Тази година може да бъде първата, в която тол системата ще генерира 1 млрд. лева, ако изпълнението на приходите върви както досега. Средствата ще бъдат насочени към изграждане и рехабилитация на републиканската пътна инфраструктура. Това съобщи председателят на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Николай Нанков (ГЕРБ-СДС) по време на обсъждането на внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение на Закона за движението по пътищата.
Поради липса на кворум законопроектът ще бъде подложен на гласуване на следващо заседание, съобщи по-рано днес Нанков. Преди това членовете на комисията зададоха въпроси на министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов.
Председателят на Комисията се присъедини към изразената от бранша по време на дебатите по проектозакона необходимост от прецизиране на нормативната база, като посочи, че целта е да се действа превантивно, а не реактивно по отношение на нарушенията.
Законопроектът беше представен от проф. Олег Асенов, директор на "Националното тол управление", който поясни, че промените са инициирани на базата на решение на Съда на Европейския съюз, свързано с размера на глобите при пътно таксуване. С проекта се предлага глобите да бъдат съобразени с тежестта на нарушението, предаде БТА.
Изпълнителният директор на Камарата на автомобилните превозвачи в България Димитър Димитров заяви, че браншът има проблеми с глобите от първия ден на дейността на тол системата. Ние искаме да бъдем изрядни, искаме да си плащаме тол такси, но искаме при дребни пропуски, когато имаш договор и когато камионът ти е оборудван, да имаш възможност в определения срок да си платиш дължимата тол такса, коментира Димитров и посочи, че това е "голям бич" за превозвачите, защото в някои случаи дори глоба от около 200 лева, прави курса нерентабилен. Точно затова настояваме да има този механизъм за добронамерените хора, каза още председателят на Камарата.
Като пропуск беше посочен и случаят с лизингови автомобили, при който според бранша санкцията следва да бъде насочена към ползвателя на превозното средство.
Асенов увери представителите на бранша, че тол системата не е създадена, за да глобява, а за да събира пътни такси. Аз не се гордея с това колко глоби сме събрали, а по-скоро с това каква превенция сме направили да могат всички превозвачи честно и конкурентоспособно да си плащат глобите и да няма оскъпяване на курсове, допълни той и призна, че това е голям проблем, особено за малкия бизнес.
Йоана Лалова от Сдружение "Европейски транспортен клъстер" посочи, че с предложените нормативни промени страната не съответстват на правото на ЕС и не водят до индивидуализиране на наказанията. Ако сложим долен и горен праг, ние по никакъв начин няма да намалим видовете наказания и санкции за нарушителите и няма да ги индивидуализираме като вид на нарушение, допълни тя. Според нея трябва да се мисли как да бъде подобрена санкционната рамка. Лалова помоли членовете на Комисията да не приемат законопроекта в този вид, защото той няма да постигне целите си.
Директорът на "Националното тол управление" посочи, че с проекта на нормативен акт са въведени четири персонални случая във всеки един от административнонаказателните състави. Нека да видим в практиката как ще работи това решение. Смятам, че то е работещо, каза Асенов.
Виолета Комитова от ПГ на МЕЧ попита в коя друга държава има такава система и как този проблем е решен там. Асенов отговори, че 75 на сто от територията на Европа вече са покрити с тол системи и до 2030 г. покритието трябва да достигне сто процента. Всички европейски държави се сблъскват с тези проблеми, неслучайно се водят допълнителни дела във връзка с това решение на СЕС, посочи още той.
