Бившият собственик на БТК съди България за 125 млн. евро, събрани принудително от синдиците на фалиралата КТБ, твърди "Сега". Средствата са иззети от компанията „B2 Инвестмънт С.а.р.л.", която е индиректен собственик на целия капитал на БТК.
През 2019 г. съдът окончателно решава, че искът на синдиците е основателен, а сумата е изплатена през 2020 г. Сега обаче дружеството настоява държавата – чрез Министерството на финансите – да върне парите, като допълнително претендира и лихви за забава в размер на 91 797 834 лв.
Компанията твърди, че въпреки приключилите съдебни дела е била ощетена от бездействието на Народното събрание.
До септември 2016 г. „B2 Инвестмънт С.а.р.л." е контролирала изцяло БТК чрез верига от дружества: тя притежава 100% от „ИнтерВ Инвестмънт С.а.р.л.", което от своя страна е собственик на „Вива Телеком България" ЕООД – едноличен собственик на БТК.
Самата „B2 Инвестмънт С.а.р.л." е собственост на „ВТелеком Инвестмънт Ес Си Ей", в чиято структура участват редица международни компании, както и дружества, свързани пряко или косвено с Цветан Василев, мажоритарния собственик на КТБ.
На 14 март 2016 г. синдиците на банката предявяват иск срещу „B2 Инвестмънт С.а.р.л." на основание нов член от Закона за банковата несъстоятелност, приет специално след фалита на КТБ. Тази разпоредба позволява на синдиците да търсят отговорност от трети лица, които са получили имущество с произход от банката.
СГС приема, че 125-те милиона евро с произход от КТБ са били използвани косвено от Цветан Василев за придобиване на дял в БТК и на базата на новия текст в закона осъжда през 2018 г. "B2 Инвестмънт С.а.р.л." да плати сумата като трето лице. След неуспешно обжалване решението на съда е влязло окончателно в сила през 2019 г., а цялата сума е събрана през май 2020 г. след издадена заповед за изпълнение от британски съд.
През май 2021 г. - година след събирането на сумата, Конституционният съд в България отмени като противоконституционен текста от закона, позволил търсене на отговорност от трети лица. Той реши, че този норма има характер на извънредно законодателство, като решението по онова време предизвика бурен политически скандал.
Четири години след решението на КС и 6 години след окончателното си осъждане фирма "B2 Инвестмънт С.а.р.л." твърди, че е била ощетена от България. Според нея противоконституционният текст от Закона за банковата несъстоятелност е бил такъв от самия момент на приемането му и след отмяната Народното събрание е било длъжно да уреди последиците, включително и при случаи с влезли в сила решения.
Така първо е извършено противоправно деяние, а после - противоправно бездействие, което е увредило "B2 Инвестмънт С.а.р.л.", се твърди в иска на фирмата срещу държавата. Тя е изчислила, че крайният срок за приемане на решение, с което НС урежда последиците от отменената противоконституционна норма, е 6 май 2022 г. и затова от този момент държавата дължи и законна лихва за забава в размер на над 91 млн. лв.
Финансовото министерство е отхвърлило категорично тези аргументи, става ясно от материалите по делото. От министерството изтъкват, че обявяването на противоконституционност на конкретните текстове в Закона за банковата несъстоятелност не опорочава валидността на влезлите в сила съдебни решения. Няма основания за отмяна на съдебните решения, категорично е МФ. До разглеждане на делото по същество обаче още не може да се стигне заради друг интересен спор - каква такса следва да плати фирмата по делото.
В момента "B2 Инвестмънт С.а.р.л." и МФ се борят на друг терен - виновна ли е България за предполагаемата невъзможност на фирмата да си плати задължителната такса за такова голямо съдебно дело. На фона на огромния материален интерес - общо 336.3 млн. лв., таксата по прилаганата обща за всички формула е определена на 13 451 063.38 лв. Фирмата първо е поискала 1 месец отсрочка, а после направо е настояла таксата да отпадне с аргумент, че не може да си я позволи и че тази висока такса ограничава правото ѝ на справедлив съдебен процес.
Това искане е уважено в началото на юли тази година и таксата е намалена на 20 000 лв. Според финансовото министерство обаче определението на съда е неправилно, а финансовата невъзможност на фирмата да плати таксата не е доказана.
От МФ изтъкват, че единственото представено доказателство от фирмата - финансов отчет от 2016 г., не доказва по никакъв начин с какво реално разполага тя девет години по-късно. От МФ не приемат за убедителен и факта, че собственикът на "B2 Инвестмънт С.а.р.л." - "ВТелеком Инвестмнът Ес Си Ей", е влязъл в процедура по несъстоятелност през април 2025 г., броени месеци преди завеждането на иска през май. От там считат, че не е доказано фирмата майка да е била принудена да започне процедурата по ликвидация.
Според МФ съдът не е изследвал изобщо и възможността на отделни акционери в дружеството да осигурят средства за таксата. В структурата на фирма "B2 Инвестмънт С.а.р.л." са участвали и миноритарни акционери, като по предходни съдебни дела е събрана информация кои са те.
Има данни за акционери, инвестирали 23.4% от общите средства за купуването на БТК, като сред тях са крупни фирми като "Мерил Линч", "Алфа банк" и др. Тези фирми категорично не биха срещнали трудности да осигурят средства за таксата, считат от МФ. Според тях България не може да бъде виновна, че дадено търговско дружество е било създадено само и единствено с цел да придобие акции в друго дружество и не е развивало друга дейност, така че да разполага с пари за водене на съдебни производства.
"Няма пречка действителните собственици, които развиват търговска дейност, да платят таксата. Противното е заобикаляне на закона", считат от МФ. Оттам са изтъкнали и че определената намалена такса от 20 000 лв. е много ниска и непропорционална.
На 20 000 лв. би възлязла обичайната такса по иск с материален интерес 500 000 лв., а това представлява 0.15% от размера на иска по това дело, изтъкват от МФ. Минималният адвокатски хонорар, който се изплаща авансово, също надхвърля в пъти таксата - в случая той е 2 132 310 лв.
Окончателното произнасяне по размера на таксата предстои.
