Генетичният код е интимното досие на политика, извънредните им мерки не са параноя, а форма на биосигурност, казва в интервю молекулярният биолог проф. Милена Георгиева
По време на делегации се съхраняват дори екскрементите на Путин и Ким Чен Ун, почистват се отпечатъци и биоследи
Видеото, което разкри как служители на севернокорейския лидер Ким Чен Ун като роботи на високи обороти търкат с дезинфектанти облегалката и подлакътниците на стола, на който той е седял, както и страничната маса, прибирайки чашата и приборите му след обяда с Путин в Китай, събра милиони гледания. И с право, защото извънредните мерки повдигнаха една от най-неудобните теми - как политиците крият своето ДНК, тяхната биопарола, която пази тайни за заболяванията им, за медикаментите, които приемат, и за евентуалните им незаконни деца.
Анализаторът на Северна Корея Майкъл Мадън отбеляза пред Ройтерс, че екстремните мерки са стандартен протокол още от времето на бащата на Ким Чен Ун - Ким Чен Ир. Целта е да се предотврати събирането на неговата ДНК или отпечатъци от чуждите специални служби - не само вражеските, а и приятелските, както е в случая в Пекин.
Според Мадън при пътуванията се използват задължителни торби за боклук с отпадъци на лидера от всякакъв характер. Именно поради тази причина през 2019 г. служителите на Ким Чен Ун бяха уловени как буквално "оглозгват" хотелската му стая след срещата на върха в Ханой с президента на САЩ Доналд Тръмп. Те я почистваха с часове и за всеобщ потрес изнесоха от нея всичко - не само различните предмети, до които се е докосвал, а дори и матрака.
Година преди това, през 2018 г., видео разкри, че преди срещата му с южнокорейския президент Мун Дже Ин, охраната на Ким Чен Ун старателно е напръскала стола и бюрото му с дезинфектанти, опасявайки се не само от бактерии. А през 2023 г. на срещата на върха с Путин гардовете му сканираха стола на лидера с металотърсач.
Руският президент Владимир Путин също е маниак на тема прикриване на следите и ДНК-то си, откакто е на власт вече над 25 г.
Макар че медии отбелязваха този факт и преди това, журналистът от Би Би Си Джона Фишър през декември 2019 г. го засне как отива в тоалетната по време на международна среща в Нормандия. С Путин са шестима души, като пред външната врата остава един. Останалите влизат с президента. Бързо след това излиза първият бодигард, след това висок мъж с очила. Подозренията са, че именно той съхранява биологичния отпадък, тъй като в ръката си носи обемна чанта, от която се подава лист хартия. Човекът смутено се оглежда, оправя си вратовръзката и остава при останалите двама да чакат лидера. След него излиза още един гард и тогава се появява самият Путин, който, докато приятелски си бъбри с охранителя зад него, неволно изпуска кърпичката, с която вероятно си е избърсал ръцете. Служителят моментално се навежда, за да я вземе, и след него излизат още двама високи левенти.
Дали заради това, или по друг повод тези прийоми на стопанина на Кремъл вдъхновиха "Пари мач", чиито журналисти проведоха специално разследване. То установи, че за биологичните отпадъци на Путин има специални куфари, които се връщат в Русия.
"Бизнес инсайдър" и други медии отбелязват, че многобройни доклади през годините констатират, че Федералната служба за охрана на Русия стриктно контролира цялата среда около Путин по време на пътуванията му. След него стриктно се почистват стаи, осигуряват му се лични тоалетни, събират се и се връщат в Русия биологичните му отпадъци в контейнери, за да се предотврати достъпът на чужди служби до тях. Нещо повече, когато е възможно, президентът изисквал домакините да му осигурят самостоятелна баня и тоалетна извън съществуващите, за да бъдат проверени щателно и охраната да не се притеснява да спазва своя протокол.
Това стана ясно, след като през февруари 2020 г. известната американска комедийна актриса Джулия Луи-Драйфус по телевизията разказа как покрай снимките на филма Downhill е била на обиколка в Музея на историята на изкуствата във Виена. Там служителите споменали, че малко преди тях бил и Путин. Изискването на протокола му било да се създаде специална самостоятелна баня извън музея, която президентът да използва, ако е необходимо.
Че руският лидер взема много сериозни мерки, свидетелства още един факт. През 2019 г. на срещата на Г-20 в Япония по време на официалния коктейл той отново е забелязан със своята прочута бяла термочаша с капак, докато другите лидери отпиват от виното си от класически кристални чаши.
