Правото на Европейския съюз не допуска практиката, наложена през 2023 г. с тълкувателно решение на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), която обяви за невъзможна т. нар. юридическа промяна на пола на транссексуалните – вписването на друг пол, име и ЕГН в актовете им за гражданско състояние.
Българският съд, без да е необходима промяна в закона, следва да го тълкува съобразно правото на ЕС.
Това заявява генералният адвокат Жан Ришар дьо ла Тур по преюдициално запитване на трима съдии от ВКС.
Заключението все още не е публикувано, но от СЕС го огласиха чрез прессъобщение. Заключенията на генералните адвокати са показателни за смисъла, в който ще се произнесе и самият Съд на ЕС, съобщава правният сайт "Лекс".
Преюдицаилното запитване беше отправено в началото на 2024 г. близо година след като Гражданската колегия на ВКС „затвори вратата" за юридическа промяна на пола пред транссексуалните с едно от най-оспорваните си тълкувателни решения – прието с 28 на 21 гласа. Мнозинството в колегията прие, че: „Обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален".
За да стигне до този извод, мнозинството в колегията се опря на постановеното две години по-рано по нейно искане решение на КС, в което той прие, че понятието „пол" според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл. КС изрично посочи, че има възможност за промяна в актовете за гражданско състояние въз основа на самоопределяне на пола единствено за интерсексуалните (хората, които са родени с неопределени или смесени полови белези).
Следвайки това тълкуване на конституционните съдии и развивайки тезата, че не всички норми на Европейската конвенция за правата на човека имат пряко приложение и са „самоизпълняеми", ВКС обяви, че без законодателна уредба за промяна на пола в актовете за гражданско състояние, извършването ѝ е недопустимо.
След постановяването на тълкувателното решение върховните съдии Мария Иванова (председател на състава), Даниела Стоянова и Любка Андонова (докладчик) единствени допуснаха за разглеждане жалба срещу отказ за юридическа промяна на пола („Лекс" е представял подробно конкретния казус и мотивите за допускането му за разглеждане от ВКС, можете да си ги припомните тук). И именно те сезираха Съда на Европейския съюз в опит да преодолеят практическата забрана за промяна на данните, свързани с пола, в актовете за гражданско състояние, до която води то, като изтъкнаха, че „има основание да се смята, че приетото с Тълкувателно решение №2/2023 г. на ОСГК на ВКС не е в съответствие с правото на Съюза".
В представеното си днес заключение генералният адвокат Жан Ришар дьо ла Тур предлага на СЕС да се произнесе в смисъл, че правото на Съюза не допуска национална правна уредба, както е тълкувана от националните съдилища, която не позволява правното признаване на промяната на половата идентичност на своите граждани, включително при липса на хирургическа операция за промяна на пола, както и промяната на техните имена и единен граждански номер.
ПЕС не допуска и липсата на възможност тези промени да бъдат вписани в акта им за раждане, при положение че това вписване обуславя промяната на данните, съдържащи се в техните документи за самоличност.
Генералният адвокат счита, че посочването на пола в документа за самоличност само въз основа на акта за раждане, законно съставен от компетентната държава членка, поражда за тази държава задължение, с оглед на целта на този документ, да признае правно изживяваната полова идентичност и да я впише в този акт. Той уточнява, че тази цел е да позволи идентифицирането на неговия притежател, без да може да се постави под въпрос автентичността на документите, които той представя, или истинността на съдържащите се в тях данни.
„Следователно национална правна уредба, както е тълкувана от националните съдилища, която, след като не се признава половата идентичност на трансполово лице, възпрепятства възможността то да се ползва от гарантирано от правото на Съюза право, каквото е получаването на документ за самоличност, който му позволява да упражни свободно правото си на движение и пребиваване на територията на държавите членки, представлява ограничение на това право", заявява Ришар дьо ла Тур.
Той посочва, че такова ограничение може да бъде обосновано само по обективни съображения и ако е пропорционално на легитимно преследвана цел, което в случая не е така.
Генералният адвокат предлага на СЕС да приеме, че по принцип ВКС, без да изчаква изменение на разглежданата национална правна уредба по законодателен или друг конституционен ред, трябва да я тълкува с оглед на правото на Съюза.
„По-специално това тълкуване трябва да е съобразено с правилата относно свободата на движение и пребиваване, зачитането на личния живот и издаването на документи за самоличност, или при необходимост, посочената правна уредба трябва да се остави без приложение", посочва Жан Ришар дьо ла Тур.
Освен това той изтъква, че упражняването от трансполово лице на правото му на вписване в гражданското състояние на неговата трансполова идентичност с цел получаване на лична карта или паспорт, съответстващи на неговата полова идентичност, не трябва да бъде обусловено от представянето на доказателства за проведена хирургическа операция за промяна на пола. „Подобно изискване би засегнало по-специално правото на неприкосновеност на личността и правото на зачитане на личния живот", категоричен е генералният адвокат.
