Приказката за грозното пате все едно е писана за мен. Като бях малка, много ми се подиграваха, че съм висока, слаба, че имам големи зъби, че съм щиглец, скелет, прегърбвах се. В един момент се оказа, че това за мен е полза, станах манекенка, почнах да вадя пари, спомни си Нети.
Когато била малка, майка ѝ ѝ натрапвала, че хубавата жена е глупава. Тя пък самата се опитвала дори да се загрози. Обиждала се, когато след някоя роля ѝ казвали: "Много беше хубава", а не са хвалили играта ѝ. Съпругът ѝ Дони пък не се интересувал от външната красота, а от вътрешната, обичал я заради чувството ѝ за хумор.
Лъжата не беше грозна, а щадяща. Знаех го заради начина, по който родителите ми ме гледаха, когато не знаеха, че аз ги наблюдавам. Знаех, че има някаква тайна. След години вече бях вътрешно убедена, че те не са ме създали. Сега, когато мога да погледна нещата отстрани, не мога да го нарека лъжа, а грижа, разказа тя за осиновяването си.
"Страшно е да знаеш и да се чувстваш луд и гневен. В тийнейдържството ми особено, защото баща ми вече беше починал, и с нея се сблъскахме в желанието си да се докажем една на друга, че се обичаме, че сме прави. Много пъти съм ѝ казвала: "Кажи ми истината, аз не съм твое дете". И сега разбирам колко ѝ е било болезнено. Цял живот толкова се е страхувала да ми каже, защото си е мислила, че няма да я обичам. Малко преди да почине си счупи крака. Ментално тя не можа да се върне от упойката, случва се често. През цялото време тя питаше за изоставено дете: "Защо изоставихте детето", говореше за дете, което е умряло, не знам каква е историята, но беше нещо страшно, от което се боеше", разказа Нети.
Сега бих я прегърнала, бих ѝ пожелала да продължи пътя си и в следващия си живот да си позволява да изпитва щастие. Тя беше красив ум, който заслужаваше да разбере колко е дала на света, тя е част от хората, които са създали плоския екран, но не е получила признание в това отношение. "Ние не се прегръщахме много, никога не ми е казвала "Обичам те". Страхувала се е", посочи Нети.
Че е осиновена разбрал, а в пицария. Казва, че е било в перфектния момент, когато била на 43. "Човекът пред мен ми каза: "Мисля, че срещнах майката, която те е родила". В този момент всичко се забави и все едно имаше вятър. Знаех, че това е абсолютната истина. Шокиращо беше", казва Нети.
Искала най-много да знае дали биологичната ѝ майка е била принудена да се откаже от нея или не я е искала. Оказало се първото и Нет ѝ простила. Сега я нарича "Мама Джиджи", но не знае дали ще я възприеме някога като истинска майка.
