- Молят за милостиня в Женева на гари или оживени улици, не се правят на инвалиди
- Скок на обажданията до Националната гореща линия 0800 20 100 - идентифицирани са 21 жертви за 2024 г., най-вече сексуално експлоатирани
Организираното просене на българи се премести в Швейцария, показва проверка на "24 часа". Ако допреди 10 години сънародници молеха за милостиня най-вече в страни като Швеция, Германия и Великобритания, от 3 г. насам те са принуждавани да го правят в градове като Цюрих, Женева и Базел.
Причината - страната пази правата на социално бедните, а от юли 2023 г. правителството дори прие закон, с който официално разреши просенето единствено ако то не нарушава комфорта на минувачите. Според текста от Наказателния кодекс наказуема е само т.нар. "агресивна" просия и тази, която се извършва насила. Тя е квалифицирана като "експлоатация" и "робство".
Български граждани просят най-вече в Женева, показва справката на "24 часа". В началото на септември тази година от ГДБОП съобщиха, че са участвали в специализирана полицейска операция по международно разследване за трафик на хора от България към Швейцария. Разследването започва още през 2022 г. и е срещу престъпна група, създадена с цел трудова експлоатация и трафик на български граждани, които да извършват просия в страната. Властите арестуваха шестима българи у нас. Те бяха задържани на територията на Луковит, а женевски съд им даде по 7 г. затвор за експлоатация на хора и държане в робство. За повдигнатото им обвинение законът предвиждаше максимални присъди до 20 години.
Кои са жертвите? Проверката ни установи, че в Швейцария, както беше допреди години в Швеция, главно се трафикират хора от ромската общност и социално бедни. През 2012 г. до 15% от просяците по улиците в шведските градове бяха български граждани. Страната обаче затегна мерките, като започна да ги глобява и да задържа тарторите им. Затова трафикантите се насочиха към Швейцария, която през последните 3 г. пази правата на хората в немилост.
Сънародниците, жертви на трафик, са най-вече от Северозападна България. Трафикантите ги лъжат, че ще им бъде уредена доходоносна и легална работа, но веднъж стигнали в Швейцария, ги принуждават да просят насила. Те са бити и заключвани
в стаи. Заплашват ги, че ако направят опит да избягат или да се свържат с полиция, семействата им в България ще пострадат. Затова за швейцарските власти се оказва трудно да разграничат кой проси по желание и кой по принуда, тъй като липсват сигнали.
Според неправителствена организация, помагаща на жертви на трафик, българите молят за пари на видими места в страната като гари или оживени улици.
Методът, който използват, обаче е друг - вече не са с дрипави дрехи и не се правят на инвалиди, както в Швеция. Изискването за Швейцария е да спазват висока хигиена, за да не отблъскват местните и да се държат възпитано, като поздравяват всеки. Работният ден е от 8 ч до 19 ч вечерта.
Пред "24 часа" от неправителствената организация обясняват, че не всички просяци в Швейцария са жертви на трафик. Някои са там доброволно и не са част от мрежа. Впоследствие могат да бъдат забелязани от групи, занимаващи се с организирана просия. В началото обаче печалбата им е за тях и не се отчитат на никого.
Годишни данни на няколко институции у нас показват увеличение на случаите на трафик на хора в България. Националната телефонна линия за борба с този вид робство отчита тревожен ръст на сигналите - за 2024 г. те са били 1147. По-голямата част от обаждащите се (67,2%) са били притеснени приятели, роднини на потенциална жертва и граждани, забелязали подозрителна дейност.
Националната гореща линия е идентифицирала и подпомогнала 21 жертви на трафик за миналата година. Девет от тях са постъпили в програми за реинтеграция и придобиване на житейски умения. Други 15 също са били насочени към програми за възстановяване, но от странични организации. През 2024 г. чрез програмите за реинтеграция е помогнато на 56 жертви на трафик. Повечето от тях са били жени и български граждани. Възрастните все още съставляват по-голямата част от потвърдените жертви, но горещата линия отбелязва тревожно увеличение от 20% в сравнение с 2023 г. на случаите с непълнолетни. Те са български граждани и са сексуално експлоатирани. Статистиката показва, че сънародниците ни най-често биват извеждани в две страни - Германия и Великобритания. 42,9 на сто от жертвите на различни видове трафик са били държани в Германия.
Най-честата форма на експлоатация остава сексуалната, сочат данните. Водещ сред трафикантите е и методът loverboy, при който измамникът успява да създаде емоционална връзка с бъдещата си жертва, като я кара да се чувства специална за него, за да се формира доверие и подчинение.
Актуална е и схемата за натиск sexting, при която лъжците използват снимки или видеа, за да принуждават или изнудват жертвите си. Според статистиката след сексуалния трафик най-често разпространен е принудителният труд. При него трафикантите предимно използват заплахи като метод за контрол, както и емоционално, физическо и икономическо насилие. Набирането на жертвите на този вид престъпна дейност става чрез фалшиви предложения за работа. Справката показва, че у нас вече има и измамени чужденци.
И у нас сигнали за тормоз - азиатката Лин слугувала на богаташи като робиня
16-часови работни дни, ограничена свобода на движение, отнети документи и постоянно наблюдение. Без достъп до интернет, забрана за използване на телефон, заплахи с арест или депортиране при опит за бягство. С право за излизане навън само за кратко в неделя и под надзор.
Това е бил животът на Лиз - жена от Югоизточна Азия, работила у нас като домашна помощница в домакинството на заможно българско семейство. Историята е като сценарий за филм, който приключва с щастлив край през 2024 г. Тогава българските власти влизат в дома на работодателите и я спасяват - изнемощяла и обезверена, че някога ще може да избяга от тях.
Лиз, както я наричат в Националната комисия за борба с трафика на хора, днес вече е свободна. Настанена е в приют за жертви на трафик, където с нея работят психолози. Включена е и в програмите за реинтеграция и придобиване на житейски умения в дневен център. Има сигурна и стабилна работа. Отказва да застане пред "24 часа" с лицето си заради страх.
Лиз е от чуждите граждани, които стават жертви на трафик на хора у нас. Справка на Горещата линия за помощ показва, че през 2024 г. 85,7% от идентифицираните жертви са с българска националност, а останалите 14,3% са граждани на Германия, Украйна и Филипините. По-голямата част от експлоатираните са изведени извън територията на България - 42,9% в Германия и 19% във Великобритания. Останалите 38,1% от тях са в страната ни. Въпреки че тези данни са сходни с предходните години, в които по-голямата част от жертвите са били изкарани в чужбина, институциите отбелязват, че у нас вече има идентифицирани казуси на трафик на чуждестранни граждани, експлоатирани в родината ни.
Лиз от Югоизточна Азия се спасява след два сигнала до горещата линия - първият е от неин сънародник, също работещ у нас. Пред него тя разказва за тежките условия, в които е държана.
Споделила му, че не се свързва с българската полиция, тъй като се страхува за своята безопасност, но и за оцеляването на семейството си. Втория сигнал до Горещата линия го подава самата тя, след като успява да се сдобие със SIM карта, без работодателите да разберат.
Властите реагират бързо - отиват на адреса и я извеждат от имота. Семейството, в чийто дом е държана, категорично отрича обвиненията. Твърдят, че не са задържали документите , нито е имала ограничения в придвижването си. Както и че не са я заплашвали и е могла да излиза от жилището им.
