- Не държат приравнителни по български, история и география
- МОН осигурява по 17 млн. лв. на година, подкрепя обучения на учители и екскурзии на ученици по знакови места тук
- В Прага и Братислава се явяват и на наши матури и вземат дипломи за средно образование
39 500 българчета на 6 континента ходят на BG училище.
Обучението им по български език, а и не само се провежда в 405 неделни училища, разположени на 690 места в 43 държави по света. Те са създадени и се развиват със съвместните усилия на местните общности, Министерството на образованието и науката, родителите и задграничните ни представителства.
Подпомагат се финансово, организационно и методически от МОН. Ведомството всяка година осигурява близо 17 млн. лв. за обучение по български език и литература, история и география на България, както и за разнообразни
извънкласни дейности,
свързани с българските традиции и култура, съобщиха за “24 часа ” от просветното министерство.
Учениците, които имат удостоверение за проведено обучение в неделно училище, не държат приравнителни изпити по трите предмета.
През последните години все повече деца усвояват българския като втори или следващ език. Това налага по-широко използване на методи и ресурси, съобразени със спецификата на чуждоезиковата среда. Затова МОН в партньорство с учители от неделните училища и преподаватели от български университети
въведе програми по български като втори език
по нива от Общата европейска езикова рамка.
Българчетата зад граница завършват задължителното си образование в местните училища. Обучението в неделните им е допълнителна дейност, обикновено в почивните дни. Често е свързано с пътуване на семействата на значителни разстояния. Но тъй като в прогимназиален и гимназиален етап учениците имат допълнителни ангажименти, свързани с профилиране, подготовка за задължителни изпити в чуждите училища и други, има възможност българското неделно училище да се “посещава” и дистанционно. Онлайн обучението също се финансира от МОН. Така за миналата 2024/2025 учебна година
2600 ученици се обучаваха в електронна среда,
като по-голямата част комбинираха - при възможност присъствие в класните стаи, останалите часове дистанционно.
Навън може да се взема и изцяло българска диплома. В столиците на Чехия и Словакия има две училища, които обучават деца от 1-и до 12-и клас по изцяло български програми. Те държат матури и получават български дипломи за средно образование. В Братислава може да вземат и словашка диплома, защото по желание се явяват и на тамошните зрелостни изпити.
Три национални програми на министерството на образованието са насочени към общностите зад граница, в които участват българските неделни училища. По “България - образователни маршрути” вече трета година децата от неделните училища посещават България, партнират си с местни училища и посещават знакови културни, исторически и природни обекти.
В групите от чужбина през тази учебна година са включени 960 ученици от 12 държави.
Чрез Националната програма “Роден език и култура зад граница” пък се стимулира създаването на образователни ресурси, включително електронни, от учителите в чужбина, които да са съобразени със спецификата на средата в съответната държава.
Провеждат се майсторски класове, в които се отчитат добрият опит и спецификата на обучението в различните страни, различни форуми и конкурси. Те се организират от и за училищните екипи, прилагат се гъвкави форми на провеждане - присъствено в чужбина, в България през летните месеци, изцяло дистанционно или в хибриден формат.
МОН финансира и организира чрез български държавни университети и онлайн обучения на учителите в чужбина с фокус върху преподаване на български език като втори в чуждоезикова среда.
Българчетата навън могат да положат
онлайн изпити за сертифициране
на знанията по български език по нива на Общата европейска езикова рамка. Провеждат се от Департамента за езиково обучение и продължаваща квалификация към Софийския университет.
Първите административни центрове за провеждане на сертификационни изпити за ниво на владеене на български език са учредени в неделни училища в САЩ през учебната 2017/2018 г. От 2019-а започва създаването на такива и в Европа: Испания, Италия, Германия, Гърция, Великобритания, Франция, Финландия, Словакия, Кипър. От първите изпитни сесии досега се наблюдава многократно засилване на интереса към сертифициране на знанията по български език от учениците в чужбина. Например през 2020 г. на изпити са се явили 139 ученици, а през 2024 г.- 326-има. Тестовете на департамента отговарят напълно на 17-те стандарта на АЛТЕ - неправителствена организация със статут на участник в Съвета на Европа и консултант на ООН по въпросите на езиковата политика.
