Българка от флотилията в Газа: Участието на Васил в мисията не е престъпление

Двама българи – Калина Зафирова и Васил Димитров – са част от най-мащабната досега хуманитарна морска мисия към Газа, организирана от Global Sumud Flotilla. В емоционален разказ в социалните мрежи Зафирова разкрива повече детайли около мисията.

"Аз и Васил Димитров сме българите, които се включиха в най-голямата хуманитарна мисия по морето досега чрез Global Sumud Flotilla. Да наричаш участниците "льольовци" или с други обидни имена е чисто и просто жалко". Така започва разказа си Калина Зафирова във фейсбук.

"Мисля си, че хората забравят, че всеки от нас може да избира на коя страна на историята да е - дали на страната на справедливостта, или на позора. А историята се пише всеки ден в настоящо време. Сега ще отговоря на някои от въпросите, които най-чисто циркулират в пространството и искам да помоля всички медии да поемат по-отговорно отразяването на мисията. Масово слушам мнения от уж експерти, които дават грешна информация, когато тя е налична в интернет, продължава разказа си Зафирова.

Ето останалата част от разказа й:

Ще адресирам коментарите относно помощите на лодките и затова как сме малоумни да си мислим, че ще спрем глада в Газа с 40 лодки:

Нямаме илюзии, че нашата хуманитарна помощ е магическа и би могла да направи промяна, когато говорим за масов целенасочен глад като колективно наказание. Искахме да доставим хуманитарна помощ в Палестина, но основната цел на мисията ни е политическа. Да привлече вниманието на правителствата на държавите, от които има участници. В момента Васил поема отговорността, която България трябва да поеме, за да прекрати съучастието си в геноцид. И не, няма оръжия или каквито и да е било предмети, които могат да компопементират мисията ни в кашоните с помощи. Лично съм ги проверила преди да бъдат натоварени.

Относно финансирането:

Зад мисията седи обществото чрез краудфъндинг организиран от страните на съответните делегации. Говорим за малки дарения, направени от всеки, който поиска вместо да си купи кутия цигари - да подкрепи флотилията, до големи дарения от хора с възможности.

И не си мислете, че средствата са достатъчни за всичко и че е някакво пиршество по пристанищата и после по лодките. Това е много далеч от реалността.

За тези, които вярват, че сме tЕp0ристи:

В Sumud има хора от различни страни и култури с различни истории - някои никой не ги е чувал, други са доста известни. Без значение кои са тези хора - дали са артисти, парламентарни представители, работници, те са просто хора. Това, което ни обединява е, че всички по различни начини се борим за свободата на Палестина.

Позицията да си разпознаваем участник ти предлага и по-голяма сигурност и гражданска и институционална закрила. Това е обмислено. Sumud обединява всички ресурси и гласове, за да привлече вниманието на света към ежедневното страдание в окупираната Палестина.

И не, не са само хората в лодките. Има стотици други, които работят, за да се случи тази мисия по различни начини и по различни аспекти от нея. Някои работят изцяло онлайн, други като мен на терен без да отплават към Газа. Всеки от нас има лимитирани ресурси и въпреки това успяваме да направим повече от правителствата, които мълчат.

За тези, които казват Васил да не бил тръгвал, ако сега има нужда от помощ от България:

Да се каже, че България няма ангажимент да помага на своите граждани е просто грешно. Global Sumud Flotilla не нарушава никакви закони. Това е мирна хуманитарна мисия, която се опитва да пробие блокада в условията на геноцид. Международното право гарантира на цивилните право на хуманитарна помощ, а страните имат задължението да защитават това право. България, както и другите държави, носи отговорност да не остава безучастна пред геноцида и да отвори коридор за хуманитарна помощ (Женевската конвенция, Канвенцията на изследователите на геноцида).

Участието на Васил не е престъпление. Ако България и другите страни не мълчаха пред геноцид, нямаше да се налага 450 активиста да жертват кариерата си, здравето си, стабилния си доход, да вложат много лични средства по участието си и най-вече да рискуват живота си, за да тръгнат към Газа с хуманитарна помощ.

Защо на всички да ни пука за участниците във флотилията?

Страхът от това, което може да се случи на отвлечените екипажи е реален. Особено след заплахите, които Израел отправи. Не зная как да подчертая това още повече - всичко, което се случва с участниците във флотилията трябва да бъде разглеждано в палестинския контекст. И£Pел извърши множество ескалиращи атаки над флотилията. Няколко лодки бяха повредени, бяха хвърляни експлозиви от дронове по невъоръжени цивилни в открито море, извършваха се атаки с водно оръжие и химически атаки, умишлено се разстройваха диспечерите на флотилията и кулминацията беше при превземането на лодките и отвличането на техните екипажи - все тежки нарушения на международното право, които не могат да си оправдаят по никакъв начин. Чрез флотилията виждаме измеренията на геноцида в Палестина. И нищо от нашите трудности не може да бъде сравнимо на страданието на палестинския народ.

Благодарна съм, че съм част от това и че с Васил показахме, че сме готови да поемем своя гражданки дълг, дори когато държавата ни се проваля в това да поеме своя. Свобода за Палестина.