- За тях е характерна релационната агресия, коварен тип тормоз, свързан със социална манипулация
- Обществото е като приспано, няма рамка за добро и зло, казва психологът Миглена Тошкова
5 март 2004 г. 14-годишната Маргарита е открита мъртва на покрива на блок в Пловдив. Гола. Омотана в чаршаф. За убийството са осъдени Мария и Антония. Най-близките ѝ приятелки. Събличат я, за да носят дрехите ѝ, защото били модерни. Получават 9 и 8 години затвор.
21 години по-късно нищо не се е променило в България. Напротив. Агресията вече задължително се заснема с телефон, за да бъде качен клипът в социални мрежи и да предизвика огромна доза унижение за жертвата. Само преди дни малолетни момичета от столичното училище “Джон Атанасов” се гавриха и биха своя връстничка. Видео от побоя се разпространи мълниеносно и възмути хората в цялата страна.
Едно момиче снима, докато друго нанася ритници и шамари на петокласничката. Скубе я, дърпа я на земята. Кара я да застане на колене и да им целува обувките. След това се опитват да я съблекат, за да може унижението да е още по-голямо. Отстрани се виждат поне още 7-8 момичета, които гледат безучастно. На заден фон отеква подигравателен смях.
Насилничките демонстрират надмощие
Всяват страх, срам и нанасят жестока травма с това унижение.
Психолозите са категорични, че агресията по време на тийнейджърството е по-силна. А проучвания показват, че дамите са много по-опасни, защото имат по-емоционален спектър в мозъка, който в периода на израстването не е достатъчно развит и няма установени рамки и граници. При силния пол рационалният спектрум е по-водещ от емоционалния.
Международните изследвания доказват, че в периода от пети до осми клас момичетата са по-жестоки от момчетата и за тях е характерна т.нар. релационна агресия - коварен тип тормоз, който често остава незабелязан от родителите и учителите. Тийнейджърките измъчват, контролират и манипулират другите под носа на възрастните. Специалистите наричат този емоционален тормоз
феномен на злобното момиче
Той включва социална манипулация като: изключване на хора от групата; разпространяване на слухове; разрушаване на доверието или споделяне на чужди тайни; вербуване на хора, които да не харесват някого, който е на прицел. В повечето случаи се дължи на копирани майчински и бащински стилове.
Статистиката в България обаче ни показва друго. Според данните на НСИ момичетата, извършили престъпления между 8- и 13-годишна възраст, за 2024 г. са 425, а момчетата са 966. Съответно тези от 14 до 17 г. са 1267 срещу 2951. Цифрите обхващат прояви на насилие и агресия, тормоз в училище, употреба на психотропни вещества, кражби, изнасилване и др.
Само че според психолога и психотерапевт Миглена Тошкова, която от години работи с проблемни деца и е експерт по детска престъпност, има повишение на случаите на агресия между момичетата на възраст от 12- до 17-годишна възраст.
“Това е тенденция, която стана модерна и започна да се следва – обяснява Тошкова пред “24 часа – 168 истории”. – Като вид подражание. В даден период стана много популярно да се достига до някакви завишени нива на адреналин през опити за кражби от моловете. Така и тормозът над техни връстнички се превърна в инструмент за тяхното утвърждаване в социалната им среда. През последните няколко години има много повече такива случаи. Те винаги са много подобни, но
тези, които са в медийното пространство, са много малка част от голямата картина.”
Всъщност агресия и тормоз между момичетата винаги е имало, но сега благодарение на технологиите, телефоните и социалните мрежи видеата с насилието бързо достигат до хиляди хора, а срамът за жертвата става още по-голям и може да доведе до травми за цял живот.
“Агресия винаги е имало под една или друга форма от страна на момичета или момчета от всякакви възрастови групи. Това е нещо толкова естествено, колкото и всяко друго явление и поведение – посочва Тошкова. – Факт е обаче, че новите начини на общуване чрез социални мрежи и различни приложения оказват своето безспорно влияние. Те са изключително важни за огласяването на всичките тези прояви, които са много по-достъпни за общата публика. Но тук става дума за много по-генерални фактори, свързани изобщо с ценностната система.
