Компанията зад Rolling Stone и The Hollywood Reporter подготвя иск срещу технологичния гигант
Първо дело за авторски права заради обобщения от изкуствен интелект подготвя Penske Media Corporation. Компанията е издател на Rolling Stone и The Hollywood Reporter и се кани да съди Google.
Поводът са AI Overviews (обобщенията с изкуствен интелект), които често се появяват в горната част на резултатите от търсенето. Според издателя те оставят на потребителите малко причини да кликнат върху източника. Това вреди на трафика и незаконно облагодетелства търсачката на Google. Въпреки че Penske Media е най-голямото име, което се изправя срещу Google заради неговите AI Overviews, тя не е първата. Компанията за онлайн образование Chegg заведе дело срещу Google през февруари, а група независими издатели в Европа се заканиха също да го направят.
Организацията The News/Media Alliance също се изказа против функцията и се зарече да търси съдействие от Министерството на правосъдието в САЩ.
“С AI Overviews хората намират търсенето за по-полезно и го използват повече. Нашият инструмент помага на хората да получават по-смислени резултати. Всеки ден Google изпраща милиарди хора към сайтове в мрежата, а нашите AI Overviews помагат за насочване на трафика към по-подходящи сайтове. Ще се защитим от тези неоснователни обвинения”, коментира говорителят на технологичния гигант Хосе Кастаниеде пред The Wall Street Journal.
Penske и други издатели обаче твърдят, че с ревютата остават малко причини да се отварят линковете, предоставени от търсенето. В резултат има значителен спад в трафика и приходите. В иска си Penske твърди, че приходите от афилиейт линкове са намалели с над 1/3 тази година, и приписва това пряко на спада на трафика от Google.
Компанията също така твърди, че се намира в трудна ситуация. Тя може или да блокира Google да индексира съдържанието ѝ, което на практика би я премахнало от всички резултати от търсенето и би съсипало бизнеса ѝ, или може да продължи да предоставя материал за обучение на AI на Google, “доливайки масло в огъня, който заплашва целия издателски бизнес”, се посочва в исковата молба, пише The Wall Street Journal.
Това е поредната битка между компаниите за изкуствен интелект и създателите на съдържанието. Encyclopedia Britannica и Merriam-Webster наскоро заведоха дело срещу Perplexity, както направи и News Corp миналата година. Междувременно Microsoft и OpenAI се озоваха под прицела на New York Times, New York Daily News, Chicago Tribune и други. Google може също да има по-големи трудности да се защити сега, след като беше принуден да признае, че “отвореният интернет вече е в бърз упадък”, докато е изправен пред множество антимонополни жалби.
През последните две десетилетия издателите многократно са влизали в сблъсък с търсачките, обвинявайки ги, че се възползват от техните материали без адекватно заплащане. Още в началото на хилядолетието първите жалби се появиха срещу Google News, платформата за агрегиране на новини. Издатели от Европа и САЩ твърдяха, че кратките откъси и заглавия, които Google показва, обезкуражават читателите да кликнат върху оригиналните статии. В резултат необходимостта да се посети сайтът на първоизточника на информация намалява, а с това и приходите от реклама.
Един от първите знакови случаи дойде от Белгия. През 2006 година група издатели заведоха дело срещу Google. Те настояваха, че компанията няма право да индексира и показва части от техните публикации. Белгийският съд временно задължи Google да премахне линковете към тяхното съдържание. Това бе един от първите сигнали, че медийната индустрия е готова да се защитава активно срещу технологичните гиганти.
Подобни конфликти избухнаха и в Германия и Испания. Германските издатели настояха за специални права върху текстовите откъси, известни като “сродни права”. През 2013 г. парламентът прие закон, според който търсачките трябва да плащат лицензни такси, ако искат да използват повече от много кратки откъси.
В Испания пък през 2014 г. влезе в сила закон, който задължи Google да плаща на издателите за показването на техните текстове. Резултатът беше затварянето на Google News в страната - ход, който предизвика сериозни дебати за това дали строгите мерки всъщност не вредят повече на медиите, отколкото им помагат.
Тези битки показаха, че още преди ерата на изкуствения интелект издателите гледаха на обобщенията и откъсите като на заплаха. Въпросът винаги е бил къде е границата между помощ за откриване на информация и изземване на стойност от чужд труд.
С развитието на AI този конфликт само се изостря. Ако преди десет години ставаше дума за заглавие и две изречения, днес алгоритмите могат да създават пълни резюмета, които изцяло заменят посещението на оригиналния сайт. Именно затова старите дела срещу търсачките изглеждат като предистория на много по-мащабната битка, която тепърва ще определя бъдещето на медиите, а делото на РМС, изглежда, ще е само първото от много предстоящи.
