След провала на заседанието на Народното събрание (НС) в сряда заради липсата на кворум, в четвъртък парламентът ще направи нов опит да започне работа по същество.
Проектът на програма на НС, която предстои да бъде гласувана, включва 12 точки и традиционния петъчен парламентарен контрол:
Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, внесен от Министерски съвет (МС) на 3 юли 2025 г.
Първо гласуване на Законопроект за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия, внесен от Красен Кралев и група народни представители на 19 февруари 2025 г.
Годишен доклад за младежта за 2020 г. и Доклад за младежта за периода 2021 – 2022 г., внесен от МС на 27 февруари 2025 г. – продължение.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на р. Дунав", Република България, и Речна администрация за Долен Дунав – Галац, Румъния, за съвместно възлагане на обществени поръчки по проект „Подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на р. Дунав – FAST Danube 2", внесен от МС на 3 юни 2025 г.
Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за престъпленията и някои други действия, извършвани на борда на въздухоплавателните средства, приет на 4 април 2014 г. в Монреал, внесен от МС на 7 май 2025 г.
Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството на оптични дискове и матрици, внесен от МС, 2 декември 2024 г.
Проект на решение за приемане за сведение и вземане на акт от Конвенция № 191 относно безопасна и здравословна работна среда (последващи изменения), Препоръка №207 към нея относно безопасна и здравословна работна среда (последващи изменения) и Препоръка №208 относно качественото чиракуване, приети по време на 111-ата сесия на Международната конференция на труда през юни 2023 г. в гр. Женева, Швейцария, внесен от МС на 1 юли 2025 г.
Проект на решение за преименуване на специализирано частно висше училище с наименование „Висше училище по сигурност и икономика" със седалище в Пловдив в специализирано частно висше училище с наименование „Академия по национална и информационна сигурност" със седалище в Пловдив, внесен от МС на 21 юли 2025 г.
Законопроект за ратифициране на Протокола между правителството на Република България и правителството на Румъния за изменение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за трансгранично полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси, подписано във Видин на 19 май 2009 г., подписан на 16 юни 2025 г. в София и на 18 юни 2025 г. в Букурещ, внесен от МС на 25 юли 2025 г.
Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2024 г., внесен от МС на 7 април 2025 г.
Доклад за изпълнение на Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г. през 2024 г., внесен от МС на 7 април 2025 г.
Годишен отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) през 2024 г., внесен от КЗД на 31 март 2025 г.
Парламентарен контрол по реда на чл. 92 – 104 от Правилника за организацията и дейността на НС.
В сряда регистрирани в пленарна зала бяха 134 народни представители. „Имаме кворум. Откривам днешното пленарно заседание", обяви председателят на парламента Наталия Киселова и запозна депутатите с Проекта на програма за работа на НС за периода 24 – 26 септември 2025 г.
Киселова подложи на гласуване програмата и тя бе приета със 111 гласа „за", 26 „против" и 28 „въздържали се". Проектът на програма получи подкрепата на 54 депутати от ГЕРБ-СДС, двама от ПП-ДБ, 24 от „ДПС-Ново начало", 14 от „БСП-Обединена левица", 14 от „Има такъв народ" (ИТН) и трима народни представители, нечленуващи в група.
„Против" се обявиха двама депутати от ПП-ДБ, четирима от „Възраждане", един от „Алианс за права и свободи" (АПС), 11 от МЕЧ и 8 от „Величие". 19 народни представители от ПП-ДБ и 9 от АПС гласуваха „въздържал се".
Цончо Ганев заяви от парламентарната трибуна, че преди седмица от ПГ на „Възраждане" поискаха създаване на временна комисия, която да обследва всички факти и обстоятелства във връзка с хотела, собственост на съпругата на премиера Росен Желязков, за който тя е теглила заем в размер на 11 млн. лв. „Цялото общество знае, че няма как една жена с професия актриса и той като държавен служител 25 години без частен бизнес и сериозни бизнеси да може да тегли 11 млн. лв. кредити. За да се изчисти този казус би трябвало да има временна комисия", каза Ганев и даде пример с временната комисия за Ивелин Михайлов и „Исторически парк".
Депутатът от „Възраждане" поиска прегласуване на дневния ред и призова приетите точки да бъдат отхвърлени, защото не са свързани с всичко онова, което вълнува обществото.
След прегласуване дневният ред отново беше приет. Програмата за работа на парламента получи подкрепата на 110 депутати от управляващото мнозинство – 55 от ГЕРБ-СДС, 24 от ДПС-Ново начало, 14 от БСП-ОЛ, 14 от ИТН, както и на трима депутати, нечленуващи в ПГ.
„Против" гласуваха 29 депутати – четирима от ПП-ДБ, четирима от „Възраждане", двама от АПС, 11 от МЕЧ, 8 от „Величие". 28 народни представители гласуваха „въздържал се" – 20 от ПП-ДБ и 8 от АПС.
След което председателят на парламента премина към постъпилите предложения за включване в програмата на НС.