Тогава говорителят Димитър Песков обясни аномалията с факта, че руският президент от 20 години пие чай само от този термос.
Причината за всички тези ходове е, че в Русия биометричните данни на президента са държавна тайна. Фарида Рустамова, работила за опозиционния руски сайт "Медуза" и рускоезичната секция на Би Би Си, публикува свой разговор с близък до Путин. В него той отбелязва, че биологичният материал на президента може да осигури много информация: "С него може да дешифрирате ДНК-то на човек, да разберете има ли предразположеност към наследствени заболявания - например паркинсон и алцхаймер, дали е болен в момента и какви лекарства приема, да не говорим за намирането на далечни роднини или незаконни деца.
Това е огромно поле за манипулация".
Според източника "много западни лидери също не използват хотелски тоалетни по време на командировки".
Не е изключено именно тези опасения да са причината Путин да си тръгне по-рано, осуетявайки обяда си с Доналд Тръмп в Аляска, въпреки че бе предварително обявен. Обяснението може да се търси в посока изострената международна среда и огромния напредък на науката - когато един неволен пропуск може да се използва от домакините, за да разкодират цялото здравословно състояние на руския президент.
Китай също грижливо пази лидерите си чрез строг контрол от страна на охраната, но до момента гардовете им никога не са допуснали да се появят компрометиращи видеа.
Същото важи и за западните лидери, макар че има основателни подозрения да се смята, че след войните в Украйна и Газа се предприемат всички необходими мерки. Доказателство, че се полагат усилия в тази посока, е случаят от февруари 2022 г. когато френският президент отказа да се подложи на руски тест за COVID-19 преди срещата си с Путин. Тогава Еманюел Макрон ясно даде да се разбере, че не желае неговата ДНК да попадне в руския президент. Очевидно в тази наситена с напрежение международна ситуация с толкова антагонистични противници ловът за биологичен материал отдавна е открит и пропуските не се прощават.
Свидетелство за това е носната кърпичка, която бе пред Макрон, докато той пътуваше във влак към Киев заедно с немския канцлер Фридрих Мерц и британския премиер Киър Стармър.
В момента, в който кадърът се появи в новините, говорителката на руското външно министерство Мария Захарова светкавично стартира дезинформационната кампания, като в личния си телеграм канал обяви, че триото се е надрусало. Макар че от Елисейския дворец веднага реагираха с увеличена снимка, която показва ясно носната кърпичка, това бе червен сигнал "Внимание" за западния елит. В случая вирусният фейк обиколи за часове цял свят, и то при положение че тук става дума за един-единствен кадър. Можем само да гадаем какви кампании ще бъдат сътворени, ако във вражеска страна попаднат отпечатъци или ДНК на представители на свободния свят.
За Макрон, Фридрих Мерц, Киър Стармър, Доналд Тръмп и за предшествениците им е сигурно, че спазват определени протоколи за сигурност, откакто съществува ДНК - редактиране и напреднали технологии.
Екипите им бдят не само за "бръмбари", камери, джаджи капани или оръжия, но винаги край тях стои човек, който внимателно следи лидерът какво докосва, дали от него пада косъм, кърпичка и т.н. Целта е да се реагира навреме и биопаролата на политика да не попадне в приятелско или вражеско разузнаване.
За лидера на Израел Бенямин Нетаняху също никога не са се появявали viral видеа като тези на Ким Чен Ун и Путин, но и при него е повече от сигурно, че се придържа към ултрастрог протокол - най-малкото защото страната е лидер в иновациите с редактиране и синтезиране на ДНК. Още повече Израел от години е във враждебна среда, а сега е в остър военен конфликт не само в Газа, а и с повечето си съседи.
Да се открият подобни протоколи за западния елит на този етап е невъзможно, тъй като те не са публични. Но със сигурност съществуват най-малкото заради разкритията на Wikileaks.
През 2010 г. стана грандиозен скандал, защото сайтът извади на показ документи, с които държавният секретар Хилари Клинтън е разпоредила на американски дипломати да събират "биографична и биометрична" информация. Включително сканиране на ириса, ДНК проби и пръстови отпечатъци на служители в ООН.
С други думи, още преди 15-ина години "ловът" за ДНК и генетични кодове е бил открит и публично известен, така че проблемът остава за всички политици, които не успяват да опазят своя биоматериал от чужди разузнавания, независимо дали са съюзнически, или вражески. Причината е, че този биохак може да бъде използван с цел изнудване, което никой не знае докъде може да доведе.
