- Магистрат от Благоевград поиска решение от Съда на ЕС правилен ли е българският кодекс
- Според адвокатите не може с изменение на закона да се погазват права на граждани, породени по време на действие на стари правила
- Категорични са, че правото на обезщетение възниква в момента, в който работникът вече е освободен и му е прекратен трудовият договор
Хиляди от т.нар. френски безработни съдят НОИ, за да си получат високите обезщетения за безработица, след като през август 2024 г. парламентът промени Кодекса за социално осигуряване, за да спре схемата за източване на осигурителния институт. А административните съдии в страната се объркаха - едни им признават правото на над 2000 лв. месечно, други присъждат в полза на НОИ.
От 13 август 2024 г. влязоха новите правила в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Според тях при стаж от друга държава в ЕС, Европейското икономическо пространство и Швейцария завърналият се българин може да се регистрира като безработен и да получава обезщетение, изчислено върху доходите му от последните 24 месеца.
Преди обезщетението се изчисляваше само върху последната заплата, дори и да е била получавана едва няколко дни. Преди поправката в КСО хиляди българи отиваха на сезонна работа в ЕС с много кратко осигуряване върху трудов договор за по 2000-3000 евро. Връщайки се у нас, се регистрираха на трудовата борса и получаваха
максимални обезщетения, стигащи до 100 лв. на ден, или над 2000 лв. месечно
Тази краткосрочна заетост бе основно във Франция или Испания, откъдето се появи и терминът "френски безработни".
Високите обезщетения върналите се у нас безработни получаваха месеци наред, което, от една страна, източваше, макар и законно, фондовете, а от друга, бе несправедливо спрямо българите, работили в последните 24 месеца в страната ни и осигурявали се на много по-ниски заплати, отколкото в ЕС.
Такива организирани бригади за краткосрочна работа в чужбина имаше най-много в областите Благоевград и Смолян.
След като промяната в закона влезе в сила и НОИ отряза високите обезщетения, административните съдилища буквално бяха залети от дела срещу териториалните дирекции на НОИ. Те са заведени от върнали се от чужбина българи, на които са били определени обезщетения по новия ред - значително по-ниски от очакваните. Само в Благоевград делата са над 200, а в цялата страна са около 1500. Като това са делата само на една адвокатска кантора.
Тези хора са се прибрали в България преди 13 август 2024 г. и са подали документи за обезщетение. Решенията на НОИ обаче са издадени след 13 август и са по новите правила и за много по-ниски суми.
Гурбетчиите обжалват тези решения за по-ниската сума,
която обикновено е около 20-30 лв. на ден, и настояват за изчисляване по стария начин, за да получат по около 90-100 лв. дневно. Тези дела се гледат само на една инстанция.
Така идентични случаи дори на хора от една група, които са били заедно в чужбина, или пък на семейство, се решават от съдилищата в страната по различни начини. Едни съдии приемат исканията за основателни, други - не.
Адвокатите смятат, че не може с изменение на закона да се погазват права на граждани, породени по време на действие на старите правила. Категорични са, че правото на обезщетение възниква в момента, в който работникът вече е освободен от работа и му е прекратен трудовият договор. Тоест, след като човекът е останал без работа преди 13 август, трябва да се прилага старият текст. А за да се получи решението с определяне на помощта,
преписката се спира, докато се получат документи от чуждестранния
осигурител, което не става за ден-два
Регламентирано е, че без потвърждение от чуждата държава за стаж и доход не може да се отпусне обезщетение за безработица, а докато пристигнат тези документи, влязоха в сила промените в КСО - така хиляди случаи останаха висящи и хората заведоха дела.
В Административния съд в Благоевград вече около 30 дела са решени и се отхвърлят жалбите на гурбетчиите, защото се приема, че решението за определяне на размера на помощта е издадено след 13 август и трябва да се спазват промените в КСО. Приложим е този закон, който е в сила към момента на издаване на административния акт, мотивират се съдии от Благоевград.
Техни колеги в Смолян излизат със същите решения. Съдебни състави
в Кърджали, Варна и Пазарджик пък уважават жалбите
на гурбетчиите и присъждат преизчисляване на помощта по стария ред с по-високи суми, като осъждат НОИ да изплати и по 500 лв. адвокатски разноски.
