Някога чувствали ли сте се недостижими? Сякаш времето е спряло и светът е ваш? Срещали ли сте хора, след които животът ви не е същият или поне вие самите сте различни? Това е усещането, което „Еразъм+ Младежки обмен" оставя след себе си. А участниците ли? Участниците не могат да се откъснат от преживяното.
„Бях доста срамежливо дете - избягвах всякакви прояви. Исках да изчезна. В начален етап винаги съм била център на внимание, след което после си казах: Не искам да се натрапвам на хората. Чувствах се и по-странна от приятелчетата ми в училище – и тогава открих „Еразъм"."
Историята стартира просто - пълнолетие, малък град, големи мечти и купища възможности: „Кандидатствах на шега през лятото, в което навършвах 18 - мечтата ми винаги е била да пътувам и си бях казала, че ще намеря начин това да се осъществи."
Така Лея кандидатства за първите си два „Еразъм" проекта - без много увереност, но с надежда и копнеж - копнеж за нови усещания и разтърсващи преживявания. Не след дълго заминава съвсем сама за Сворнегаче, Полша - не подозирайки как това приключение ще преобърне живота ѝ.
„Бях супер любознателна, с всеки исках да си говоря, с всеки исках да се смея, да танцувам, да се забавлявам и нищо друго не те вълнува - само нови преживявания - пълна чистота е - има много любов, много забавления."
Анатомия на възможността: Не е страшно да опиташ
Всяко приключение е съпътствано от очаквания, страх и вътрешни борби - безкрайни въпроси и висящи отговори: „Страх ме беше дали няма да бъда достатъчно социална, но това е невъзможно. То на „Еразъм" е толкова цветно и толкова различно, стига да си добър човек, да си отворен - има място за всички", споделя Лея.
„Пречупването да започнеш да говориш, да се откриеш, да се смееш, ей така да се радваш на вниманието на хората около тебе, беше много вълнуващо."
До днешна дата Лея е била част от три проекта, като последният от тях е в България. И въпреки всички тези преживявания, споделя, че няма усещане като първия проект: няма такова окриляване и освобождаване - защото първият проект ти дава сила, дава ти вяра, път и посока: „Първият проект ми даде увереност, че където и да съм – съм със себе си и мога да се оправя, а и фактът, че пътуваш сам, ти дава цялата тая независимост."
Бидейки срамежливо дете, „Еразъм" отваря нова врата пред Лея - среща я с хора, които вдъхновяват днешните ѝ стъпки, дава ѝ свобода и смисъл. Една от силите на тези проекти е способността им да създават собствена реалност за участниците - реалност, която им дава възможност да бъдат център и да създават среда: „Беше тип терапия за душата – супер истинско, супер автентично. Имаш чувство за споделеност и близост - може да звучи лудост, но е факт. Имаше едно вечно търсене - търсиш се навсякъде, търсиш се в тълпата, просто искаш още и още."
Мост между младежи и възможности: Ролята на организациите
От другата страна на историята стои изпращащата организация, показваща им, че не е страшно да опиташ: „Много щастие видяхме", откровено споделя Вилислава Методиева - заместник-председател на WalkTogether, като зад всеки проект стоят безброй часове „работа с душа и сърце".
Водени от стремежа да представят достойно страната на международно ниво, през 2013 година WalkTogether стартира своя път като акредитирана организация. И въпреки че днес дейността им се развива в множество различни посоки, първоначалната им дейност е свързана с „Еразъм+ Младежки обмени".
Но „Еразъм" не променя живота само на участниците, „Еразъм" докосва и организаторите: „Да дадеш шанс на човек, който живее в много капсулирана среда без визия, информация и възможност... да го извадиш от тази среда и да му дадеш Европа в ръцете, това е нещо, което не просто променя живота, а направо те трансформира в друго създание", разказва екипът.
„Бих дала съвет да се кандидатства. Искрица е, щастие е, надежда е и може да звучи страшно, но хора - трябва да се ходи. Дайте си шанс да отидете сами, дайте си шанс да отидете, дайте си шанс да се отпуснете, дайте си шанс да бъдете себе си, да се докоснете до други хора по някакъв начин", приканва Лея.
А съветът на организацията към младежите е да не спират да опитват, да търсят и откриват, защото „Еразъм+ Младежки обмен" дава смисъл, визия и безброй приятелства, а „да тръгнеш сам на път е най-добрият учител".
Българката Елиф Сабри е студент по международна журналистика в Белгия с интерес към човешките истории и социално значимите теми. Има опит в подкасти и видео съдържание, с фокус към вдъхновяващи истории от реалния живот.
Ред. бел.: Името на интервюирания е променено.