Езиковият тест по български вече е признат и
включен в програмата “Сертификат за двуезичност” в редица щати на САЩ
Този сертификат дава допълнително предимство на учениците от българските неделни училища при кандидатстване в университет, тъй като много от висшите училища в САЩ признават доказаното с документа двуезичие на кандидата.
Със сертификата младите българи от чужбина могат да продължат образованието си в България, като резултат минимум В2 се зачита като балообразуваща оценка за отделни специалности.
Съвместно с посолствата ни и с българските училища в чужбина МОН работи активно за признаване на резултатите по български език в местни образователни системи.
От 2023 г. министерството предложи и нова програма -
“Неразказаните истории на българите”,
която да обедини учители и ученици, преподаватели и студенти българисти. Идеята е да покажат историята на България чрез личните си преживявания и родовата памет. Стимулират се партньорства между училищата ни в чужбина и в България, създават се книги, презентации, филми, провеждат се форуми. Учениците стават изследователи, като търсят и разказват истории за велики българи, за събития и места от миналото и настоящето. Например училище “Камбана” в Абу Даби е събрало много информация от архитекти и строителни инженери българи, които са участвали в проектирането и строителството на сградите на общината, градското планиране и Централната автогара и пр. Така като част от “Неразказаните истории на българите” на 26 септември в Център “Кристо и Жан-Клод” в Габрово се откри изложба, която представя българския принос към модерната архитектура в столицата на емирствата.
Темата коментира и премиерът Росен Желязков при посещението си в САЩ миналата седмица. Той специално изтъкна ролята на образователните инициативи на българите там и дейността на неделните училища, които са гарант за запазване на българския език сред най-младото поколение и активно съдействат за съхраняване на българския дух, самосъзнание и култура. Държавната политика подпомага развитието на българските общности зад граница, заяви Желязков на приема в Генералното ни консулство в Ню Йорк в Деня на Независимостта.
Зорница Гоган, председател на Асоциацията на българските училища в чужбина: Класната стая се превръща в малка България, изпитват чувство за принадлежност и радост
Завършила е английска филология и начална училищна педагогика в Пловдивския университет. Работила е 11 г. в България като начален учител и учител по английски език. От 2010 г. работи за обучението на българските деца в Дъблин. През 2018 г. е удостоена с почетното отличие на МОН "Неофит Рилски".
- В кои точки по света са българските училища, къде са най-много?
- Най-много има в Европа -
във Великобритания са над 40,
както и в Испания, където живеят най-големите ни общности. Не са малко и в Гърция и на Балканския полуостров, както и в САЩ. Нашата училищна мрежа обхваща буквално целия свят - има училища в Китай, Канада, в Австралия, в Южна Африка, а през последните години се появяват и в точки като Япония. Това показва, че където и да се намират, българите търсят начин да предадат езика и културата на децата си. Училището винаги става сърцето на общността.
- Как предавате магията на българското на деца, които са далече, повечето и родени там?
- Най-напред чрез езика - той е живата връзка с корена, с историята и културата ни. Но магията идва и от онова, което прави часовете различни - празниците, песните, танците, приказките, народните обичаи. Децата обличат носии, пеят български песни, играят хора, посрещат Баба Марта, правят мартеници, сурвачки. Така класната стая се превръща в малка България - място, където усещат, че принадлежат към нещо по-голямо от тях самите. И когато видим радостта им и гордостта, с която казват “Аз съм българин”, тогава знаем, че мисията ни се изпълнява
- Само МОН ли финансира училищата?
- Българските училища зад граница разчитат на няколко източника на финансиране. От една страна, това са
родителите, които плащат такси и поемат част от разходите
От друга, получаваме подкрепа от българската държава. МОН подпомага училищата за обучението по основните предмети - български език и литература, история и география на България, както и допълнителни дейности, свързани със съхраняването на националното самосъзнание и идентичност.
МОН предоставя средства и по програма “Роден език и култура зад граница” - за обучение, наем на помещения, учебници и помагала. По тази програма има и модул за обучение и преквалификация на учители по български език в чуждоезикова среда, а също и модул за създаване на програми и образователни ресурси, както и за методическа подкрепа и мониторинг.