Мисля, че стълбовете на морала, на това какво е редно, какво е правилно, какво е хубаво, са много размити през последните години. Съответно това, което се случва с децата, е отражение на цялото ни общество. Тези умения се формират у тях, възпитават се. Звучи банално, но ще ви дам пример с едно бебе, за да ме разберете. Когато още не може да говори, то изразява своите желания и потребности чрез агресия. Това е естествено. Като е гладно или се е напишкало, започва да удря, да пищи, да плаче. Проявява някакви агресивни импулси заради напрежението, което изпитва, защото има някаква нужда. Пораствайки, това дете би следвало при едно нормално развитие да усвои уменията да се изразява. Да развие емоционалната интелигентност, да се свърже с външния свят по начин, който предполага и да придобие емпатия.
Ако няма къде да се научат и няма кой да ги възпитава, това води до липса на граници.”
По тази причина при всеки подобен случай на особена агресия между деца се наблюдава огромно възмущение от хората в социалните мрежи, но в 99% от случаите, когато човек на улицата види насилие, обикновено не се намесва. Битата петокласничка също твърди, че възрастни са видели, че я тормозят, но са отминали, без да вземат отношение.
“Густав Льобон говори за т.нар. психология на тълпите – подчертава психотерапевтът. - Когато има група от хора, отговорността се разпръсква, става споделена и така все едно никой не я носи. Както на футболните мачове например. А когато се стигне до разнищването на тежък случай между деца, се оказва, че той е много индивидуален и има своята история.
За момичетата в тийнейджърска възраст е важно да се харесат на останалите, да се утвърдят, да ги приемат, да са част от група. Има такива, които казват: “Аз нищо не направих, нищо не казах, не реагирах, защото ме е страх, че ще ме отхвърлят”. Не искат да се чувстват като неудачници. Но по-важният въпрос е какво се случва с нашата младеж? Какви са идолите им за подражание и нормите им за поведение, които определят техните стремежи за утвърждаване, и в каква графа са влезли. Това е много страшно и е голям проблем.
Имам пример от личното ми ежедневие. Преди около месец в метрото влязоха група момчета, от тези които се определят като локали. Влакчето беше пълно с хора от всякакви възрасти. Тези младежи се държаха доста предизвикателно, непристойно, но всички извъртаха погледи. Никой по никакъв начин не реагира, не им направи забележка, че това е нередно. Сякаш обществото е приспано и не отразява рамката за редно и нередно, допустимо и недопустимо и в този смисъл кой ще ги спре тези деца?”
Практиката показва, че винаги тези проблемни младежи
имат някакви личностни дефицити,
които са формирани на база на различни условия.
“Едната линия винаги е семейството, множество фактори оказват влияние във формирането на поведението на едно дете – обяснява Тошкова. – Може родителите му да го игнорират или самите отношения между майката и бащата да не са добри. Понякога обаче не е семейната среда, а социалната, приятелската. Имала съм идентични казуси, при първия родителите бяха шокирани, че детето им е извършило подобно деяние. Работата ми показа, че няма никакви индикации, че те са предразположили младежа към подобно поведение.
В другия случай обаче родителят просто каза: “Какво толкова страшно е станало? Нали никой не е умрял?”. Можете да си направите извода, че при втория казус няма рамка за редно и нередно. В тийнейджърска възраст авторитети вече не са родителите, а приятелите, съучениците, хората, на които искат да приличат тези деца и тези, с които искат да дружат. Съответно ако средата е такава, то е твърде възможно да повлияе достатъчно негативно и да се тръгне в лоша посока. Така че това са двете основни линии.”
В немалко случаи обаче жертвите се оказват насилници,
които са предизвикали това поведение върху себе си.
“Преди 2 години, когато започна серията от такива казуси като този, който нашумя сега, имаше много идентичен – спомня си психологът. – Подходът на работата ни е комплексен. Ние изследваме всички участващи лица – и пострадалите, и насилниците, родителите, съучениците. Това, което ме шокира, е, че станаха ясни много подробности, които не мога да разкрия, но ролите се обърнаха.
Детето, което беше жертва, в миналото беше инициатор на дразнение, на тормоз на групата, която го беше била. Много е важно да влезем в обувките на другия. Тогава имаме най-голямо въздействие. Но и да имаме ясна рамка за това какво е допустимо и какво - не. И това като горещ картоф се прехвърля между това кой носи отговорност – родителите, държавата или училището? Кой трябва да постави тази рамка и къде да бъде точно? Затова по-голямата картина мен ме вълнува повече…”
За жалост, тези събития отново показаха, че младото ни общество отива към разпад. Няма морал и ценности и става все по-зле…
