Когато руският президент Владимир Путин изпрати най-малко 19 дрона в Полша миналата седмица, той отправи послание, а именно че не планира да прекрати войната си срещу Запада в близко бъдеще.
Руското нахлуване във въздушното пространство на НАТО следва седмици на въздушни атаки в Украйна, които убиха десетки цивилни, повредиха сгради, в които се намират делегациите на ЕС и Великобритания, и за първи път удариха правителствена сграда в центъра на Киев.
Далеч от готовност да сключи мирно споразумение с Украйна под натиска на американския президент Доналд Тръмп, Путин е обвързал политическото си оцеляване с тлеещия конфликт със САЩ и техните съюзници.
"Путин е президент на войната", смята Николай Петров, старши анализатор в базирания в Лондон Нов евразийски стратегически център. По думите му Путин "няма интерес да прекрати войната."
След като се е превърнал в лидер във време на война, връщането към ролята на президент във време на мир би било равносилно на понижение. "Независимо от условията, той не може да се откаже от тази роля", каза още Петров.
Докато пълномащабната инвазия на Путин срещу Украйна навлиза в четвъртата си година, руският президент вероятно има най-големия повод за оптимизъм от началото на войната, когато Кремъл се надяваше да превземе страната за броени дни.
С украинските сили, парализирани от липса на оръжия и човешки ресурси, Русия навлиза все по-дълбоко в страната. Но напредъкът на Москва е бавен - и скъпоструващ. Въоръжените сили на Кремъл са понесли около един милион жертви, а конфликтът се отразява зле на руската икономика, която е заплашена от рецесия. И все пак, от политическа гледна точка, прекратяването на конфликта е свързано с рискове.
Строгият контрол на Кремъл върху медиите и интернет вероятно ще му позволи да представи мирното споразумение на повечето руснаци като победа. Но руският президент няма да се тревожи за тях.
След като либералната опозиция в Русия е унищожена, сега една малка, но гласовита група националисти представлява най-голямата заплаха за неговото управление, обясни Петров. А Путин им е обещал грандиозна победа, не само над Украйна, но и над това, което Кремъл нарича "колективният Запад".
"Сред ястребите във военно-политическия елит има желание да се унищожи НАТО", заяви Александър Баунов, бивш руски дипломат, който в момента е старши научен сътрудник в базирания в Карнеги Руско-евразийски център. Според него целта е „да се покаже, че НАТО е безполезна организация."
Откакто Путин и Тръмп се видяха в Аляска миналия месец на срещата, която американският президент обяви като посветена на постигането на примирие, Москва засили кампанията си за хибридна война срещу Европа, смятат военни анализатори.
Преди нахлуването от вторник руски дронове многократно са навлизали в полското въздушно пространство от съседна Беларус, обикаляйки градовете, преди да се върнат. През август руски дрон се разби на около 100 километра югозападно от Варшава.
Според изданието WELT пет от дроновете, които пресякоха границата с Полша, са летели по пряк път към база на НАТО, преди да бъдат пресечени от холандски изтребители Lockheed Martin F-35.
В статия, публикувана два дни преди дроновете да преминат в Полша, Дмитрий Медведев, зам.-председател на Съвета за сигурност на Русия, обвини Хелзинки, че планира атака, заплашвайки, че всяка такава атака "може да доведе до краха на финландската държавност - веднъж завинаги".
Анализатори отбелязаха, че реториката в статията прилича на тезите на Кремъл преди пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г.
Москва също така е започнала да премества жизненоважни индустрии, включително корабостроенето, на изток от страната, далеч от границата с НАТО, посочи още Петров.
В петък Русия започна да провежда и мащабни военни учения с Беларус, включително точно от другата страна на полската граница. Очаква се ученията да приключат във вторник.
"Каквото и да постигне Путин в Украйна, конфронтацията със Запада няма да приключи там - тя ще продължи под различни форми - включително и военни", отбеляза още Петров.
С действия като нахлуването в Полша Путин отправя предупреждение към Тръмп и европейските лидери, които обсъждат предоставянето на гаранции за сигурността на Киев след евентуално мирно споразумение, каза Кирил Рогов, основател на мозъчния тръст Re:Russia.
"Путин показа, че днес може да атакува страни от НАТО, а те нямат защитни системи", каза той.
Смесените сигнали на Тръмп относно ангажимента му към НАТО и нежеланието му да се придържа към собствените си срокове, когато става въпрос за налагане на санкции на Москва, дават на Путин увереността, че може да се измъкне.
За руския президент е "сега или никога", добави Баунов.
Нападения като това в Полша имат за цел да подкопаят ангажимента на западния военен алианс към колективна отбрана с малки офанзиви, които тестват готовността на НАТО да реагира.
Надеждата, обясни Баунов, е да се разкрие военният алианс като беззъб тигър, а реакцията от Вашингтон досега подхранва тези страхове.
В четвъртък Тръмп повтори аргументите на Москва, като заяви пред репортери, че нахлуването в полското въздушно пространство "може да е било грешка".
Кремъл отхвърли обвиненията, че дроновете са били умишлена провокация. Руското министерство на отбраната заяви, че "не е имало планове за атака срещу обекти" в Полша.
Беларус, която според полски официални лица е послужила като стартова площадка за някои от дроновете, заяви, че нахлуването може да е резултат от инцидент, дължащ се на "електронно заглушаване".
"Това е типично" за Путин, смята Рогов. По думите му руският президент "харесва нещата да са двусмислени, така че да могат да се тълкуват както като умишлени, така и като случайни."
