Климатът и обезлюдяването ще увеличават огъня, трябват повече доброволци, самолети, вертолети и леки пожарни, казва бившият зам.-председател на Гражданска защита
Николай Калев е бивш зам.-председател на Гражданска защита. Там ръководи работната група по създаването на Наредбата за Националния регистър на доброволните формирования. За тази цел той проучва опита на другите страни в доброволчеството. Участва и в Международния механизъм за оказване на европейска помощ. Дълги години е бил боен командир в авиацията.
- Г-н Калев, през тази година в страната възникнаха рекорден брой пожари, унищожили над 50 000 хектара гори. Очевидно е, че климатът се променя, но какви са останалите причини страната през ден да е в плен на огнената стихия?
- Без съмнение основният фактор за възникването на много пожари не само в нашата страна, но и в Средиземноморския басейн е затоплянето на климата, повишаването на средните денонощни температури, пиковите стойности, които надминават 40 градуса по Целзий, липсата на дъждове през лятото за продължителен период от време, с месеци. Това води до ранното изсъхване на растителната покривка - треви, храсти и дървета. Пътувайки из страната, виждам тази покривка в тъмнокафяви тонове, което говори, че тя е на път да загине. Така тя става много лесна плячка за пожара и негов преносител. На второ място, пътищата, селските райони обраснаха с високи треви. Преди се гледаха говеда, овце и кози и хората косяха тревата покрай пътищата и ливадите, използваха всеки квадратен метър зелена трева, за да подсигурят добитъка през зимните месеци. Сега животните в дворовете съществено намаляха. Примерно през 1939 г. в България е имало 11 млн. овце и този брой е достигнат едва през втората половина на 80-те години. За сравнение преди 5-6 години излезе информация, че овцете и козите в България са около 700 хиляди. Оттогава броят им също намалява. Ако по време на социализма говедата са били 4,5 млн., сега са десет пъти по-малко, а може би и повече. Според вас кой сега коси трева, аз лично от години не съм виждал никой да държи коса.
Трето, селата се обезлюдиха. Запустелите дворове, обраслите градини са твърде лесна плячка за пожарите. При това положение кметът или кметският наместник кого да мобилизира за борба с пожарите? Четвърто, теренът в България е много разнообразен - от равнини до високи планини с пресечени терени, които възпрепятстват сериозно гасенето. Когато към това добавим и все по-честите и силни ветрове, картината става пълна.
Към тези обективни фактори трябва да прибавим нашата несъобразителност, безхаберие и безотговорност.
Става дума за провокирането на пожарите. Примерите са много - като започнем с умишлените палежи на гори, каквито имаше във Великотърновско, и стигнем до безотговорното изхвърляне от автомобилите на незагасени цигари, палене на огньове на пикници, в домашни условия и т.н.
Това е като битката на Давид с Голиат, която засега се печели от исполина въпреки краткотрайните успехи на Давид. Резултатите и щетите са доказателство за това. Тук трябва да отдадем заслуженото на пожарникарите - истински и скромни герои, които воюват на първа линия. Признание заслужават и притеклите се доброволци.
- Какво трябва да се направи и какво не ни достига, за да бъдат пожарите по-малко, а с тях и щетите? Питам се колко гори ще ни останат, ако стихията продължава с тези темпове да ги унищожава?
- Вече няколко години подред през лятото картината се повтаря почти едно към едно. Явно е, че с това мислене, с тази организация далеч няма да стигнем. Нещата трябва да се променят сериозно и на по-високо организационно ниво. Борбата с пожара може да бъде ефективна, ако се реализират две неща - бързата реакция при възникване и масови усилия за потушаването. Това са алфата и омегата.
Бързата реакция е в резултат на ранното откриване и оповестяване. Когато бях в Гражданска защита между 2005 и 2008 г., само в област Пазарджик имаше 56 кули за видеонаблюдение на горските масиви. Сега колко са в България, не знам, но една гора се създава за 60-80 години, понякога и повече.
Нима не си струва да се инвестира в достатъчно кули, за да спасим горските си масиви в цялата страна? Преди много години из полето през лятото се виждаха импровизирани наблюдателни вишки, на които се даваха денонощни дежурства за потушаване на случайно възникнали пожари. От много отдавна такива не съм виждал нито край блоковете, нито край градините.
