С победата на лоукост модела аерогарите вече не печелят достатъчно от авиацията, затова компенсират с търговия
Когато човек кацне на съвременно международно летище, често попада не в голяма чакалня, а в цял малък град с молове, ресторанти и дори атракции като водопади или планетариум. Полетът е само част от преживяването, но пък харченето започва още на терминала.
Летищата отдавна не са просто територии за излитане и кацане, а място, на което човек задължително развързва кесията. И колкото повече чака, толкова повече харчи.
Още преди десетилетия операторите на летищата са установили, че радостта от предстоящото пътуване, пък и фактът, че пътниците най-често се отправят нанякъде, когато са в отпуск, ги кара по-лесно да дават пари. И се възползват от това.
Затова и цените на летищата обикновено са свръхвисоки. Това, разбира се, нямаше да бъде възможно, ако съществуваше конкуренция, но точно по аерогарите тя тотално липсва. Макар търговските обекти да изглеждат разнообразни, зад тях стоят едва няколко корпорации, а
често всички обекти в летището са на един и същ оператор
Например операторът на цялата безмитна зона на летище “Васил Левски” в София е един, същият е операторът на тези магазини и на летищата във Варна и Бургас.
Има и друг, който е на зоните за хранене на тези аерогари. Избрани са с обществени поръчки. Те се правеха и по-рано, но основният критерий тогава беше цената на наема на квадратен метър. Концепцията за избора сега е друга, казват от летището, но уточняват, че това са търговски договори и са конфиденциални.
Но операторите са световни компании - “Аволта”, която държи duty free магазините, и “Латардер Травъл Ритейл”, която оперира със заведенията за храни. “Аволта” е швейцарска компания, която държи безмитни магазини на летища, круизни линии, морски пристанища, жп гари и централни туристически зони в над 75 страни по света. “Лагардер” е световен лидер в търговията на дребно със 160-годишен опит в търговията в пътническите зони.
И двете имат много подробни сайтове, от които се вижда, че схемата, по която се наемат и оперират тези магазини, е доста по-сложна от това да плащат просто наем.
Например “Лагардер” има за миналата година оборот от 7,6 млрд. евро в 51 държави, където държи щандове и заведения на 700 жп гари и метростанции и на 290 летища. “Аволта” има 12,5 млрд. швейцарски франка оборот през 2023 г., повишен на 13,4 млрд. през следващата 2024 г. Немалка част от тези пари идват под формата на рекламни приходи, а разходите за наеми са съвсем незначителна част. Обяснението е в това, че плащанията към летищата не са само за площта, която заемат обектите, а има и компонент, който представлява част от оборота.
И е естествено цените да са високи, а етикетът duty free да е обикновен търговски трик –
човек винаги трябва да внимава какъв е грамажът на един парфюм, който уж е евтин,
а и да помни цената му в обикновен магазин.
Летищата по принцип си осигуряват приходи по две пера - авиационна и неавиационна дейност. Летищните такси обаче не са това, което бяха, тъй като победител в авиацията станаха лоукост компаниите, а те ще избягат от всеки аеропорт, който ги таксува скъпо. Затова се разчита на приходи от неавиационна дейност и това е причината навсякъде по света да има толкова лъскави и привличащи преживявания за пътниците, преди да се качат в самолета.
В началото на гражданската авиация летищата са приличали повече на гара. При търсенето на печалба обаче услугите се разширявали с времето. Добавяли се площадки за наблюдение, будки за вестници, а някои летища са стигали дори до големи басейни и тенис кортове.
През 1947 г. в Дъблин се отваря първият безмитен магазин за международни пътници. Скромна идея, която променя авиацията и прави летищата търговски зони. Оттам нататък всичко е повече магазини, повече изкушения и в крайна сметка – повече приходи.
Шейсетте години често се наричат “златният век на авиацията”. Самолетите се отличават с просторни седалки, гурме меню и сервитьорско обслужване във въздуха. Истината обаче е, че
тогава самолетът е бил лукс, достъпен за малцина
Голямата промяна идва в САЩ през 1978 г., когато Конгресът премахва регулациите и авиокомпаниите започват сами да определят маршрути, честота и цени. Билетите поевтиняват, но с това върви и спад в обслужването.
Днес звучи абсурдно, но някога на борда са раздавали безплатни цигари, а вместо сегашното пакетче солети е имало тристепенно меню в порцеланови чинии и метални прибори за хранене, каквито днес има само за бизнес класата.
През 80-те години настъпва друга промяна – отново първо в САЩ, а после и в Европа. Летището в Питсбърг решава да промени правилата, въвеждайки т.нар. улично ценообразуване, т.е. стойността на стоките, които се продават в терминала, да е същата като в града. Идеята се оказва успешна, поне оборотът бързо се е вдигнал и модата плъзва.
Само че лека-полека се добавя надценка – първо 15%, после малко повече, докато се стига до ситуацията специално в САЩ с регулирането на тези надценки да се заемат федералните органи.
Днес тези надценки често минават 40%
и затова има конкретни причини. Първо, всички служители, които работят в тези обекти, минават щателни проверки. Работното им време е много по-дълго, отколкото на същото заведение в града, защото летищата работят денонощно. Пък и пътниците нямат избор – щом се налага да чакат, а им се пие вода или сок, ще платят колкото бъде поискано от тях. Особено ако са с малки деца.
Например едно еспресо на летището в София в началото на зоната за заминаващи пътници струва 3,59 лв., а изворна вода половин литър е с цена 3,70 лв. Ако ви се пие “Перие”, ще платите 9,50 лв. за същата малка бутилка от 330 грама, която в магазина е 4 лева, а по бензиностанциите е 7 лева. За пицата с три сирена ще дадете 11,20 лв. за 215 грама.
Но това е все още евтино, защото от тази зона човек може лесно да излезе и да влезе отново. След проверките, когато пътникът не може да се върне обратно, цените са още по-високи. Там 500 мл вода “Банкя” струва вече 4,39 лв. А на летището във Варна същият размер бутилка вода “Ком” е дори 4,89 лв., а кроасаните - 8,09 лв.
Така че наред с чакането по летищата трябва човек да е готов да разтвори широко портфейла си.
