Кадровиците на съдебната власт искат от парламента да тълкува промените в закона, с които ограничиха до 6 месеца временните постове на върха на Темида
Идентична ли е ситуацията между и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов и и.ф. председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков? Ясен ли е съдебният закон, приет от парламента през януари? Важи ли текстът, че не може повече от 6 месеца да се заема пост по върховете на съдебната власт, за заварените случаи?
Върху тези въпроси спориха кадровиците от Съдийската колегия на ВСС във вторник. До отговори не стигнаха, но след четири часа дебат решиха с пет на четири гласа да попитат по старшинство съдиите от ВАС, които са над 100, кой иска да е и.ф. председател на върховния съд.
Имаше и предложение най-старшият от тях - Мариника Чернева, която е зам.-шефка на ВАС, да отговори още в рамките на деня. То обаче бе отхвърлено и се прие всеки съдия да има три дни за размисъл. Затова Атанаска Дишева допусна, че
процедурата може да отнеме и над 300 дни, ако последват откази
С шест гласа “за” и три “против” Съдийската колегия реши още да предложи на Пленума на ВСС да поиска от парламента автентично тълкуване на текста, който казва, че и.ф. шеф на ВКС, ВАС и главен прокурор не може да бъде повече от 6 месеца. Според част от кадровиците не било никак ясно “какво е искал да каже авторът”. Атанаска Дишева обаче припомни, че ВСС два пъти е искал автентично тълкуване на закон, като първият случай е още през 2017 г., но отговор от Народното събрание нямало.
По повод на настоящата ситуация мнозина юристи коментират, че “такъв дълбок разлом в съдебната власт не е имало”. Още в средата на януари парламентът прие промени в съдебния закон и това отприщи сага, чиято развръзка е непредвидима. Основната цел бе да се попречи на Прокурорската колегия да избере Борислав Сарафов, който беше единствен кандидат за главен прокурор. Затова и депутатите гласуваха, че започнали процедури за избор на някого от тримата големи в съдебната система се прекратяват. А според друга поправка в закона и.ф. главен прокурор, шеф на ВКС и ВАС не може да заема поста повече от 6 месеца. Точно този текст се превърна в ахилесовата пета на закона.
Той влезе в сила на 21 януари т.г. Промяната завари Борислав Сарафов като и.ф. главен прокурор, а Георги Чолаков, като и.ф. председател на ВАС. Неговият 7-годишен мандат като титуляр беше изтекъл още на 21 ноември 2024 г.
Прокурорската колегия прекрати процедурата за избор на главен прокурор. Сарафов атакува решението пред ВАС, който пък прати казуса в Конституционния съд и все още се чака произнасяне.
Дни преди 21 юли, когато изтичаха въпросните 6 месеца, прокурорската колегия прие, че този срок не важи за Сарафов, защото той е бил в заварено положение при гласуването на поправките. В закона не е уточнено какво се прави в подобни случаи и дали има обратно действие, което според магистрати означава, че той действа само занапред.
По този въпрос обаче има разделение в юридическите среди
За разлика от Прокурорската на 15 юли Съдийската колегия прати казуса с Георги Чолаков на Пленума на ВАС. Той пък излезе в отпуск до 30 септември. Преди две седмици върховните магистрати отговориха, че не е тяхна работа да посочват и.ф. председател на съда. Така “горещият картоф” се върна при кадровиците.
Изненадващо в края на миналата седмица в дебата се включи и Наказателната колегия на ВКС, която обяви, че Борислав Сарафов не е и.ф. главен прокурор, защото 6-месечният срок е изтекъл още на 21 юли. Последваха десетки становища.
Съсловните организации на следователите и прокурорите защитиха Прокурорската колегия. Висшият адвокатски съвет призова ВСС незабавно да реши казуса със Сарафов. Той пък получи подкрепа и от родителите на загинали на пътя деца. Организира и форум на балканските главни прокурори, на който присъстваха премиерът Росен Желязков и правосъдният министър Георги Георгиев, което мнозина възприеха като неговото валидиране на поста.
Важи ли законът за Георги Чолаков, или и той като Сарафов е в заварено положение,
беше основната тема на дебата в Съдийската колегия във вторник. Тя за разлика от Прокурорската не е обсъдила точно този детайл през юли.
Според Даниела Марчева “имало законова празнота и нормата била написана хаотично, получило се смес от недоведени докрай концепции, не можело да се стигне до ясна представа как да процедира Съдийската колегия”. Марчева таяла надежда, че през това време парламентът “ще поправи пропуска си и ще предвиди обратно действие”. Това обаче не се случило. “Крайно време е да се повишат изискванията, когато се пише закон, той да става ясен”, призова Марчева. Шефката на ВКС Галина Захарова, Олга Керелска, Атанаска Дишева и Цветинка Пашкунова застъпиха виждането, че трябва да се посочи нов и.ф. шеф на ВАС.
Вероника Имова, която преди да стане член на ВСС беше съдийка във ВКС, подкрепи колежките си, но пък надълго обясни защо Сарафов трябва да остане и. ф. главен прокурор. Според нея ситуацията при него била различна от тази при Чолаков.
Сарафов трябвало да остане на поста, за да не се предизвика стрес и напрежение в прокуратурата. По думите на Имова, ако спрямо него се приложи несъщинското обратно действие, за което става дума в становището на ВКС, ще се стигне до дестабилизация на държавното обвинение. При Чолаков и ВАС обаче според нея ситуацията била различна. Той изкарал 7 г. като титуляр и почти година като временен председател на съда. “Този мандат следва да има край”, заключи Имова.
На финала Съдийската колегия реши да продължи процедурата по определяне на друг временен шеф на ВАС. Но за да не провежда целия дебат отново, реши да изпрати обща покана към съдиите по старшинство.
