Шринкфлацията се преследва от правителствата на различни държави, ЕК засега е против
Пакетчета с чипс, пълни наполовина с въздух, по-малки кофички кисело мляко, уголемяване на вдлъбнатината на бурканите и дори намаляване на ръбчетата на сапуните. Всички тези хитринки се крият в ръкавите на компаниите, които по този начин намаляват съдържанието на продуктите си, но не и цената им.
Тази практика се нарича шринкфлация - термин, комбиниран от английската дума за свиване и инфлация. Тя се използва за скрито повишаване на цените, за да могат компаниите да покрият повишените си разходи, без да шокират потребителите.
Практиката не е нова и съществува от векове, а експертите смятат, че това е очевидна корпоративна стратегия поне от 1988 г., когато Chock Full o'Nuts намали обема на кафето си, а конкурентите им последваха примера.
Макар и законни в повечето случаи, тези тактики ядосват клиентите, водят до скрита инфлация, а правителствата често ги използват за обяснение на поскъпването на стоките. През годините в САЩ се е случвало да се коригират данните за инфлацията, за да отчетат намаляването на продуктите.
Сред стоките, при които най-често се наблюдава шринкфлация, са
тоалетна и кухненска хартия, бонбони и други сладкарски изделия, закуски, кафе
Компаниите си позволяват да прилагат тези хитрини, тъй като потребителите обикновено не ги хващат. Когато количеството намалее, хората може да забележат, но често не го правят, казва Джон Гурвил, професор в Харвардското бизнес училище. Потребителите срещат особено трудности при разпознаването на промените в размера, когато те се случват в три измерения, допълва Наиля Ордабаева, доцент в бизнес училището “Тък” в Дартмут, която е изучавала потребителските реакции. “Мозъкът е програмиран да извършва по-прости неща”, обяснява тя.
Пък и потребителите може да са склонни да приемат по-малки количества или дори да ги предпочитат в някои случаи. Например при продуктите за нездравословна храна, тъй като така се намалява и броят на калориите. Но потребителите все по-често разпознават шринкфлацията, особено след като в повечето магазини производителят обозначава цената на стоката за единица продукция. Така че това вреди на имиджа на марката.
За да се предпазим от това да бъдем измамени от шринкфлация, едно от нещата, които можем да направим, е именно да
проверяваме цената за килограм
Ако купуваме по-дълготрайни и често използвани продукти, можем да ги вземаме на едро и в по-големи опаковки. Лесно е да запомним обичайния размер и тегло на най-често пазаруваните от нас продукти и да внимаваме за промени.
Едни от най-често намаляваните продукти са замразените готови храни. Ако ги избягваме, не само ще се предпазим от поскъпване, но и ще се храним по-здравословно. От друга страна, по-малко засегнати от тази практика са собствените марки на супермаркетите, които по принцип се продават и на по-ниска цена.
И макар шринкфлацията да допринася в доста ниска степен за инфлацията, тя става обект на регулации във все повече държави.
Австрийският финансов министър например обвини наскоро шринкфлацията в ощетяване на потребителите и затова в момента правителството подготвя закон срещу шринкфлацията, който трябва да е готов до края на годината. Той ще задължава скритите поскъпвания да бъдат обозначавани на рафта, за да се осигури повече яснота и прозрачност за потребителите.
В страната вече текат и засилени проверки на търговията с хранителни стоки, като те обхващат отстъпките и ценообразуването, включително дали намаленията се основават на най-ниската цена за последните 30 дни. Предвижда се начинът за изписването на базови цени да бъде унифициран, за да могат да се сравняват по-лесно. Ще има и по-ясни дигитални етикети с по-големи шрифтове.
Преди дни компания, предлагаща замразени продукти, беше осъдена за шринкфлация
Продуктът замразена сьомга бил намален с 30 грама през февруари 2023 г. без ясна индикация - цената и опаковката са останали същите. Асоциацията за потребителска информация е завела дело, като Висшият регионален съд на Виена се произнася в нейна полза. Това е първото правно обвързващо решение за шринкфлация в Австрия.
Макар че информацията за количеството върху опаковката е била променена, съдът смята, че все пак продуктът е бил подвеждащ, тъй като информацията не е особено забележима. Освен това обозначението за тегло не давало ясна представа за действителното съдържание на такъв продукт. Висшият регионален съд пояснява, че дори правилно показаната базова цена не може да предотврати заблуда, тъй като тя служи за сравнение между различни продукти, а не за сравнение с предишна цена за същия продукт.
Според скорошен анализ на организацията foodwatch Austria и платформата за сравнение на цени preisrunter.at почти всяка продуктова категория в супермаркетите в Австрия вече е засегната от шринкфлацията: от закуски до консервирани стоки и сладолед.
Подобно затягане на изискванията за етикетиране обяви наскоро и министърът на защитата на потребителите в Белгия.
Правила против шринкфлацията вече влязоха в сила в Италия. От 1 април производители и дистрибутори, които пускат на пазара продукти с променено количество, са
длъжни да информират потребителя,
като поставят в основното зрително поле на търговската опаковка или върху самозалепващ се етикет следния текст: “Тази опаковка съдържа продукт, който е с X (мерни единици) по-малко от предишното количество”. Това изискване важи за период от шест месеца от датата, на която продуктът е пуснат на пазара.
Това правило обаче не се е харесало на Европейската комисия, която започна производство срещу Италия за нарушаване на законодателството на ЕС. “Въпреки че комисията признава важността на информирането на потребителите за подобни промени, изискването тази информация да се показва директно върху всеки съответен продукт не изглежда пропорционално. Националните изисквания за етикетиране представляват основна бариера на вътрешния пазар и сериозно подкопават свободното движение на стоки”, казват от комисията. Според нея е можело да бъде избран друг, по-малко рестриктивен вариант за обозначаване на информацията.
Същата мярка, предприета във Франция, обаче не е санкционирана. Още от юли миналата година търговците на дребно са задължени да информират за намалени грамажи на продуктите. Това обаче става не с етикети върху опаковката, а такива, поставени в близост до продукта във физическите магазини. Информацията трябва да бъде обозначена в рамките на 2 месеца, като това важи и за хранителни, и за нехранителни стоки. Магазините с площ под 400 квадратни метра са освободени от правилото, както и насипните стоки и продукти, опаковани на щанда. Глобите за нарушения стигат от 3 хил. евро за физическо лице до 15 хил. евро за корпорация.
Френският супермаркет “Карфур” дори сам предприе тази инициатива, след като беше критикуван за шринкфлация.
Въвеждането на закона беше предшествано от обиколил света списък с 41 стоки, които са били обект на шринкфлация. Според Националната асоциация на хранителната промишленост обаче това са 0,2% от всички 20 хил. продукта в супермаркета. “Няма измама с тези продукти. Да се твърди, че това е измама, е много лицемерно. Търговците на дребно са ги приели такива, каквито са”, обосновават се от асоциацията.
От година такова изискване важи и в Румъния
Там има ясни разпоредби как трябва да изглежда етикетът с информацията - в четлива и видима форма, като се използва специфичен формат с размери 15/10 см, да съдържа изображение на продукта и декларация, написана съгласно предписаните шрифтове и размери, че теглото/обемът е намален, но цената остава непроменена. Информацията трябва да остане видима поне 30 дни след като продуктът е бил поставен на рафта. Глобите са в размер между 200 и 2000 евро, могат да бъдат приложени и допълнителни санкции, като например временна забрана на търговеца да продава несъответстващите продукти, докато не бъдат взети коригиращи мерки.
