Археолози откриха над 250 бронзови монети, които обхващат периода от II до XIX век, при проучване на терен от зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив". Разкопките са извършени в около 100 кв.м във връзка с инвестиционно намерение за строеж на сграда, разказа за БТА археологът Любомир Мерджанов.
Според кадастъра на античния Филипопол петното, което е проучвано, попада в седмата инсула източно от форумния комплекс на античния град. В тази инсула не са правени никакви археологически проучвания и информацията за специалистите е нова. В разкритите жилищни сгради от различни исторически епохи са открити няколко керамични лампи, оловни търговски пломби с различни изображения и множество фрагменти от керамични съдове. Предстои материалът да се анализира и да се прецизират по-точни данни на цялостното проучване, посочи Мерджанов.
Първите археологически следи от обитаване са били от Османския период - XVII-XVIII век. От него са проучени сграда с част от вкопано мазе към нея. Археологът разказа, че повечето историци считат, че османският град не е стигнал до проучваното място, но очевидно е имало някакви сгради периферно.
От Средновековието, в периода XII-XIII век, са проучени няколко вкопавания, ями и структура, която е остатък от жилище със зле запазено огнище. Средновековните структури лежат върху пласт от VI век, към който принадлежи зид, изграден от блокове с тухли, който пресича обекта в посока север-юг. Зидът е част от сграда, чиито помещения са били разположено западно, извън проучваната площ. Вероятно тези помещения са имали фасада към улицата, която е още по на запад и е засечена при строителството на хотела на бул. "Княгиня Мария Луиза" срещу църквата "Света Петка".
В дълбочина е проучена част от сграда от III век. Помещението в нея е с под, изграден от дебел слой бял хоросан, върху който са регистрирани отпечатъци от керамични тухли, с които е бил застлан. Когато сградата е спряла да функционира, тухлите са махнати, вероятно за да се използват за нещо друго, обясни специалистът. Самата сграда е "загинала" в средата на III век по време на готското нашествие, когато градът е превзет и унищожен почти изцяло. Върху този под стои дебел пласт от изгорели разрушения, което подсказва, че сградата е унищожена при пожар, посочи Мерджанов. Зидовете на сградата са изградени от варовикови камъни, като всички те през Османския етап са били демонтирани почти изцяло. Тези камъни са били използвани за производството на вар за новите по това време сгради.
Проучена е и част от сграда от II век век, която е изцяло кирпичена. Самата кирпичена конструкция е изградена върху блокаж от дребни камъчета, като идеята е била кирпичът да се изолира от влагата на земята. Това е последният пласт, който подсказва за човешко обитаване, след него сградата стъпва върху стерилния пласт, който е на дълбочина 6,1 метра от съвременния терен, разказа археологът. По думите му дебелината на културните напластявания в този район още веднъж показва богатството на археологическото минало на Пловдив.
