Разговорът за ползите и предизвикателствата пред България от предстоящото членство на страната в еврозоната не трябва да се ограничава до приема ѝ на 1 януари, а дебатът трябва да продължи и след това. Този призив отправи вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев при откриването на организирана от Министерството на иновациите и растежа (МИР) дискусия на тема "Еврозоната като част от пътя към икономическа трансформация". Това е втори дебат, провеждащ се в сградата на Министерството, като част от националната информационна кампания, свързана с въвеждането на единната европейска валута в България.
Вицепремиерът Дончев припомни, че членството в еврозоната е възможност, но не е гаранция за успех. По думите му трябва да проведем разговора как да се възползваме от всички възможности.
В сегашната ситуация той посочи, че страната има няколко варианта пред своето икономическо развитие. Първият е да продължаваме с анемичния ръст на икономиката от 1,5-2 процента. Друг вариант е да отключим ускоряване на стопанското развитие с над 3 процента.
Томислав Дончев каза още, че България е извървяла досега лесната част от пътя, но е дошъл краят на икономиката на ниските разходи и оттук насетне предстои по-сложния разговор, включващ темата за образованието и за мерките, с които държавата да се намесва.
Вицепремиерът припомни, че в момента се изгражда с помощта на държавата иновационна инфраструктура в страната и центрове за компетентности към университетите, както и 10 индустриални зони. Тук той обаче заяви, че са нужни още действия, като отваряне на предоставените на университетите лаборатории за бизнеса и създаването на нови центрове, както и изграждането на още индустриални зони с нови 30 такива, например. Сред нужните действия той припомни и разговора с Министерството на финансите за разработване на данъчни стимули за научна и развойна дейност.
"Надявам се това да стане до месеци," каза вицепремиерът Дончев.
Той отново призова за наличието на политически и обществен консенсус за постигане на целта за ускоряване на икономическия растеж, така че БВП на глава от населението на България да достигне около 80 процента от средноевропейското равнище.
Според него, опитът на останалите държави членки показва, че когато това съотношение мине 70 процента, тогава се засилва обратната миграция към страната.
Томислав Дончев беше категоричен, че от членството на България в еврозоната не произтичат структурни рискове.
Той отказа коментар на политически теми и започналата бюджетна процедура.
В дебата в Министерството участват Петър Ганев, старши изследовател на Института за пазарна икономика (ИПИ) и Илия Кръстев, член на Съвета на директорите на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST).
На форума присъстват представители на институции, бизнеса, двустранни търговски камари, международни финансови институции, академичните среди, неправителствения сектор и други.