Но съвременните политици не са единствените. Опазването на тайната на тези своеобразни биопароли има много по-дълбоки исторически корени.
Специалисти констатират, че дори кралете преди Луи XIV са пътували с нощни гърнета и лични тоалетни, защото още тогава е било задължително да се защитава телесната неприкосновеност на монарха и всичко свързано с нея.
По-късно практиката била забравена. На въпрос по времето на Тодор Живков спазвани ли са подобни протоколи, първият зам.-началник на тогавашното НСО - УБО ген. Бончо Бончев обясни пред "24 часа - 168 истории", че никога не е имало такава практика.
"Тогава нямаше подобни технологии", кратко посочи той.
Молекулярният биолог проф. Милена Георгиева:
Генетичният код е интимното досие на политика
Извънредните мерки не са параноя, а форма на биосигурност, казва тя
- Възможно ли е ДНК от косъм, чаша или носна кърпичка да се използва, за да се анализира здравословното състояние на политик или да се открият предразположения към заболявания?
- Звучи като сцена от криминален сериал - политик оставя чаша след официална вечеря, някой я прибира и оттам започва цял генетичен роман. И това не е художествена измислица. Науката е достатъчно напреднала, за да превърне подобни сценарии в рутинна лабораторна практика. Дори миниатюрни следи - една глътка от чаша, една носна кърпичка, следа в тоалетна - могат да съдържат достатъчно материал за секвениране и генетичен анализ. Качеството, разбира се, варира: свежата слюнка е златна мина, косъм без луковица е по-скоро прашинка от архив. Но за разчитане на генетичния код не са нужни живи клетки - достатъчно е ДНК да е относително запазена, дори на фрагменти. И тук вече говорим за идентифициране на варианти, за предразположености към заболявания, информация, която е едновременно чувствителна и много лична, научно полезна и политически взривоопасна.
- А възможно ли е да се подхвърлят отпечатъци или чужда ДНК на компрометиращ предмет?
- Тук влизаме в сенчестата зона. Да, възможно е. Прехвърляне или умишлено поставяне на чужди следи е реална практика. И именно затова добрите съдебни експерти винаги повтарят: "ДНК не е абсолютен печат на истината". Тя е мощен инструмент, но трябва да се тълкува в контекста на цялата картина. Без него една-единствена следа може да се окаже подвеждащо парче пъзел. И колкото по-сложни стават технологиите, толкова по-голяма е и възможността те да бъдат използвани не само за разкриване, но и за манипулация.
- В The Atlantic се появи статия, според която ДНК на политик може да бъде използвана за създаване на вирус, опасен само за него. Нещо като грип, който върлува сред тълпата, но е смъртоносен само за един човек - политика Х.
- На теория - да, експертите дискутират тази възможност. Ако имаш уникален генетичен вариант - ахилесова пета - и ако патоген може да се насочи точно към него, тогава специфичността изглежда постижима. Но на практика това е изключително трудно.
Хората са 99,9% еднакви. Имунната система, околната среда, епигенетиката правят реакциите непредвидими. А рискът от странични жертви е огромен. Разработването на такъв агент би изисквало толкова сложна инфраструктура и толкова ресурси, че да остане скрито е почти невъзможно. Затова експертите казват: това не е чиста научна фантастика, но и далеч не е реалност днес. С развитието на синтетичната биология обаче дискусията вече не звучи като трилър, а като тема за сигурност.
- Защо политиците толкова ревниво крият своята ДНК?
- Причините са съвсем практични. Генетичният код е най-интимното досие. В него се съдържат наследствени рискове, диагнози, фамилни връзки - информация, която може да бъде използвана и в политически контекст. А в епохата на дигитални манипулации, deepfake и кибератаки възможността за подхвърляне или фалшификация е твърде реална. Така че, когато политик избягва да оставя чаша след себе си, това не е каприз или параноя. Това е форма на биосигурност. Мярка за самозащита в свят, в който данните вече са толкова ценни, колкото и самите ресурси.
- Има ли и други сценарии, които звучат като научна фантастика, но вече са реалност?
- Да. И може би най-тревожният е свързан не с кражбата на ДНК, а с промяната на дигиталното отражение. Фармакогенетичните данни, тоест информацията кои лекарства са безопасни или токсични за конкретен човек, вече се интегрират в електронните здравни досиета и се използват от алгоритми, които подпомагат клиничните решения. Представете си, че някой промени този запис. От "бавен метаболизатор" на "бърз метаболизатор". В резултат системата препоръчва по-висока доза. А за пациента това може да бъде смъртоносно. Това не е хак в интернет, това е хак в тялото чрез данни.
