"Имаше много сълзи от радост, на всеки родител пожелавам да изживее такава гордост", заяви в "Тази сутрин" Емилия Грозданова - майката на капитана на волейболния ни тийм Алекс Грозданов.
"Много емоция, много е щастлив, целия отбор е много щастлив, искам да ги поздравя. Съжалявам, че много бързо стана изпращането, със здравец ги изпратих, мисля че им донесе успех", посочи тя.
За първия разговор със сина си след среброто в Манила Емилия сподели: "Емоцията беше много голяма, поздравих го, първото което го попитах беше здрав ли си, казах му да продължава все така да ни радва".
"Много са изморени момчетата, физически много, но как успяха психически - браво", допълни още тя.
"Вкъщи гледахме финала с мъжа ми, обичаме сами да гледаме мачовете, защото сме много емоционални. Всяка топка, всеки гейм го преживяваме, скачаме, преживяваме загубата с тях".
"Не коментираме как са играли - няма как да ги упрекваме дали единия е сбъркал, дали е можело да посрещне топката по различен начин".
За двете отличия - за най-добрия блокировач за Алекс Грозданов и за най-добър нападател за Алекс Николов, Емилия посочи: "Отборът много е допринесъл за това, няма как да бъдат лидери без подкрепата на отбора".
За най-важните качества, донесли успеха на българския отбор, майката на Алекс смята, че най-важна е дисциплината: "Няма ли я - няма как да станат шампиони, трябва да има вяра между играчите, да слушат треньора. Ние, родителите, първо да ги научим да са дисциплинирани и отговорни, да уважават учители и треньори, ако уважаваш треньора той ще те направи шампион".
За пътя на Алекс към успеха, Емилия разказва: "Заведох го в Люлин - единствено с идеята да бъде изправен, да не е прегърбен, това ми беше идеята. След това се получиха нещата, първата му треньорка Весела Братоева ми каза "Остави го, той след година ще бъде в националния отбор".
"Разбрaхме, че ще е шампион още като го взеха в младежкия национал - той ми каза "Още съм резерва, то от тук нататък ще бъде титуляр".
Емилия признава, че е трудно, че Алекс е в чужбина, "но е за негово добро - 7 години беше в Италия, сега от година в Полша - като знаем, че детето ни е добре, това е най-важното, всеки ден го чуваме".
"Не сме го притеснявали, чакахме той да се обади, не е необходимо в този един момент да му даваме съвети, еуфорията беше голяма".
