- Главоломно скачат малките задължения за ток, вода, парно, телефон, предупреди още той
- Съдебното им събиране обаче ги натоварва с изключително много такси и така от 50 лева сумата може да скочи и до 1000
- В Сърбия те се събират извънсъдебно от обществените изпълнители, като 95% от задълженията се изпълнявали доброволно и не се стигало до съд заради високите такси
- Получава се така - в Сърбия 95% плащат доброволно, а у нас - 100% принудително
- Посочвайте актуален адрес, за да не ви осъдят без да разберете
Малките задължения за ток, вода, парно, телефон растат главоломно, но минавайки през съда, сумите скачат например от 50 лева до 700 - 1000 лева. За това предупреди Георги Дичев, който е шеф на Камарата на частните съдебни изпълнители, на българо-сръбска работна среща, посветена на извънсъдебното събиране на малки вземания.
Действащият към момента у нас модел за съдебно събиране на малките задължения - неплатени сметки за ток, парно, телефон, вода, както и дребни суми по кредити налага към размера на самото вземане още в съдебна фаза да се натрупват държавни такси и разноски, адвокатски или юрисконсултски възнаграждения, лихви, неустойки, а при последващото принудително събиране от съдебните изпълнители - отново адвокатски или юрисконсулстски възнаграждения и такси по самото съдебно изпълнение, предупредиха от Камарата.
Резултатът от това бил значително увеличаване на дълга. Така сумата от 50 лева можела да стане и 1000 лева.
"Многократно стават известни случаи, при които за задължение от 50 или 100 лв. длъжникът е принуден да плати в пъти повече - 600, 700 лева., дори 1000 лева", предупреди Дичев.
В Европа обаче ситуацията е по-различна. Там било практика от много години задълженията да се събират чрез доброволни мерки преди намесата на съда, за да се избегнат излишните съдебни процеси и главоломното нарастване на дълга заради съдебните разноски, особено при малките вземания.
"Има нараства на малките задължения и това недоволство се насочва към частните съдебни изпълнители", обобщи Дичев.
Вторият голям проблем бил, че гражданите не пребивават на адресите, на които официално се водят. "Търсят се на тези адреси, залепват се съобщения, но те не пребивават на тях", обясни Дичев.
Така имало огромно количество хора, които изобщо не знаели, че имат дребни задължения към мобилни оператори, "Топлофикация" или други дружества, които предоставят комунални услуги.
"Да посочваме актуален адрес е изключително важно", призова шефът на Камарата на частните съдебни изпълнители. И поясни, че е важно не само заради имотни измами, но и да не бъдат осъдени без да разберат.
Вуядин Масникоса, който е шеф на Изпълнителния съвет на Сръбската камара, беше гост на форума. Той посочи, че в Сърбия от 2011 г. са въведени съдебните изпълнители. Постепенно дейности от съда се пренесли към тях и всяка година получавали нови ангажименти.
Първите им компетентности били събиране на малки битови задължения. Те били и най-много. Друга компетентност била свързана със семейни дела - виждания на деца при развод, връщане на уволнен на работа и т.н. През 2015 г. получили нови компетентности, станали обществени изпълнители. Така се подчертавало, че не са частни съдебни изпълнители, а обществени, тоест работят в полза на всички граждани, на обществото. "Изпълняваме съдебни решения, за да сме полезни на всички граждани", обясни Масникоса. В медиите вече не използвали понятието частен изпълнител и на всички било ясно, че това е обществен изпълнител, работи в полза на обществото. Той добави, че в Сърбия медиите вече пишели положително за тях. "Не трябва да измисляме нещо ново, а да въведем това, което вече отдавна го има в ЕС - Франция, Нидерландия, Гърция", каза той. Голяма помощ имало от Министерството на правосъдието в Сърбия. Направили изменения, които позволяват обществения изпълнител, да е независим. Например при битови задължения, които се отнасяли най-вече до гражданите, кой изпълнител ще извърши събирането на вземането, се определя електронно, от компютър. Така гражданите се чувствали по-сигурни, защото знаели, че общественият изпълнител е определен от компютър.
У нас Камарата също е направила механизъм за случайно разпределение, което може да се ползва от публичните взискатели, обясни Георги Дичев.