Последиците могат да бъдат неефективно лечение, тежки странични ефекти, дори фатални изходи. И макар този сценарий да звучи като от научен трилър, специалистите по сигурност вече го обсъждат съвсем сериозно. Това е вече истинска картина на престъпленията на бъдещето. И тук е моментът да споменем Марк Гудман и неговата книга "Киберпрестъпления. Всичко е свързано, всеки е уязвим и как да се защитим" (Future Crimes). Още през 2015 г. той предупреди, че киберпрестъпленията са само началото. Следващата вълна ще бъде свързана с дигитализацията на нашите тела, с биопрестъпленията и синтетичната биология. Тогава думите му звучаха като предупреждение от далечното бъдеще. Днес обаче виждаме колко пророчески са били. Геномни бази данни, изкуствен интелект в медицината, възможности за манипулация на фармакогенетични профили - всичко това вече е част от настоящето.
Ако искате да разберете какво ни очаква в следващите години и защо трябва да бъдем подготвени, тази книга, макар и от 2015 г., е задължително четиво. Това е книга фундамент за разбирането на новите заплахи не само в киберпространството, но и в самата биология на човека. С други думи, въпросът вече не е дали подобни сценарии са възможни, а кога и как ще бъдат опитани. А отговорът ни трябва да бъде ясен: по-сигурни медицински системи, критична проверка на данните и култура на защита на най-ценния код - нашата ДНК.
- Как да пазим своята ДНК - препоръки за политици и за всеки от нас?
- В един свят, в който всеки отпечатък може да бъде копиран, а всяка парола - открадната, се появи нова и по-дълбока уязвимост: нашата собствена ДНК. Тя е най-интимният ни код, биологичната ни "операционна система". И ако довчера личната сигурност означаваше да пазим документите си и паролите си, утре тя ще означава да пазим самите себе си - на молекулярно ниво.
Представете си политик, който преминава през деня си: срещи, пресконференции, официални вечери. Чашата, която оставя на масата, салфетката в ръката му, приборът след обяда - всички те съдържат фрагменти от неговата най-ценна информация. В свят, в който вече се говори за биохакери и криминални сценарии с генетични данни, тези малки следи са като открехната врата. Затова предпазливостта вече не е параноя, а форма на протокол за оцеляване. Да не оставяш лични предмети без надзор, да изискваш ясна проследимост при всяко медицинско изследване, да имаш готов план как да реагираш при изтичане на информация, това става част от ежедневния ритуал на публичната личност.
Но нека не се заблуждаваме: тази история не е само за политиците. Всеки от нас може да стане уязвим. Колко хора, привлечени от любопитство, качват своите генетични данни в онлайн платформи? За тях това е игра или експеримент, но за други - безценна база за злоупотреби. Когато публикуваш суровия си генетичен файл, това е все едно да оставиш биологичната си парола на стената на метрото. Никой разумен човек не би направил това със своя банкова сметка, защо тогава с нещо още по-неповторимо?
В болниците темата става още по-драматична. Там една манипулирана проба може да означава грешно лечение. Лекарите и лабораториите вече трябва да мислят не само като медици, но и като пазители на информация. Всяка промяна да се проверява два пъти, всяко решение да се подкрепя от независима верификация. Изкуственият интелект помага, но не е оракул, ако резултатът не съвпада с клиничната картина, проверката е въпрос на живот и смърт.
Отвъд клиниките, в тихите сървърни зали, IT екипите са новите "генетични бодигардове".
Те не носят бели престилки, но държат ключовете към дигиталната сигурност чрез анонимизиране на данните, криптиране, системи за засичане на странни промени. Защото в света на данните най-опасният враг често влиза през задната врата - доставчик, партньор, незабелязана слабост в системата.
И все пак дори най-строгите правила няма да бъдат достатъчни без по-голямата рамка: закони, които ясно гарантират неприкосновеността на генетичните данни; технологии, които позволяват анализ, без да се разголва индивидуалната информация; регулации, които да държат изкуствения интелект прозрачен. Това е колективен проект - от учените и лекарите до юристите и политиците.
В крайна сметка защитата на ДНК не е само технически въпрос, а нов начин да разбираме личната си сигурност. Тя започва от дребните навици като чашата, която прибираме след среща, и завършва в глобалните решения за етика и законодателство. Защото, ако паролата можем да сменим, генетиката си не можем.
