тези журналисти и потенциала им - от Георги Милков през Константин Вълков до Георги Донков - те и продуцентските им умения остават в периферията. Аз в "Преди обед" събрах екип от привидно несъвместими хора - политически журналист като Деси Стоянова, Диана Алексиева, Яна Донева, Цвета Макгрегър, Симона Милкова - различни хора и изключителни журналисти, за да се обединим около един стандарт за журналистика.
ДВ: Какво предстои за Георги Тошев?
Георги Тошев: Отивам на една мисия с "Грийнпийс", за която ще разкажа после, защото е изключително интересно. Заминавам за два университета в Япония - в Киото и Осака, където ще изнеса лекция за Четвероевангелието и ще покажа един от моите филми. Ще снимам един изключителен преподавател, който преподава български език, история и литература там. След пети ноември ще мисля за това под каква форма и къде да се върна в медиите. Има обаче и нещо много тъжно, което ми се случи: Аз бях най-търсеното име в Гугъл не заради книга за Невена Коканова или филм за Силви Вартан, а заради скандал с Венета Райкова. А Венета Райкова ми вдигна и цената. Това е симптоматично за нивото на българската журналистика.