За да се уеднакви практиката, съдия от Благоевград е изпратил преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург и се чака отговор. Освен това кантората на адвоката от Благоевград Илко Стоянов е изпратила и искане до ВАС за тълкувателно решение, но още няма отговор. Докато това стане, някои съдилища са спрели делата и очакват формулирането на единна позиция, а други продължават да ги гледат.
Адвокат Илко Стоянов: Законодателят не уреди висящите случаи и това създаде прецедент
- Г-н Стоянов, вашата кантора води голяма част от делата на тези безработни, които са в заварено положение. Защо се наложи да искате тълкуване от ВАС?
- Да, ние водим около 1500 дела в страната по тези идентични казуси. Вероятно и други колеги водят такива дела и като цяло те са много повече.
Голяма част от тези дела водим про боно, за други клиентите ни плащат. Законодателят при промяната не уреди въпроса с висящите случаи и в различни съдебни райони има различни решения.
Трябва да има единна съдебна практика в тези "заварени случаи", заради което сме изпратили искане до ВАС за тълкувателно решение, но нямаме никакъв отговор. Като ВАС не е длъжен да ни отговори, но смятам, че е добре да го направи - става въпрос за хиляди дела и общественият интерес е голям, засегнати са много хора.
Практиката трябва да е еднаква за цялата страна, за да бъдат равнопоставени хората. Каквато и да е, трябва да е еднаква за всички съдилища. Освен това съдебен състав допусна и отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС.
- Знаете ли докъде е стигнало делото в Люксембург?
- Приключи писмената фаза и бяха приети всички становища на четирите страни – от нас, от съда, от НОИ и от ЕК, но те са закрити и не мога да ви кажа какви са.
Следващата седмица очаквам да се събере широкият състав на съда и да реши дали да ангажира Генералния адвокат за становище. Ако го ангажира, той ще има двумесечен срок за становище, ако не – следва или насрочване на заседание, или решаване на делото.
Добре беше и ВАС да се произнесе, защото сега има страшна неравнопоставеност между хората. Ще ви дам пример с гурбетчии от съседни населени места - Доспат, Сърница и Сатовча, които са в три съседни области - Пазарджик, Смолян и Благоевград.
Хората се познават, те буквално са съседи, били са заедно в чужбина и сега на едни съдът отхвърля искането за по-висока помощ за безработица, на други приема искането, а на третите спира делото.
Трудно ми е да им обясня защо става така при идентични казуси.
- Как решават другите съдилища в страната?
- В Пловдив например част от делата са спрени, други са в наша полза. В Русе и Търново са спрени. В Благоевград също има и решени, и спрени дела. Във Варна, Добрич и Пазарджик печелим, като и там има спрени дела. Съдията не е длъжен да се съобразява с това, че има внесено преюдициално запитване, може да продължи да си гледа делото.
С 3000 по-малко поискали компенсация след работа в ЕС за година
С близо 3000 са намалели хората, които получават обезщетения за т.нар. френска безработица, в последната година. В края на август 2024 г. те са били 12 081, а през 2025-а вече са 9246. Това става ясно от отговор на управителя на НОИ Весела Караиванова на въпрос на председателя на комисията по труда и социалната политика в Народното събрание Деница Сачева.
Причината за намаляването е промяна в Кодекса за социално осигуряване (КСО), инициирана именно от депутатката от ГЕРБ-СДС. С нея беше сложен край на практиката български граждани да работят краткосрочно в чужбина и след връщането си в България да получават най-високите обезщетения за безработица.
С промените размерът на обезщетенията бе обвързан с осигурителния принос на работилите в други държави. Прекъсната беше порочната практика да бъдат изплащани максимални обезщетения на хора, които работят по няколко дни в държава - членка на ЕС, и после стават трайни "клиенти" на бюрата по труда. Техните средства вече се изчисляват по същия начин, както и на работилите и осигурявалите се в България, обясни тогава Сачева.
Преди измененията средният месечен размер на средствата беше 1508 лв. В момента той е приравнен на помощта, която получават и осигурявалите се в България, и е средно 750 лв. на месец. Според данните на НОИ най-голямо намаление на обезщетенията за т.нар. френска безработица има в област Благоевград - с близо 1/3.
Следват Търговище и Сливен - съответно с 25,6 и 22,3%. Преди измененията в КСО всяка година държавата плащаше по около 136 млн. лв. за този вид подкрепа. Това обаче беше окачествено от депутатите като злоупотреба с права и източване на социалната система.
