“Никога истински не сме си тръгвали от България. Бяхме в чужбина с идея да научим повече, да обогатим опита си в работата и винаги сме живели с идеята, че ще се върнем в родината.”
Това разказват Маргарита Димитрова и Чавдар Аладжов, които след 15 г. живот в Люксембург се върнаха с двете си деца да живеят в Благоевград.
Тя е от Плевен, а той от Благоевград. Запознали са се в София. Чавдар е завършил Езиковата гимназия в Благоевград, с френски език. През 2003 г. завършва право във Франция и се връща в България.
Още тогава много негови приятели се чудели защо се е върнал, а не е останал там, както повечето млади българи. И тогава казал, че от чужбина иска само да трупа знания, но не и да живее за постоянно.
Три години работи като юрист в София и Благоевград, а след това му се отваря възможност за работа в Европейската сметна палата в Люксембург. Там бил на стаж като студент и се пробва в конкурса. Печели го убедително и заминава да работи там.
“Тогава набираха юристи лингвисти, които да правят превод на европейското законодателство точно преди приемането на България в ЕС. Заминах, защото прецених, че това е моментът за един млад човек, но не се настройвах, че ще оставам там завинаги. Заминах не само заради добрите доходи, но и най-вече за да натрупам опит. Всъщност всяко едно пътуване в чужбина дори и за кратко обогатява, носи нови познания”, казва Чавдар.
Година по-късно при него заминава и Маргарита и там сключват граждански брак
През 2010 г. се ражда синът им Боян, а две години по-късно и дъщерята Калина.
Маргарита е работила като преводач в Европейската комисия, след това в службата по комуникации. В Люксембург работи към Министерството на образованието като медиатор. Животът им там е бил изключително подреден, спокоен и безпроблемен, с добри доходи и престижна работа, която им носи удоволствие. Чувствали се щастливи, реализирани, финансово стабилни, но мисълта за родината никога не ги е напускала.
Двамата основали българския културен клуб “Гайда”, защото усетили, че близо 2000 наши сънародници в Люксембург имат нужда от обединяване, организирано провеждане на културни събития, да ги държи в тясна връзка с корените им, с народното творчество на България и да ги среща с любими техни сънародници.
Започнали с народни танци, а след това разширили дейността и през годините там са гостували Теодосий Спасов, Деси Добрева, Кръстю Лафазанов, Б.Т.Р., Татяна Лолова, “Фондацията” и други наши знаменитости. Често организирали прожекции на български филми, срещи с наши писатели и поети, сред които Георги Бърдаров, Георги Милков, Алек Попов, Виктория Бешлийска, Здравка Евтимова и др. За всички български празници има концерти, организират се курсове по български език, има групи за народни танци. И сега двамата продължават да съдействат на клуба за провеждане на културни мероприятия, за да продължи да се чува гласът на българските творци в Люксембург.
Казват, че в тази малка, но изключително развита държава
колкото повече един чужденец уважава своята родина, повече го уважават местните
жители. Затова и просветното министерство е наело на работа 50 медиатори от различни държави, чиято цел е да насърчават децата на емигранти в Люксембург да изграждат емоционална връзка с родината, да учат езика на родителите си, да знаят и пазят традициите на своя народ.
Това била и работата на Маргарита в последните години.
“Колкото по-далеч си от родината, толкова повече разбираш колко сили тя ти е дала. Хора, които отричат родината си, не успяват. Не трябва нашите емигранти да отглеждат емоционално отчуждени деца”, казва жената.
Семейството често пътувало до съседните Белгия, Германия или Франция на разходка или на пазар за хранителни стоки. Казват, че скъпите биоплодове и зеленчуци всъщност не са особено вкусни. Масовите пък въобще не ставали за ядене според българския вкус и приличали на изкуствено отгледани.
Забелязали, че и в България вече има все по-активно завръщане към градинката на село. Половината от пандемията изкарали в Люксембург, а след това – в България. Върнали се за кратко в Благоевград, за да видят дали на децата ще им хареса, да усетят живота тук и тогава да вземат решение за окончателно връщане.
Малките били категорични, че искат в България, което било и решаващо, за да си пренесат багажа у нас. Когато попитали Калина дали иска да остане в България и какво най-много ѝ харесало, тя отговорила: “Има много вкусни домати.”
Сега се шегуват, че родният домат е успял да върне едно семейство в България.
“Приятелите ни останаха изненадани и се чудеха как сменихме живота в Люксембург с тукашния. Трудно си обясняват, че от високия стандарт там сме се върнали дори не в София, където имахме възможност, а в Благоевград и дори в близкото село Габрово със стотина жители, където строим къща с природни материали – дърво, камък и конопобетон.
Можем да бъдем себе си и в центъра на Люксембург, и в село Габрово. Чувстваме се добре навсякъде, но след 15 г. решихме да се върнем, за да израснат децата ни в родината, въпреки че те са родени в Люксембург.
Ако решат, когато пораснат, може винаги да отидат, където поискат по света. Тук им харесва свободата, да тичат, да играят в центъра и няма да се притесняваме”, казват родителите.
Маргарита и Чавдар продължават да се занимават с преводи, но и с организиране на събития за деца. Сред инициаторите са заедно с кмета на село Габрово Борислав Хаджийски за възраждането на неделното килийно училище, което е в двора на черквата “Св. Георги” и бе открито преди година.
Учредили сдружение “Габровски светилникъ” и всеки уикенд събират деца и родители, за да им се преподава вероучение, организират се творчески работилници, децата се учат да месят хляб, да берат билки, да изработват глинени съдове и др.
На поляните пред черквата гостуват детски театрални постановки, концерти. Само за няколко месеца вече са организирали два пъти празник на българската и френската култура “Пикник артистик” в селата Габрово и Рилци. Целта им е
децата да се забавляват сред природата далеч от мобилните устройства и градската среда
Семейството бе част от инициативата на общината “Ела /си/ в Благоевград”, където бе поставен фокус върху личните истории на семейства, живели в чужбина и завърнали се у нас.
“България и в частност Благоевград съвсем не е лошо място за живеене. Има много предизвикателства, но ние се фокусираме върху положителните неща, а не върху проблемите. Има гражданско общество и тук също може да се случват добри неща. За всяко нещо, което радва, човек може да започне да го прави сам, да търси съмишленици, не да чака някой друг”, казват Маргарита и Чавдар.
Те са категорични, че искат да отгледат децата си тук, а след това всяко от тях да реши как да продължи пътя си.
“Винаги сме знаели, че искаме да се върнем
В Люксембург помагах на българчета да се чувстват добре дошли там, а сега искам да помагам на българите да се връщат в родината ни и да преоткриват своето място в България и вярвам, че много семейства ще ни последват, вече има такава тенденция”, оптимист е Маргарита.
