Италианският съд дава срок, в който да се завършват разследванията
Санкциите и присъдите са последният елемент в пътната безопасност. Те се намесват едва когато белята вече е станала. Затова в Европа залитат към превенция.
Ограниченията на скоростта са един от примерите. На магистрала почти навсякъде в ЕС е 120 км/ч, а извън населено място – 80 км/ч. У нас е 140/90, но и това е условно – ние нямаме санкция за превишение от 9 км/ч. Практиката е камерите да снимат само над 154 км/ч на магистрала (14 км/ч над ограничението). Германия няма скоростен лимит, но препоръчителната за аутобан е 130 км/ч. Там обаче средният автомобил е много по-модерен, докато у нас масово се карат стари коли.
Друг сериозен дефицит е обучението. Във Франция децата учат за пътна безопасност от 1 клас, а на 14 г. вече минават специален курс с колело. У нас училищата нямат такъв предмет – някой полицай може да гостува в час на класа веднъж годишно, но така не се създават трайни навици. В чужбина шофьорските курсове са много по-интензивни. Например в Австрия младежът преди книжката минава двудневно обучение на полигон с множество рязко въведени опасности - внезапно изскача пешеходец, острие, което би спукало гумите на завой, мокър път и т.н.
Контролът на скоростта също се различава. Много страни разполагат стационарни камери на проблемни участъци с идеята не да се трупат пари от глоби, а шофьорите да знаят за снимачките и да намаляват. На дълъг път те монтират системи за средна скорост. В България подобни глоби има едва от 4 септември.
В градовете нарушението “минаване на червен светофар” почти навсякъде се снима с камера. В България такива има само в София – 14 в центъра. Когато шофьорът е наясно, че някъде снимат, няма да спори, че е минал на жълто.
Като най-уязвими мерки често се вземат срещу младите шофьори. У нас те получават книжка с непълния актив от 39 точки, имат 24. В други страни ограниченията за нов шофьор са по-строги – най-често максимален двигател от 1000–1200 кубика, или под 90 конски сили.
Пияните, дрогираните и шофьорите, които карат с превишена скорост, пък минават специален курс при психолог. Във Франция и Белгия дори при първо нарушение се държи изпит при психолог. Хванатите от белгийската полиция полагат и теоритичен тест върху правилата за движение. А французите са още по-стриктни - там тестът при психолог е едва след като човек е изкарал 6-месечен курс при друг психолог. Фокусът е какво може да се случи при шофиране под влиянието на замъгляващи реакциите и преценката вещества. И курсът, и изпитът се плащат от провинилия се шофьор. Това важи и за хванати водачи, които не са французи. Нарушителите там карат такъв курс и при второ провинение с превишена с над 30 км/ч скорост. Още по-интересни и задълбочени са санкциите при финландците. Там хванатите дрогирани цяла година минават периодични проби за дрога. Ако бъдат отчетени наркотици, се налага двойно на полученото в съда наказание - обикновено година без книжка и 12 месеца условна присъда за първо нарушение. Освен това отнемат коли от пияни и дрогирани. У нас това става, ако човек е бил с над 1,2 промила алкохол или дрогиран. Между 0,5 и 0,8 промила глобата е 500 лв., а от 0,8 до 1,2 - 1000. Книжката се взема съответно за 6 месеца или година.
Много европейски държави предвиждат по-строги санкции за убийство на пътя. У нас законът е строг на хартия - повече от 5 г. затвор при смъртен случай с алкохол над 1,2 промила, но практиката често остава в долните граници. Например в Италия на шофьор, убил човек извън града, се дават минимум 10 г. затвор и 15 г. без право на шофиране. За беглец от катастрофа - 30 г. затвор. Ако водач е бил засичан пиян преди това, но по време на инцидента е бил трезвен, присъдата пак се вдига от 8 на 12 г.
Ако едно дело с участието на пиян шофьор се точи 5 г., наказанието може да е в дъното на скалата: примери от Софийския градски съд показват дори условни присъди за катастрофи със смъртен случай с превишение под 30 км/ч на позволената скорост. В Италия подобно нещо е немислимо – там за двойно превишена скорост с фатален край се слага минимум 12 г. затвор. Освен това масовият случай у нас - разследването да продължава години, няма как да се случи. Там съдът може да посочи в какъв срок да бъде завършено следствието. Както и да зададе ясни правила кога страните могат да искат нови свидетели, например само в първото заседание. В България това може да стане по всяко време, дори точно преди пледоариите, и така процесът да се протака. А и отсъстващ адвокат е причина за отлагане на делото. В Италия няма как да се ползва този трик - там има резервен служебен юрист, който присъства на всяко заседание, за да може при нужда да замести редовния.
