Най-големият извънградски храмов комплекс от римската епоха, откриван до момента на Балканския полуостров, се намира край село Стройно в Ямболско (община Елхово). Това съобщи ръководителят на археологическите проучвания Даниела Агре, която заедно с екипа си за поредна година проучва комплекса.
Разкопките това лято продължават втори месец, като добавят още любопитни и интересни щрихи. Те започнаха през 2014 г. като спасителни, след масивна иманярска намеса, припомня БТА. След спечелени проекти, проучванията се финансират от международната фондация „Хоризонти" и Министерството на културата. В екипа участват също Деян Дичев, както и Христо Христов от Етнографско-археологическия музей в Елхово.
През 2018 г. беше извършено геомагнитно проучване, имащо за цел изясняване на общия архитектурен облик на обекта, както и съпътстващите го археологически структури. Това изследване разкри грандиозен архитектурен ансамбъл, разположен на площ от над 35 декара. Във вътрешността на комплекса се оформя дворно пространство с площ около 15 дка, като целият двор е бил ограден от колонада. Комплексът е с трапецовидна форма, ъглите му са ориентирани по посоките на света. Изграден е от верижни помещения, от тях до сега са проучени 30, които имат различни функции. В някои от тях бяха разкрити големи участъци от полихромна мазилка на стените – върху белия фон са нанесени геометрични орнаменти, оцветени в червено, черно, жълто и сиво. Подобно украсяване, както технологично, така и цветово, се среща в богатите домове в Помпей, както и в най-богатите вили от гръко-римския период. Подът в част от помещенията е обмазан с хоросан, наредени са тухли. Пред вътрешната страна на всички помещения е изграден перистилен (покрит) коридор, обясни Даниела Агре, цитирана от БТА.
Храмовият комплекс край с. Стройно, освен живописна украса и облицовка от мраморни плочи на стените на помещенията, мраморни рамки на прозорците и вратите, е имал и изключително богата украса от над 120 мраморни колони с изящно изработени капители. Колоните са ограждали целия вътрешен двор, в центъра на който е изграден внушителен храм-толос с диаметър 36 м, съставен от две концентрични окръжности, вписани една в друга.
Храмът се състои от две части – вътрешен кръгъл открит двор, в който вероятно ритуалите са били извършвани под открито небе, и външен, покрит с керемиди коридор. Централният вход на комплекса е разположен в южната оградна стена. Входната порта е била от масивни греди с железен обков, двупилонна. Пред портата е бил изграден външен перистилен коридор с колонада, допълни Агре.
Проучванията в югозападната част на обекта показват, че освен перистилния коридор от вътрешната страна на помещенията, пред три от тях е изграден външен покрит коридор. През втория период на обитаване на обекта (края на II в.) външният перистилен коридор е преустроен в жилищни помещения. През 2024 г. в едно от помещенията бяха открити около 40 керамични съда, бронзови монети, железни инструменти, както и две мраморни оброчни плочи. Проучванията в този участък през сезона продължават. Открит е нов участък от перистила с бази за колони, голямо количество керамични съдове, бронзови и сребърни монети, допълни тя.
През всички сезони на проучване на обекта бе открит изключително богат материал, включващ сребърни и бронзови монети, накити-фибули, апликации, коланни токи, култови предмети-оброчни плочки, амулети, антропоморфни фигурки, камбанки, висулки. Откритият нумизматичен материал, както и луксозна керамика, показват тесните културни и търговски връзки на местното население с най-големите производствени центрове по бреговете на Източното Средиземноморие – Пергам, Ефес, Сирия, Бейрут, Хадринанопол и островна Гърция, както и с Кабиле, Анхиало и Дебелт, отбеляза Агре.
По думите ѝ настоящите проучвания обогатяват с нови екземпляри колекцията от стилуси (инструменти за писане). „Голямото количество от стилуси и бронзови мастилници безспорно показват високото ниво на образованост на обитателите на обекта. На база на монетния материал се проследява цялостната хронология на обекта. Изграждането му може да се постави в началото на ІІ век. Откритият материал позволява да се предположи, че обектът е замислен и построен като голям храмов комплекс. В храма се е почитало най-популярното тракийско божество – Тракийският конник. Образът му е придобил огромна популярност и по-късно е станал основа за образа на християнския свети Георги", обясни още Агре.
Откритите материали показват, че тук е почитана и богинята Тюхе, която е дъщеря на бога Зевс. В древногръцката митология Тюхе е богиня на съдбата, щастието и благоденствието. От рога на изобилието, който ѝ̀ подарил Зевс, тя изсипвала своите дарове върху хората – зърно и плодове, мед и масло, мляко и вино, богатство и слава. През римската епоха Тюхе се отъждествява с Фортуна (Съдба). Откритата на обекта оброчна плочка на Атина Палада (през римската епоха е известна като Минерва), показва, че в храма е почитана и тази богиня. Атина Палада е богиня на мъдростта и войната, а Минерва е известна и като Медика (Лечителка). Откритото голямо количество медицински инструменти на обекта, навеждат на мисълта за неговата функция, в определен период и като „Асклепион" – т.е. място, където са били извършвани хирургични и други медицински манипулации, разказа още археологът.
По думите ѝ резултатите от проведените до момента археологически проучвания позволяват изграждането на обекта да се отнесе около първата четвърт на ІІ век. До края на ІІ в. той функционира като храмов комплекс и център за лечение на тракийската и римска аристокрация. Обектът е опожарен в края на ІІ век, като този пожар слага край на обитаването му през този период. След известен период, определени участъци от обекта са почистени и обитавани, като той отново е унищожен, вероятно по времето на готските нашествия в средата на ІІІ в.
Получените резултати от разкопките за поредна година показват, че проучваният обект е имал изключително важно място в Югоизточна Тракия, като той е бил култов и културен център, както и място за лечение на висшата тракийска и римска аристокрация. На този етап от проучванията обект с подобен план не е регистриран на територията на България и Балканите – единственият му аналог е от Таманския полуостров в Русия, интерпретиран като царска резиденция и светилище, обобщи Даниела Агре.