Има още две национални програми - “Образователни маршрути” за учене извън класната стая и опознаване на родината и “Неразказаните истории на българите”, която е насочена към изследване и проучване на малко известни факти, събития и съвременни постижения на българи.
Така че подкрепата от държавата е съществена, макар че училищата ни са изцяло плод на инициативата, усилията и непрекъснатата поддръжка на родителите и местните общности.
- По какви учебници се учи?
- Използват се адаптирани учебници, одобрени от МОН. Те са
много близки до тези, по които се учи в България,
като отразяват официалните програми, но същевременно са съобразени с особеностите на децата, които растат в двуезична среда. В някои училища пък се използват точно същите учебници като в България, като при нужда учителите правят адаптации според конкретния клас или ниво на владеене на езика.
Има и специално създадени учебници и помагала по български като втори език, които подпомагат овладяването на граматиката и развиването на умения за четене и писане. Учителите използват и съвременни образователни ресурси - игри, песни, електронни уроци и материали, за да направят процеса още по-достъпен и интересен.
Изборът на най-подходящ учебник често е предизвикателство, тъй като децата са в различни езикови среди и с различно ниво на владеене. Но това, че има възможност да се избира измежду одобрените от МОН, позволява да се намери баланс между официалните програми и нуждите на конкретния клас. Така гарантираме, че децата получават качествено образование по български език, литература, история и география, близко до това в България, но адаптирано към реалността на живот в чужда езикова среда.
- Как се подготвят учителите за работа зад граница?
- Липсата на квалифицирани кадри зад граница е един от най-големите проблеми пред нашите училища. Затова МОН и различни университети в България започнаха да предлагат специализирани квалификационни курсове, насочени именно към особеностите на преподаването в двуезична среда. Учителите преминават през тези обучения, а в последните години все по-широко се развиват и онлайн програми. Наред с това педагогическите кадри обменят опит в рамките на конференции и семинари, организирани от Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), и получават методическа подкрепа и достъп до съвременни образователни ресурси.
- Какво прави АБУЧ?
- Асоциацията е гласът на нашите училища пред българските и европейските институции. Тя организира ежегодни конференции, обучения и форуми, на които се обменят опит и добри практики, и активно работи за признаването на българския език в чуждите образователни системи. Благодарение на АБУЧ училищата са обединени в една силна общност, която защитава интересите им и дава различни перспективи за развитие.
Създаването на АБУЧ през 2007 г.
преобърна нагласата на българската държава
от незаинтересованост към пристрастие. Дейността ни доказа, че образованието в чужбина е начин да се съхрани българското самосъзнание на подрастващите и така те да се спасят от национално претопяване. Именно АБУЧ бе организацията, която осъзна необходимостта като членове на Европейския съюз да се борим за равнопоставеност на езика ни и изравняване на статута му с привилегиите, достъпни за другите западноевропейски езици при кандидатстване във ВУЗ, колежи и при наемане на работа. През 2017-2018 г. подадохме Петицията на АБУЧ в Европарламента и това бе първа стъпка. До момента този нов статут не е извоюван в Европа, но успя в САЩ. Сега предприемаме нови акции навсякъде, където има шанс това да успее. Гаранция, че ще се случи, е програмата за развитие на България за 2025-2029 г. Една от основните цели в нея е въвеждане на българския език в чуждите образователни системи. Доказваме, че когато неправителствените организации работят в синхрон с държавните институции, големите идеи се превръщат в реалност.
Най-старото е в Румъния - на 280 г.
Вицепрезидентът откри годината в Стар Бешенов
Най-старото създадено от българи училище в чужбина чества 280 години. Това е теоретичният лицей “Св. св. Кирил и Методий” в Стар Бешенов, Румъния. Над 500 ученици, мнозинството от които са с български произход, се обучават в гимназията, в която се преподава български език.
Вицепрезидентът Илияна Йотова откри наскоро юбилейната учебна година там и определи лицея като пример за многоезиково училище. Банатските българи са най-старата българска диаспора в Румъния, официално признати и имат свой депутат.
