Прокуратурата е осъдена да плати обезщетение от 50 000 лева на бившия началник на щаба на бригада „Логистика" в армията о.р. полковник Димитър Петров, който беше сред тримата висши офицери, които бяха съдени и оправдани за взривовете в поделението в Челопечене преди 17 години.
При инцидента на 3 юли 2008 г. рано сутринта в поделението се взривиха стотици тонове боеприпаси и по чудо нямаше жертви. Мощните експлозии се усетиха като земетресение в близките райони, бяха изпочупени прозорци на много сгради, включително и на летището в София.
Разследването се проточи и едва през 2014 г. прокуратурата повдигна обвинения на полк. Петров, на началника на базата за утилизация по онова време Мирослав Мирчев, както и на бившия зам.-началник на генщаба ген. Румен Цоков. Те бяха обвинени за това, че не са изпълнили задълженията си по служба и не са организирали правилното съхранение на боеприпасите, което е довело до самозапалване и взрив, съобщава правният портал "Лекс".
Делото продължи повече от седем години, но накрая и тримата бяха оправдани, а крайният извод на съдилищата беше, че деянието, за което са обвинени, е несъставомерно. Процесът приключи едва през 2021 г., когато Върховният касационен съд се позова на комплексна експертиза, според която няма как боеприпасите да са се взривили при самозапалване в следствие на овлажняване, както твърдеше обвинението, а такова е можело да стане само при целенасочена човешка дейност, но не и случайно.
Миналата година ген. Цоков пръв осъди прокуратурата да му плати обезщетение от 80 000 лева за незаконното обвинение.
Димитър Петков пък е завел иск за 76 000 лева, а Софийският градски съд (СГС) му присъди на първа инстанция само 26 000 лева обезщетение. Той обжалва решението и сега Софийският апелативен съд (СГС) уважи иска му до 50 000 лева. Така, до момента прокуратурата е осъдена да плати вече 120 000 лева на двамата бивши военни, а отделно са разноските и лихвите по тези суми.
От решението на САС е видно, че един от аргументите на съда да завиши обезщетението за Петров са сбърканото разследване и обвинение, което освен това прокуратурата е поддържала до край. Процесът е продължил общо 7 години, 7 месеца и 7 дни, а държавното обвинение обяснява това с фактическата и правна сложност, както и с обема от 126 тома. САС се съгласява, че продължителността не може да се приеме за прекомерна, но отбелязва и изводите на съдилищата, че не са били положени усилия да се изясни как се е случил инцидентът.
Така апелативният съд се съгласява с тезата на Димитър Петров и заключва, че „фактическата сложност, съответно продължителността на производството, почива и на некоректно избрана посока на изясняване на причините за експлозията и последвалите от нея пожари, което следва да се отчете като завишаващ търсеното обезщетение фактор с оглед времето на висящност на наказателното производство".
Съдът отбелязва и това, че бившият офицер е бил обвинен в тежко престъпление, което се наказва с от 1 до 8 години затвор, а повече от 7 години е бил притеснен, че ще бъде несправедливо осъден. В тази връзка в решението е отбелязано, че държавата е претендирала за нанесени вреди от над 7 млн. лева, за които са били предявени искове срещу тримата подсъдими, което пък е отчетено като завишаване на вредите, които е понесъл Петров.
Заради това, че е бил обвинен за престъпление, извършено във връзка с работата му, апелативните съдии също подчертават, че му се дължи по-голямо обезщетение, тъй като е бил „накърнен драстично и професионалният му авторитет като офицер от българската армия".
САС отбелязва изключително голямата гласност, която е дадена на делото срещу военните, което пък е довело до допълнително накърняване на доброто име на Петров в обществото.
От разпити на близки на офицера е станало ясно, че процесът срещу него е довел до дистанцирането му от колеги, а други се отдръпнали от него. Установено е обаче, че през годините след инцидента сериозно се е влошило здравето му. Според съда не е доказано, че само делото е довело до сърдечните кризи на Петров, но заключението на експертите е, че напрежението и стресът със сигурност са се отразили.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред ВКС.
