Митове, наука и шоу привличат хиляди в Рейкявик и Палма де Майорка през август 2026-а, година по-късно сензацията се мести в Луксор
Две очаквани пълни слънчеви затъмнения се конкурират за затъмнението на века – едното с претенция за най-видимото в Европа, другото – за най-продължителното от 100 години. Туроператори вече организират специални пакети с полети, настаняване и организирани посещения на добрите места за наблюдение на черното слънце. И се сблъскват с първите комични ситуации на объркване на двете събития.
Небето ще предложи впечатляващо астрономическо зрелище първо на 12 август 2026 г. – пълното слънчево затъмнение, което мнозина астрономи наричат “затъмнението на века”. Подобно събитие, наблюдавано от рекордно голяма част на Европа, за последено е имало през 1999 г., а следващото ще е в 2041 г. Предстоящото през 2026-а ще бъде и първото пълно слънчево затъмнение, видимо от континентална Испания след 1905 г. Представете си как в разгара на деня, докато слънцето грее ярко, нещо започва да го скрива. Небето постепенно потъмнява, температурите падат, а птиците и животните се държат странно. Сянката ще пресече земната повърхност, превръщайки деня в нощ за около 2 минути и 18 секунди.
В световен мащаб пълно слънчево затъмнение се наблюдава средно на всеки 18 месеца. Това означава, че на всеки три години се случват приблизително по две такива събития. Въпреки привидно голямата честота според НАСА пълно слънчево затъмнение на определено място на Земята се вижда веднъж на 366 години. Числото е условната средна динамика - интервалът за точно определен район може да варира изключително много, от под 100 години до... над 2000. Ивицата на тоталността, в която затъмнението е пълно и слънчевата корона блести в цялата си красота, е много тясна - обикновено 100-200 км. Пълното затъмнение на 12 август ще прави пътека с ширина около 290 километра в територии с население около 5 милиона души в три основни географски региона: Арктика и Северния Атлантик, Исландия и Испания и Португалия. Шоуто ще започне над територията на Източен Сибир и ще се придвижи на североизток към Северния полюс. Първото място с пълно затъмнение ще бъде в Гренландия. В Исландия ивицата ще премине през западната част на страната, като ще обхване столицата Рейкявик. Това ще бъде изключително зрелище - ще се случи следобед, когато Слънцето ще бъде относително ниско над хоризонта. Най-населените места по пътя на небесния спектакъл са в Испания и Португалия. Мракът първо ще премине през Ла Коруня, Овиедо и Сарагоса. Очаква се рекорден брой туристи да привлече и Палма де Майорка на Балеарските острови. Любители на необичайните преживявания вече правят резервации, независимо че небесното шоу ще трае по-малко от 3 минути. Максимумът ще е около 20 ч и 46 мин българско време. Продължителността на рядкото явление ще бъде различна по протежение на ивицата, но ще продължи най-много 2 минути и 18 секунди.
Затъмнението ще е частично за България и други региони на Европа с население около 160 милиона души. У нас едва-едва ще се види разлика, и то главно в районите по мислената линия София - Видин.
По време на пълно затъмнение Луната идеално блокира слънчевия диск, разкривайки неговата слънчева корона – горния слой на атмосферата, който е милиони градуси по-горещ от повърхността. Това е уникална възможност да се изучава явлението и да се проверяват хипотези.
Затъмнението от 1919 г. е сред най-важните в историята на науката. Тогавашните наблюдения, проведени от английския астроном Артър Едингтън, са потвърдили теорията на относителността на Айнщайн. Едингтън наблюдавал как светлината на далечни звезди се изкривява, преминавайки покрай Слънцето, точно както Айнщайн е казал. Това затъмнение превърнало Айнщайн в световна знаменитост и променило завинаги разбирането за гравитацията.
Затъмненията са пряк резултат от сложната, но предсказуема гравитационна хореография на Слънцето, Земята и Луната. Учените използват сложни математически уравнения (включително теорията на относителността на Айнщайн), за да изчислят точното местоположение на тези тела по всяко време. Предвиждането на пълните слънчеви затъмнения е възможно благодарение на прецизни математически формули, които описват движенията на триото. Днес с помощта на компютри учените прогнозират с точност датите, часовете и траекториите на затъмненията за стотици, дори хиляди години напред и назад във времето.
