Професионален дълг на всеки съдия е да се противопоставя ясно и категорично на опитите за използване на прокуратурата за незаконни цели и за уронване на авторитета и независимостта на съда, за всяване на страх и извънправно вмешателство при осъществяване на правосъдието. Това заявяват от Съюза на съдиите в България в позиция, разпространена до медиите.
Съдиите подчертават, че подкопаването на независимостта на съда е част от дългогодишната ерозия на правовата държава в България, а дискредитирането на съда от страна на прокуратурата е „особено опасно", тъй като именно тя е органът, призван да защитава законността и участва като страна по наказателни дела.
Единствената възможност пред изпълняващия функциите на главен прокурор Борислав Сарафов е подаване на незабавна оставка. В противен случай компетентните държавни органи следва да упражнят своите правомощия по Конституция, за да предизвикат отстраняването му и да защитят конституционно установения правен ред, се посочва в позицията на съдийската организация.
Според тях е необходимо да се противодейства на „банализирането на злоупотребата с прокуратурата", която се използва като щит за частни властови амбиции, несъвместими с правовата държава и обществения интерес. Безучастното наблюдение, смятат съдиите, би имало „разрушителен ефект върху прокуратурата" и би довело до деморализация на отделните прокурори.
Те казват, че правовата държава несъгласието със съдебни актове може да се изразява единствено чрез законови средства – по пътя на обжалването, чрез законодателни инициативи или участие в правни дебати. Използваните в публикуваната на сайта на прокуратурата позиция изразни средства не представляват юридически аргументи, а напомнят „реториката на политическата манипулация". „Публично оповестената декларация на фактически изпълняващия функциите на главен прокурор, че прокуратурата няма да се съобразява с решение на съда, е най-груба форма на незачитане на върховенството на правото", заявяват в позициите си съдиите, пише БТА.
Според съдийския съюз последната позиция на прокуратурата представлява „неумела форма на самозащита на г-н Сарафов", който, по примера на предшественика си Иван Гешев, използва недопустими средства, уронващи авторитета на институцията.