Красимира Катинчарова от „Величие" поиска да бъде включен Проект на решение за създаване на временна комисия за установяване на факти и обстоятелства, свързани с изграждането на хотел и участието на свързани лица с министър-председателя Росен Желязков. Парламентът отхвърли включването на това искане в седмичната програма.
Предложението беше подкрепено с 55 гласа „за" – 22 от ПП-ДБ, 4 от „Възраждане", един от БСП-ОЛ, 10 от АПС, 11 от МЕЧ, 7 от „Величие". „Против" гласуваха 83 депутати – 55 от ГЕРБ-СДС, 24 от ДПС-Ново начало, един от БСП-ОЛ и трима, нечленуващи в ПГ. 26 бяха „въздържали се" – един от ПП-ДБ, 11 от БСП-ОЛ и 14 от ИТН.
Следващото искане за включване в програмата като точка първа за 24 септември дойде от Халил Летифов – Проект на решение за даване на съгласие за възбуждане на наказателно преследване срещу Йордан Тодоров, внесено от Хамид Хамид на 4 юни 2025 г. Предложението беше отхвърлено. Със „за" за него гласуваха 54 народни представители – 22 от ПП-ДБ, 24 от ДПС-Ново начало, 8 от БСП-ОЛ. 17 депутати се обявиха „против" – четирима от „Възраждане", един от БСП-ОЛ, четирима от АПС и 8 от „Величие". 90 гласуваха „въздържал се" – 55 от ГЕРБ-СДС, трима от БСП-ОЛ, 14 от ИТН, 7 от АПС, 11 от МЕЧ.
Като точка втора в дневния ред за 25 септември Божидар Божанов от ПП-ДБ поиска да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност, внесен от МС на 12 декември 2024 г. (второ гласуване). Предложението не беше прието. То получи подкрепата на 49 депутати – 23 от ПП-ДБ, 4 от „Възраждане", 11 от АПС и 11 от МЕЧ. „Против" бяха 28 народни представители – един от ГЕРБ-СДС, 24 от ДПС-Ново начало, един от БСП-ОЛ и двама, нечленуващи в ПГ. 89 бяха „въздържал се" 0 53 от ГЕРБ-СДС, един от ПП-ДБ, 13 от БСП-ОЛ, 14 от ИТН и 8 от „Величие".
След прегласуване предложението отново не беше прието. 61 народни представители гласуваха „за", 30 „против", 78 „въздържали се".
Хамид Хамид поиска като втора точка от дневния ред за 24 септември да бъде включен Проект на решение по искането на и.ф. главен прокурор за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Джейхан Ибрямов. Председателката Киселова обясни, че предложението не е допустимо, тъй като е отхвърлено на 17 септември 2025 г. и не е изтекъл едномесечният срок съгласно Правилника на парламента, затова няма да го подложи на гласуване. Същото се случи и предложението за даване на съгласие за възбуждане на наказателно престъпление и задържане по отношение на Ивайло Чорбов.
Депутатите от ПГ на ПП-ДБ Асен Василев, Стою Стоев, Андрей Цеков и Богдан Богданов поискаха да бъде включено като точка първа в дневния ред за четвъртък Законопроект за изменение и допълнение за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, внесен на 17 януари 2025 г. от Асен Василев и група народни представители. Предложението беше отхвърлено. Искането на ПП срещна подкрепата на 34 депутати – 26 от ПП-ДБ и 8 от АПС. 21 бяха „против" – 4 от „Възраждане", 9 от БСП-ОЛ и 8 от „Величие". 111 гласуваха „въздържал се" – 55 от ГЕРБ-СДС, 24 от ДПС-Ново начало, 4 от БСП-ОЛ, 14 от ИТН, 11 от МЕЧ и 3, нечленуващи в ПГ.
Йордан Цонев поиска прегласуване и го мотивира така: „Тези мерки вече веднъж бяха приети. Г-н Василев в качеството си на министър на финансите тогава ни убеди, че това е мярка против режима на Путин, впоследствие се оказа, че е мимикрия, защото де факто такава такса не може да бъде начислена на доставчика и не може да бъде събрана."
Депутатът от ДПС-Ново начало припомни, че мярката беше отменена, защото Унгария заплаши да не ни пусне в Шенген. Цонев беше категоричен, че когато някой се прави на борец срещу режима на Путин, трябва да е ясно, че е налял достатъчно милиарди в касата на този режим и е финансирал агресията срещу Украйна.
Асен Василев взе думата и се обърна към Цонев: „Вече сме в Шенген, така че няма никакъв проблем да бъде гласувано това, още повече, че бюджетът в момента е силно на червено. Това да вземем 3,5 млрд. лв. на година от транзит ще помогне и на бюджета, и на всички български граждани."
Лидерът на ПП поиска проверка на кворума преди прегласуването. При първия опит се регистрираха 111 депутати. След 15-минутна почивка последва втори опит за проверка на кворума. Оказа се, че такъв няма и регистрирани в зала са 110 народни представители.
И така, след по-малко от час работа в сряда, заседанието на парламента приключи и депутатите си отидоха вкъщи, съобщава БГНЕС..
