Национален празник и национална трагедия - най-краткото описание на настроенията в душите ни след изявите на българските тенисисти и българските футболисти.
На 6 септември България пак се почувства “съединена” заради две талантливи момчета в един от най-престижните спортове. Иван Иванов и Александър Василев заслужиха финала на US Open при юношите да бъде вариант на държавно първенство, ама на най-голямата сцена. Две български знаменца, родна реч на корта в Ню Йорк и спомени за пиянството на един народ в далечната 1994-а.
Да, но тенисът живее с позитивния пример на Григор Димитров. Когато той печели “Уимбълдън” и US Open при юношите през 2008 г., Иван се ражда. Александър - година по-рано. През 2025 г. Иван извървя пътя на Григор с двете поредни титли от “Големият шлем” във Великобритания и САЩ.
А примерите в българския футбол? Годините, в които растяха талантливите ни тенисисти и момчетата, отдадени на голямата топка, са далече от вдъхновението на Григор. Скандалите, треньорите, лошите условия, черното тото... И още много фактори до черната дупка днес. Футболистите ни растат примирено в отровна среда. И ако преди на стадиона можехме да бием всеки, сега имаме шанс да победим само ако играем срещу себе си.
Но в спорта с по-малките топки две момчета и две български знамена ни накараха да се гордеем.
