- Руските дронове и изтребители над Полша и Естония напомниха за Виетнамската, за Първата и за Втората световна война
- Привидно конфликт е избухвал и заради съдържание на телеграма
Приближи ли се с още една стъпка Европа и дори светът до нов глобален конфликт? Въпросът се задава често, откакто Русия нахлу в Украйна. През последните дни обаче той се дискутира почти непрекъснато, след като 3 руски изтребители навлязоха във въздушното пространство на Естония за 12 минути, преди италиански патрули да ги екскортират до границата. Преди това 19 руски дрона летяха над Полша, чиято противъздушна отбрана успя да ги свали. В отговор полският премиер Доналд Туск определи действията на Кремъл като "провокация", която "приближава всички към открит конфликт, по-непосредствено от всякога от Втората световна война насам". След събитията в Полша НАТО стартира операция „Eastern Sentry", изпращайки допълнителни сили за подсилване на източния фланг. Естония пък задейства член 4 от договора за НАТО и поиска ръководството на Алианса да се събере за консултации. Член 5 предвижда натовските армии да се бият заедно, ако страна-член стане обект на външна агресия. Специалисти припомниха, че инцидентите със самолетите и дроновете дойдоха в момент, в който Русия провеждаше военни учения съвместно с Беларус и на нейна територия. При сходни обстоятелства през февруари 2022 г. Владимир Путин нападна Украйна пак след общи маневри с армията на Александър Лукашенко.
"Днешните събития в небето над Балтика не са случайни - коментира за "24 часа-168 истории" Румен Георгиев, който е експерт по национална сигурност и член на клуб "Военна история". - Те са част от стратегия на Кремъл, в която провокациите се използват като средство за натиск и за изпитване на реакциите на НАТО. Но именно от отговора на Алианса зависи дали тези инциденти ще останат бележки в протоколите, или ще се превърнат в пролог на по-голям конфликт. Защото войните започват именно така – с натрупване на малки искри, които, при липса на доверие и диалог, лесно могат да подпалят целия континент".
Според Георгиев събитията от последните дни напомнят много на инцидента през 2015 г., когато Турция свали руски Су-24, нарушил въздушното ѝ пространство край сирийската граница. "Тогава последиците бяха сериозни: рязко обтягане на отношенията с Москва и реален риск от военен сблъсък. Паралелът със сегашната ситуация е очевиден, а опасността – също толкова реална. По-широк конфликт тогава беше предотвратен единствено чрез дипломатически усилия. Днес, когато границата между провокация и военен сблъсък е толкова тънка, сдържаността изглежда разумна, но крие риск Русия да възприеме колебанието като слабост", смята той.
Историята познава най-разнообразни претексти за започване на война, в които военните инциденти са много. На практика много от тях са инспирирани или дори инсценирани от страната, която повече иска да воюва. През 1964 г. САЩ започва войната във Виетнам, след като неин военен кораб се бие в Тонкинския залив с три виетнамски катера след твърдение, че е атакуван от тях. Два дни по-късно същият кораб и още един разрушител докладват за нов сблъсък с виетнамци. През 2005 г. САЩ отваря архивите, от които става ясно, че „само информацията, която поддържа обвинението, че комунистите са атакували двата разрушителя, е предоставена на администрацията на президента".
Класическият пример за начало на конфликт след инсцениран военен инцидент е Втората световна война. На 1 септември 1939 г. Германия нахлува в Полша заради обвинения, че съседката отказва да й предаде град Данциг (Гданск) и да ѝ предостави правото да строи магистрали в Източна Прусия. Всъщност територията на Полша е разделена предварително между Германия и СССР по силата на пакта Рибентроп-Молотов. Вечерта на 31 август войници от СС влизат в сградата на радиостанцията в град Гливице. Инсценирайки нападение на германска територия, те прочитат предварително написан текст на полски език.
Война е избухвала и привидно заради съдържание на телеграма. Емската депеша е запис на разговор през 1870 г. между краля на Прусия Вилхелм I и посланика на Франция, състоял се в град Бад Емс. След като получава съдържанието на разговора, пруският премиер Ото фон Бисмарк редактира текста така, че когато той излиза на първите страници на немските вестници, общественото мнение в Берлин и Париж е окончателно настроено за война. Сметнал, че престижът на Франция е накърнен заради отказа на пруския монарх да приеме посланика ѝ, император Наполеон III обявява Френско-пруската война, продължила до 1971 г.
Първата световна избухва, след като през юни 2014 г. австро-унгарският престолонаследник Франц Фердинанд е убит в Сараево от сръбския националист Гаврило Принцип. Австро-Унгария иска Сърбия да проведе разследване на убийството, в което да участват и нейни представители. Сърбия отказва и в резултат бива нападната. Всъщност убийството на престолонаследника е само повод за старт на военните действия, зад който Австро-Унгария, подкрепяна от Германия, прикрива желанието си да реализира свои политически интереси, основно на Балканския полуостров. Държавите от Антантата пък стоят зад Сърбия и това подтиква по-малката държава към неотстъпчивост.
Войните не започват внезапно, отбелязва Ханес Свобода, президент на базирания от 1956 г. във Виена Международен институт за мира. "В повечето случаи няколко причини и условия водят до избухването на войни. Една от основните причини е стремежът на лидерите и на големи части от обществото да покажат сила, особено чрез добавяне на земя и/или хора към своята територия, или понякога чрез възстановяване на загубени зони. Разширяването чрез окупиране на съседни територии, възстановяване на загуби или основаване на колонии в чужбина е „най-добрият" начин да се демонстрира лидерство и важност, както и да се осигури място в историята. Често се очакват и икономически ползи от добавянето на чужди територии и тези потенциални печалби служат като скрита или открита обосновка за окупирането на чужда земя", пише той.
Друга причина за начало на военни интервенции, или поне мотивировката зад тях, е свързана с идеята да се донесе „демокрация, свобода и т.н." на хората, които страдат под ръководството на техните лидери, продължава Свобода. "Много често, но не винаги, тези благородни аргументи просто крият алчност, тъй като в действителност държавите, които започват война с такава разсъждение, де факто търсят директни икономически ползи чрез добив на петрол, газ или други природни ресурси от чужда земя. Често тези войни са предназначени и да попречат на противниците и конкурентите да получат контрол над тези държави и техните ресурси", изброява австриецът.
Войните често са предшествани от клевета срещу чуждестранното население или срещу техните лидери, пише още Свобода. "Народи или политици се характеризират като примитивни, агресивни и във всеки случай опасни. Тази политика на клевета се използва, за да се присъедини собственият народ към решението да се воюва и да се толерират страданията заради войната. Особено когато хората не могат да постигнат икономически просперитет, създаването и обозначаването на външни врагове помага за намаляването и смазването на вътрешната съпротива", гласи следващият негов извод.