Второто предстоящо събитие, което също се сдоби с прозвището “слънчево затъмнение на века”, ще бъде на 2 август 2027 г. Основната причина за определението е изключителната продължителност на пълната фаза на затъмнението. В някои региони, като например в Египет, нощната тъмнина през деня ще продължи 6 минути и 23 секунди. Това го прави най-дългото пълно слънчево затъмнение на сушата за периода от 1991 г. до 2114 г., което е рядко срещано явление. За сравнение, повечето пълни слънчеви затъмнения траят до 3 минути. Продължителността на това суперзатъмнение се дължи на специфична конфигурация на Слънцето, Луната и Земята. Земята ще бъде в афелий - най-отдалечената си точка от Слънцето, и това прави Слънцето да изглежда по-малко. А Луната ще бъде в перигей - най-близката си точка до Земята, при което Луната изглежда по-голяма. Комбинацията от тези две събития позволява на Луната да покрие по-голям участък от слънчевия диск за по-дълго време, което води до удължаване на затъмнението.
Ивицата на затъмнението на 2 август ще пресече райони на Южна Испания, Северна Африка и Близкия изток, включително: Гибралтар, Кадис и Малага, Мароко, Алжир, Тунис, Либия. В района около египетския град Луксор затъмнението ще достигне максималната си продължителност.
След Египет сянката ще се премести през Червено море, продължавайки през Саудитска Арабия, Йемен и Сомалия. Тази траектория предлага възможност за наблюдение на събитието от региони с богата история и известни архитектурни забележителности, което го прави още по-привлекателно за туристи и учени. Друго предимство на това затъмнение е, че регионите по пътя “на нощта” са известни с ясното си небе през август. Места като Либия и Египет по принцип се радват на сухо и слънчево време и шансовете за безпрепятствена гледка са почти 100%. Ако планирате да пътувате, за да станете свидетели на това рядко събитие, е по-вероятно да се насладите на идеални условия за наблюдение.
За България затъмнението отново ще е частично – Слънцето няма да изчезне тотално нито за минута.
Най-добрият начин да се избегне объркване със “затъмнението на века” е да асоциираме двете събития с уникалните им характеристики. Затъмнението през 2026 г. е по-точно да се нарече “голямото европейско затъмнение” - първото пълно закриване на Слънцето за континентална Европа през XXI век. Ключовият му фактор е видимостта от гъстонаселени райони. За затъмнението през 2027 г. може да мислим като за най-дългото затъмнение на сушата през следващите десетилетия. Този факт вече е източник на всякакви спекулации за знамения, които предсказват апокалиптични събития в деня на “смъртта” на Слънцето.
Затъмненията ни напомнят за нашето място във Вселената. За кратко ни позволяват да станем свидетели на космически танц, който едновременно ни плаши и вдъхновява. От дълбока древност слънчевите затъмнения са източник на страх, суеверия и митове. За предците ни, които са нямали научни обяснения, това събитие е било зловещ предвестник или знак на божествен гняв. В различни култури са се раждали любопитни истории, които днес ни звучат като приказки.
Вавилонците - едни от първите астрономи, са водели подробни записи на затъмненията, считайки ги за поличби. За да предотвратят нещастие, те са назначавали заместник на царя, който да поеме всички злини вместо истинския владетел. И нещо по-реалистично: древногръцкият философ Талес от Милет е първият, предсказал затъмнението от 585 г. пр.н.е. “Смъртта на Слънцето” прекратила битката между лидийци и мидяни. Изплашени от внезапната тъмнина, сключили мирен договор.
Най-ранното надеждно датирано затъмнение е описано на глинена плочка от древния Угарит (в Сирия). То се е случило на 5 март 1223 г. пр.н.е. Съществуват и по-стари, но по-малко сигурни свидетелства. Например някои изследователи смятат, че петроглифи в Ирландия от около 3340 г. пр.н.е. може да изобразяват слънчево затъмнение. Според каталога на затъмненията на НАСА, в периода от 2000 г. пр.н.е. до 3000 г. от н.е. могат да се опишат приблизително 3000 пълни слънчеви затъмнения. По-голямата част от явленията в миналото обаче не са били наблюдавани или регистрирани, защото са се случили над океани или безлюдни райони.