Милян Трайкович, който е член на Изпълнителния съвет на обществените изпълнители в Сърбия, обясни, че в Сърбия какво е битово задължение се определя със Закона за битовото задължение и без значение кой предоставя задължението - държавна или частна фирма, важно било задължението. Битовите дейности били предоставяне на ток, вода, отопление, транспорт, паркинг, поддържане на зелена площ, погребения. Тези вземания не можели да се прехвърлят на никой друг, без съгласие на самия длъжник. Плащането ставало в рамките на 8 дни, ако длъжникът смята, че не дължи сумата, има право на възражение и в този случай съдът решавал за задължението. Ако съдът приемел задължението за изправно, делото отивало в гражданското производство.
В Сърбия доброволното вземане е въведено през 2020 г. Кредиторът се обръща към обществения изпълнител и му предоставял документа за задължението. Ако длъжникът откаже да плати задължението, то общественият изпълнител го уведомява, че спрямо него ще има изпълнително производство и разходите ще се увеличат много. Можело да се сключи и споразумение за разсрочено разплащане. При дълг до 100 евро разходите за длъжника били 30 евро, до 500 евро - 45 евро, а дълг до 1000 евро разходите са 61 евро.
В Сърбия вземанията на банките не са предмет на цесия, не могат да се прехвърлят, пренасят се само вземания за юридически лица.
При комуналните задължения до 5 хил. евро не можело да се престъпва към продажба на недвижими имоти, гласял сръбският закон.
В България например има тотална забрана да се продава единствено жилище. В Сърбия сега нямало такъв текст, но предстояло да се включи в закона.
Средният размер на комуналните задължения в Сърбия били до 200 евро. Давността им била една година, след това се погасявали по давност. Когато длъжник плати всичко в рамките на 8 дни, плаща минимално такса, а ако възрази, съдебните такси може да стигнат и до 1000 евро. Общественият изпълнител можел два пъти да потърси длъжника, след това се слагало уведомление на табло в съда.
В Сърбия например е забранено да се прехвърлят вземанията на физически лица върху колекторски фирми. Това било от 10 години, защото преди колекторите звънняли на хората по всяко време, без никакво съобразяване. Около 100 000 били делата за комунални вземания. Обществените изпълнители в западната ни съседка давали и възможност за разсрочено плащане на малките задължения.
В Сърбия например минималната заплата била 550 евро, а средната 900 евро. До 5 хил. евро струвал квадратен метър в центъра на Белград, в Ниш от 1800 до 3000 евро, посочиха съдебните изпълнители, гости на форума.
У нас обаче има порочна практика представители на колекторски фирми да се представят от името на частни съдебни изпълнители.
"Получава се така - в Сърбия 95% се плащат доброволно, а в България - 100% принудително", обяви Дичев. Според Камарата на частните съдебни изпълнители се открояват 3 тенденции.
Първата е постоянен спад в броя на извършените продани на недвижими имоти. Вече са само около 3 хил. годишно, за сравнение с пиковата 2014 г. , когато продадените имоти са били 12 хил.
Втората е силно доверие от страна на държавните органи, общините и гражданите, изразяващо се в трайно нарастване на техния брой дела при частни съдебни изпълнители.
Първата група вече е с около 70 хил. нови дела годишно, а гражданите с около 20 хил. дела., тоест близо половината от всички нови дела са в полза на държавата, общините и гражданите.
Третата тенденция е сериозен ръст при събраните суми в полза на граждани в последните 3 години, от около 120 млн. лв. в предишните периоди, вече достигат 200 млн. лв.
Тези суми представляват неизплатени издръжки, заплати и плащания по договори, обезщетения за пострадалите при ПТП, невърнати заеми, обезщетения за причинени вреди и т.н.
Тъй като вземанията за издръжки, трудови правоотношения, предаване на деца, както и публичните държавни и общински вземания са освободени от авансови такси, тоест безплатни са за кредиторите, частните съдебни изпълнители финансират изпълнението по 40% от всички новообразувани дела. При положение, че цените, по които работят ЧСИ са фиксирани точно преди 20 години, очевидно това поставя под въпрос не повишаване качеството на дейността, а самото съществуване на системата, смятат от Камарата.
