- Преди години гладенето е било рисково, хвърчали искри и въглени, а уредите тежали по 12-13 кг
- Изпъването на плата съпътства появата на тъкачеството
Ако човек смята гладенето за една от най-досадните домакински дейности, трябва непременно да посети Музея на ютиите в Пловдив, чието откриване предстои на 21 ноeмври т. г.
Там ще се убеди, че изпъването на гънките в наше време е лесна и направо приятна работа, защото преди ютиите са тежали по 12-13 кг и са били пълни с нагорещени въглени, които пръскали искри и изгарянията по ръце и тъкани никак не били рядкост.
Експозицията е единствената от този тип у нас
и ще е част от Етнографския музей. За нея е отредена специална сграда в Стария град.
Идеята за такъв музей е на художника Димитър Добрев, който преди много години намерил на улицата стара ютия. Бил впечатлен от декоративната украса и така започнал да събира уреди за гладене от всякакви епохи, страни и видове.
За 40 години натрупал в колекцията си над 1200 уреда и през 2020 г. решил да ги дари на общинския институт "Старинен Пловдив". Един негов бивш директор, който впоследствие беше сменен, казал: "Какво ще правим с този тон желязо?".
Така колекцията стигнала до Етнографския музей.
"За съжаление, през 2022 г. Димитър Добрев почина от ковид, но ние изпълняваме дадените обещания и така експозиция ще има. Но не беше целта да наредим уредите за гладене в една стая като аптекарски шишета, трябваше ни отделна сграда, където да покажем експонатите и да разкажем историята на ютията, да има и забавни и интерактивни елементи и дори накрая да изпитаме посетителите какво са научили", обяснява уредничка Грозделина Георгиева.
По същото време община Пловдив прекратява концесията на една къща на ул. "Съборна" в Стария град, където имаше хостел, и предоставя сградата на Етнографския музей за бъдещото изложение за гладачеството.
И понеже няма нищо случайно, тази къща е на една от първите модистки в
Пловдив - Невена Атанасова,
основала след обучение в Швейцария женско училище за шев и бродерия.
Следва основен ремонт на сградата, а в това време в музея описват експонатите – не само ютии, а и поставки за тях. Историята на този уред е дълга.
"Ютията съществува, откакто имаме тъкачество, т. е. отпреди хилядолетия. Първите уреди са били каменни и са служили за изправяне на излизащите от праисторическите вертикални станове тъкани. А металните ютии са измислени от китайците и са датирани към IV в. пр. Хр.
Уредите за гладене на китайска коприна приличат на съвременните тигани с капак, но са с дълги дръжки. Пълнили са ги с гореща вода или нагрят пясък. По стари изображения се вижда как две дами държат платното, а третата минава с ютията на сантиметри над тъканта. От топлината нишката се отпуска и гънките изчезват", разказва Грозделина Георгиева.
В Древна Гърция използвали дървени пръчки за гладене, а в Рим се е практикувало изпъване на тъканите в рамка, подпомогнато от удари с чук. В течение на вековете хората усъвършенстват ютиите и към XIV в. се появяват плоските метални ютии с много дълги дръжки, заради което ги наричат гъски.
Следва изобретяването на въглищните уреди за гладене. Те са два типа – шведски и английски. Принципът е един и същ – приличат на кутии с отвори, в които се слагат нагорещените въглища.
"При английския тип има и комин, за да може да се контролира парата и топлината
Една такава ютия, която прилича на огнедишащ змей с отворена уста изпуска пара, ще посреща посетителите на новия музей", разкрива Георгиева. Ютиите с въглища обаче са рискови.
"Представете си един уред, който тежи 12-13 кг, когато е напълнен, а през малките дупчици хвърчат искри. Ами той е едно опасно средство за работа, но жените в миналото са се справяли", казва с усмивка Георгиева. Следва разработването на модели на газ.
"Тези ютии се създават пред XIX в. и са популярни в развитите градове, в които има газификация. Използвани са в големите гладачници, в които са придавали добър вид на различните униформи.
В домашни условия са употребявали ютии със собствен резервоар за течно гориво", описва още уредничката. Спиртните, които се появяват след това, са още по-удобни за домашна употреба – те са били малки и компактни, но пък изключително скъпи. В България ютии е имало още от османските времена и най-често те са от типа гъска - тежки и метални.
"Нашите носии са от аба, материя, която не се глади лесно. Това важи и за униформите, шити от нашите абаджии по време на Възраждането.
Върху тежката метална основа на гъската е имало дървена приставка
Човекът поставя ютията върху потурите или сукмана, натиска я с крак и така я пресова толкова добре, че дрехата повече не се нуждае от гладене", обяснява Грозделина Георгиева.
Крачка напред е изобретяването на метални ютии с къси дръжки,
нареждани по няколко на една печка, за да не се прекъсва процесът на гладенето. Първоначално са били без покритие на дръжките, хващали са ги с парцал и ръкавица, за да не парят, след това идва времето на изолацията с дърво или други материали.
Революцията идва със създаването на електрическата ютия през 1882 г. от Хенри Сийли в Щатите. И този уред не е съвършен, защото токът е променлив, но нататък подобряването на сигурността и удобството е лесно, за да се стигне до лекотата на гладенето в наше време.
Ютиите не са просто полезни уреди, те са служили и за красота на дома, защото са били гравирани с минискулптури – най-често на богове като Атина Палада и Хефест, на рицари и гладиатори, на лебеди и котки, на лотоси и др.
Уредите за гладене са били част от интериора
в домовете – за тях са били изработвани не по-малко красиви поставки с различни орнаменти.
Най-старият експонат от общо 1250 в новия музей е българска абаджийска ютия от XV-XVI век. В него ще има щанд във формата на ютия за продажба на сувенири - чаши, свещи, цветарници и др.
"Ютията е многофункционален уред, ако тя е на въглища, върху тях има скара и е чудесен вариант за печене на месо. Става и за чупене на орехи, може да се използва и за съхранение на писма", обобщава Грозделина Георгиева.
