И с увеличението от 136 лева пак ще е най-ниската в ЕС
Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие за повишаването на минималната заплата, но пък се обедини около мнението, че е необходим нов механизъм за изчисляването ѝ.
Социалното министерство предлага минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. да е 1213 лева (620,20 евро). Понастоящем тя е 1077 лв., т.е. увеличението е 136 лв., или 12,6%.
Реално становището на тристранката няма никакво значение, правителството е задължено единствено да обсъди предложението си, но не и да чуе исканията на бизнеса и синдикатите.
Очаквано от бизнеса се обявиха против, като две от работодателските организации - Асоциацията на индустриалния капитал и Българската стопанска камара, настояха за замразяване на доходите, както и минималната заплата да не се вдига изобщо от 1 януари догодина.
Единият от аргументите на АИКБ бе, че у нас минималната заплата е най-ниска в Евросъюза като абсолютно число, но е най-висока по съотношение към БВП на глава от населението.
На второ място,
през последните три години тя е нараснала общо с 55% при 10% ръст на икономиката
Трето, през последната година, откакто се определя по новия механизъм, минималната заплата и тази политика по доходите е основен двигател на инфлацията. Затова в период, в който е важно да се следят тези процеси заради въвеждането на еврото, повишение на МРЗ с над 12% щяло да доведе до ръст на инфлацията.
Замразяване на доходите в държавния сектор препоръча и Международният валутен фонд.
Да не се вдигне в момента минималната работна заплата и да се замразят доходите, би било недопустимо. Продължаваме да сме с най-ниската работна заплата въпреки сериозните ръстове, които правим през последните 2 г. Считаме, че трябва да се върви по този път и хората се чувстват спокойни, като виждат, че държавата има отношение и грижа към всеки български гражданин, обясни обаче социалният министър Борислав Гуцанов.
На такова мнение бяха и синдикатите, които подкрепиха увеличението. Според тях
инфлацията не се дължи на ръста на доходите, а на кризата от коронавируса,
нарушените глобални вериги на доставка, скока на цените на енергоносителите. Представиха и друго число за инфлацията - 22% само за 2023 г.
КНСБ поиска занапред минималната заплата и всички доходи да се определят на база заплатата за издръжка. Официално обаче такава няма, затова от синдиката искат да се изготви, по примера на приетата през 2024 г. дефиниция на Международната организация на труда и да се адаптира към нашите реалности.
Самата КНСБ има такова изчисление -
1526 лв. е минималната издръжка на един работещ
у нас, който живее сам, към края на юни 2024 г. Горе-долу толкова е минималната заплата в Румъния - 1592 лева.
“Решението е да се въведе методология и да се изчисли заплата за издръжка като основна котва на политиката за всички доходи”, посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Страните в Централна и Източна Европа са с най-скромни минимални заплати в ЕС по данни на Евростат, като в България са най-ниски - 551 евро. Най-висока е в Люксембург - 2638 евро. За сравнение, предпоследна е Унгария със 707 евро, което е с 28% повече, а в Латвия е 740 евро (с 35% повече).
В момента минималната работна заплата се определя от Министерския съвет по формула 50% от средната брутна за период от 12 месеца. Тази формула се въведе през 2023 г. по предложение на синдикатите и БСП на база Директивата за адекватните минимални заплати в ЕС. През следващите 2 г. депутатите обвързаха и заплатите на много държавни сектори със средната. Например възнагражденията на университетските преподаватели се изчисляват на база тези на най-ниската длъжност - асистент, което е поне 180% от средната заплата, а полицаите вече вземат поне 120% от средната заплата, с което доходът им скочи с над 50%.
И четирите работодателски организации в тристранката искат да се преразгледа този механизъм за определяне на минималната заплата.
