Върховните съдии отмениха решението на измисления арбитражен съд, възрастната жена запазва апартамента си
90-годишната Янка Ушколова, чиято история трогна министъра на правосъдието Георги Георгиев и доведе до ключови законодателни промени, запазва апартамента си в столичния кв. “Редута”. Възрастната жена за малко да остане на улицата, защото имотната мафия беше хвърлила око на жилището ѝ и се опитваше да ѝ го вземе чрез решение, издадено уж от арбитражен съд, който се оказа менте.
В четвъртък ВКС отмени спорното арбитражно становище, взето на 8 март 2024 г., и
осъди фирмата “Билд комфорт 18” ЕООД да плати 28 167 лв. разноски
по делото. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Тъмните облаци надвисват над възрастната жена, която през последните месеци доби популярност като баба Янка, след смъртта на сина ѝ Иван. Изведнъж се оказва, че някаква фирма на име “Билд комфорт 18” ЕООД го била осъдила в Софийски търговски арбитражен съд да плати 684 540,50 лв. Сумата представлявала неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, тоест на апартамента му.
Въз основа на това решение Софийският градски съд издал изпълнителен лист в полза на “Билд комфорт 18” ЕООД и е образувано изпълнително дело при частен съдебен изпълнител Галин Костов. Той беше
временно отстранен от ВКС по искане на правосъдния министър
Отстраняването му е, докато срещу него продължава дисциплинарното производство.
След като анализират доказателствата по делото, върховните съдии установяват, че разписката за връчване на поканата за доброволно изпълнение от частния съдебен изпълнител е подписана от баба Янка. Това е съвсем обяснимо, като се има предвид възрастта на жената, останала съвсем сама след смъртта на сина си.
Затова магистратите казват, че не може категорично да се приеме, че датата на връчване е вписана в по-късен момент от полагането на подписа. Те обаче приемат, че от съдържанието на поканата не може да се направи извод, че 90-годишната жена е уведомена надлежно за арбитражното решение.
Върховните съдии се позовават на практиката на ВКС. Според нея с връчването на поканата за доброволно изпълнение се приема, че страната узнава за постановеното арбитражно решение, и започва да тече срок. Но това е само ако поканата съдържа достатъчно данни за решението и възпроизвежда диспозитива му.
В случая обаче в поканата не е било написано самото арбитражно решение, а само сумите по изпълнителния лист, които възрастната жена трябвало да плати. Освен това пред ВКС не е било представено нито арбитражното дело, нито предварителният договор, сключен между сина на баба Янка и фирмата.
Съдиите също така са категорични, че в документите, които са постъпили при тях,
не са открили сключен договор
с клауза, че спорът може да се реши в арбитражен съд. Когато страните по даден договор искат при спор той да се разреши в арбитражен съд, трябва да е ясно записано.
Нещо повече - приживе синът на баба Янка въобще и не е предполагал, че срещу него някъде се води арбитражно дело, защото никъде не била открита разписка, че арбитражният съд му е връчил исковата молба.
Заради случаи като този на баба Янка правосъдният министър Георги Георгиев предложи, а парламентът прие много важни промени в закона за арбитража.
Така например окръжният съд беше задължен, преди да издаде изпълнителен лист, да прави служебна проверка в регистъра на арбитрите и арбитражите, за да установи дали са налице основания за нищожност на арбитражното решение.
