Изложбата на Регионалния исторически музей „Граници и съдби. Добруджа 1940 година" на 9 пана в центъра на Добрич спира граждани и поражда разговори, свързани със спомени на 25 септември, когато през 1940 г. българската армия влиза в Добрич и слага край на румънската окупация.
„Изложбата проследява паметните моменти от месеците септември и октомври 1940 г. – подписването на Крайовския договор на 7 септември 1940 г. и възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България. Показани са моменти от работата на българската делегация в Крайова, водена от Светослав Поменов, от тържествата в цяла България от 8 до 10 септември 1940 г. за връщането на Южна Добруджа, влизането на българските административни власти в Южна Добруджа на 15 септември 1940 г.. Най-вълнуващи са показаните моменти от посрещането на българската армия в Южна Добруджа в периода 21 септември – 1 октомври 1940 г. На фотосите е показано влизането на българската армия в Южна Добруджа в различни градове – на 21 септември – в Балчик и Тутракан, на 25 септември – в Добрич и Каварна, на 1 октомври – в Силистра", припомня фондовикът в Регионалния исторически музей Живко Марков на 25 септември- Деня на Добрич.. Тази година се отбелязват 85 години от сключването на Крайовския договор, подписан между България и Румъния на 7 септември 1940 г., с който Южна Добруджа се присъединява към пределите на България.
„Посрещането в Добрич на ген.-лейтенант Георги Попов, назначен за генерел-управител на Южна Добруджа, и българските офицери и войници е особено тържествено. От пътя от Варна по целия център на Добрич е имало арки с цветя и с портретите на царското семейство. Колко са точно – няма как да се уточни. Тогавашното дружество „Майчина грижа" поръчва да се изработят 5000 кърпички с лика на Стефан Караджа. На тях е извезан надпис „На освободителното войнство от признателната добруджанка". На тях е изписана и датата – 25 септември 1940 г. С тези кърпички са били закичвани официалните лица, офицерите и войниците. На две от централните улици в Добрич, които пресичат центъра, са били подредени народни маси, отрупани с погачи, пилета, плодове, сладкиши, за българските офицери и войници", казва Марков.Той припомня още, че с българската армия влизат в Добрич на 25 септември, облечени в униформи, поетесите Дора Габе и Елисавета Багряна.
„Ген. Попов е бил посрещнат на пътя от Варна. Той идва час по-рано от армията. Посрещнат е от Комитета по посрещането на Добрич със специален поднос, изработен специално от злато и сребро. Той представлява картата на Добруджа – Северна и Южна, а градовете са били отбелязани с полускъпоценни камъни. Божидар Янакиев го поднася по снимки от тогавашните вестници. Този поднос и досега не е открит. Голяма част от вещите на ген. Попов са дарени на музея от дъщеря му и се показват в различни изложби", разказва Марков.
„В изложбата показваме и тъжната страна на възвръщането на Южна Добруджа към България. Цената на Крайовския е договор е преселването на около 70 000 българи от Северна Добруджа в Южна. Това става през периода ноември-декември 1940 г. За тези семейства това е голяма трагедия, защото те изоставят къщи, имоти, разделят се семейства", добавя Марков.Фотосите са от фонда на отдел „Нова и най-нова история" на Регионалния исторически музей в Добрич.
Регионалната библиотека „Дора Габе" в Добрич предлага за годишнината нова дигитална колекция фотографии за триумфалното навлизане на българските войски в Южна Добруджа. Автентичните фотографии проследяват пътя на Гвардейския на Н.В. конен полк през периода 8 септември – 3 октомври 1940 г. и възторжения прием от населението.
С отличието „Почетен гражданин на Добрич" на тържественото заседание на Общинския съвет днес ще бъдат удостоени Александър Иванов – общественик и благодетел, посветил повече от десетилетие на безрезервна подкрепа за хора в нужда, и Енчо Малев – собственик и изпълнителен директор на голямо хлебопроизводително предприятие, за утвърждаването на дружеството и за значимия му принос в дарителската дейност, насочена към здравеопазването, изкуството, културата и спорта в Добрич и страната. Според добричлии, двамата нови почетни граждани дават две основни неща – насъщния и милосърдие.
