Бюджетният дефицит на страната може да достигне 9,4 млрд. лева или приблизително 5,1 на сто към края на 2025 година, сочи прогноза на Фискалния съвет на база на наличните данни за изпълнението на бюджета към края на месец юли тази година. Анализът на институцията бе представен по време на заседание на Подкомисията за контрол на публичните средства към Народното събрание, като тема на дебата бе "Представяне на информация за основните анализи на новия Фискален съвет, рисковете пред бюджета за 2025 г., очаквания дефицит и възможностите за подобряване на фискалната позиция".
По думите на члена на Фискалния съвет Любомир Дацов дефицитът може да достигне приблизително 9,4 млрд. лева или около 5,1 на сто на касова основа към края на годината, ако всички заложени приходи и разходи в бюджета за тази година бъдат изпълнени, включително второто и третото плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост, всички субсидии и грантове, изпълнение на капиталовата програма, както и използването на дерогацията за военни разходи, която бе приета на ниво Европейски съюз.
Дацов изрази увереност, че ако правителството вземе мерки, то нивото на дефицита може да бъде вкарано в рамките на 2,9 на сто на начислена основа за тази година, като се вземе предвид и дерогацията относно военните разходи. Според анализите на Фискалния съвет военните разходи у нас се равняват на приблизително 0,5 на сто от БВП на страната.
Любомир Дацов уточни, че анализите и прогнозите на Фискалния съвет са на база наличните данни, като трябва да се вземат предвид и въпросителните относно икономическото развитие на страната през последното тримесечие на настоящата година.
В отговор на въпрос от комисията дали страната ни може да изпадне в процедура по свръхдефицит пред Европейската комисия, Дацов изрази мнение, че няма таква опасност.
Фискалният съвет прогнозира икономически растеж от около 3,2 на сто през тази година, 4,1 на сто средногодишна инфлация и 5,5 на сто инфлация в края на периода. Очакванията за следващата година са средногодишата инфлация да намалее до 3,9 на сто и до 2,7 на сто в края на периода, пише БТА.
На база по-високия икономически растеж и инфлация институцията очаква, че БВП на България ще достигне приблизително 218,5 млрд. лева за тази година или с около 3,5 млрд. лева по-високо от заложеното в бюджета.
Тези по-високи резултати могат да вкарат в бюджета допълнителни приходи от между 800 млн. лева и 1 млрд. лева.
Относно следващата 2026 година Фискалният съвет работи с два сценария, които подлежат на изменение спрямо различните фактори на влияние, включително развитието на външната среда.
Според едиия сценарий се очаква номинален ръст на БВП в размер на 5 на сто, докато в другия номинален растеж от 7 на сто или БВП в размер между 230 млрд. лева и 234 млрд. лева.
По думите на члена на Фискалния съвет, през следващата година може да се очаква спад в ръстовете на възнагражденията от настоящите двуцифрени нива до равнище от около 5-6 на сто и леко покачване на безработицата.
Според него страната ни трябва да подходи към бюджета за следващата година по-консервативно, като предвиди буфери относно непредвидени ситуации, включително ефекта на забавящите се икономики в Европа, който се очаква да бъде прехвърлен у нас. Той изрази мнение, че бюджет за 2026 година със заложен дефицит от 2 на сто би се възприел като положителен сигнал, че се полагат усилия за заздравяване на публичните финанси.
По думите на Дацов, дебатът относно промяната на данъчната система в България е излишен, тъй като настоящият модел у нас е модерен и отговаря на политики в подкрепа на растежа и заетостта.
Председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков открои три основни момента, включително, че на база данните се вижда неблагопроятна тенденция за изпълнение на бюджета за тази година, който от своя страна ще служи за основа за бюджета за следващата година - първият в евро. По думите му бюджетът за 2026 година ще бъде гледан с интерес от представителите на европейските институции и другите фискални съвети в ЕС.
Според Дянков в резултат на нестабилността през последните близо 4 годни, навярно е настъпила необходимостта България да започне да подготвя балансирани бюджети, а не такива със заложен дефицит в размер на определения от закона таван от 3 на сто от БВП.
"Защото ако направим предварително бюджет около 3 процента, винаги има изненади, а те обикновено са негативни“, каза Дянков.
По думите на проф. д-р Богомил Манов, член на Фискалния съвет, пенсионната реформа е наожителна в България, тъй като дотациите от централния бюджет за изплащането на пенсии са пряк път към по-високи дефицити в бъдеще. Според него увеличаването на осигурителните вноски с общо 3 процентни пункта в периода 2027-2028 година може да бъде насочено не към първия стълб на пенсионната система, а към третия, където връзката принос – права е доказана. Той добави, че лично е против увеличаването на вноските, тъй като, за да се пристъпи към подобен ход, първо трябва да се изчистят проблемите в първия стълб на пенсионноосигурителната система.