Според мен това трябва да бъде задължение на собствениците или на арендаторите. Освен това след всяка машина, работеща на полето - комбайн, трактор и др., е необходимо да има наблюдател, който да следи дали не възникват искри зад нея, които много често се раздухват от вятъра, но няма кой да ги забележи и да реагира навреме.
- Как усилията да станат по-ефективни при големи пожари като тези в Рила и на други места?
- Крайно време е да се инвестира в противопожарна техника, за да не изпитваме липса на автомобили, когато се наложи.
Освен тежките пожарни трябва да има и по-леки с висока проходимост, пригодни за планините и пресечените местности.
Какво пречи на обикновени камиони с каросерия да се качат пластмасови резервоари, пълни с вода и оттам с потапящи се помпи, работещи на батерии или захранвани от двигателя, да се потушават малки пожари, в началната фаза - това може да се прави дори от арендатора на земята, без да се чака пожарна от общинския център. Така ще се осигури достатъчно бърза реакция, а и ще се освободи пожарната служба от това задължение. Още повече за това не са необходими някакви сериозни инвестиции, тъй като през останалото време камионът ще се използва за рутинни задачи в стопанството. Нашата промишленост също може да помисли за подобни приспособления за импровизирани "пожарни".
Като бивш военен пилот смятам, че летателните средства трябва решително да се увеличат. Не трябва да чакаме само на външна помощ и от съседните страни, защото и при тях има пожари. Затова е нужно да се купят нови вертолети, да се обособи звено/звена към вертолетните авиационни бази на ВВС, които да си водят обичайната бойна подготовка, но да имат и специализирана през летните и есенните месеци за гасене на пожари. Медицинските вертолети също трябва да бъдат подчинени на ВВС, защото там са техническата поддръжка и методиката на обучение, а при оперативна дейност да се преподчиняват на МВР и МЗ. Според мен и спартаните трябва да се използват и е необходимо да се осмисли методиката на обучение на екипажите, техниката на вземане на вода от водоема, навигацията при гасенето и ред други проблеми. В едно интервю главен комисар Николов изказа възможността в борбата с пожарите да се включат безпилотни летателни апарати. За разузнаване те вече се ползват, но за гасене с вода много показатели трябва да се тестват, да се видят ефектът, надеждността и доколко е оправдан такъв ход.
- Очевидно е, че с пожарите сме в нова ситуация - едва от няколко години е необходим нов план, откъде трябва да се започне?
- От управлението на територията. Това е наложително за планинския пояс и опазването на горите. За всеки декар трябва да се знае, когато възникне пожар, с какви средства и личен състав той ще бъде погасяван. Пожарникарите откъде ще дойдат, откъде ще вземат вода; ако местността е залесена, трябва да е ясно откъде ще минат автомобилите, и ако няма просеки и пътища, да се прокарат. Необходима е яснота могат ли да се създадат нови, макар и малки водоеми, които да се ползват за водовземане от пожарни автомобили и летателни средства. Всичко това трябва да се осмисли и е грижа на горските стопанства заедно с ГД "Пожарна безопасност и защита на населението". Без тези разчети, без предварителни решения работата няма да бъде високоефективна.
Има и един важен проблем, на който не се обръща внимание. При проверка на изправността на хидрантите (устройствата за свързване с водопровода на тръба или маркуч при гасене на пожари - бел. ред.) в едно село в Шуменско се оказа, че от 13 само 2-3 работят, а в друго от 9 - 2.
Грижа на ВиК дружествата е да отстранят неизправностите - поне наполовина, ако не могат да се справят с всички. Наложително е да има готови водни запаси, за да се улесни снабдяването на противопожарните автомобили, цистерните и другите съдове.
- В Гражданска защита работихте много, за да активизирате доброволчеството. Сега се създаде нов закон, който облекчава разходите им за облекло и курсове и им се осигуряват отпуски. Какво още може да се направи в тази насока?
- Там ръководех работната група по създаването на Наредбата за Националния регистър на доброволните формирования и изучих опита на другите страни.
В тази връзка ще дам пример с Швейцария. Там на хиляда жители се падат петима пожарникари, от които, забележете, само 0,25 са професионални огнеборци, 0,25 са параформирования, а 4,5 са доброволци - обучени и организирани. При нас на хиляда жители тогава имаше 0,96 пожарникари. Би трябвало във всяка община да има подготвени доброволци за всякакви природни бедствия и аварии. В шуменската община те са 23-ма - добре оборудвани и подготвени за действия при земетресения, пожари, но това не е достатъчно. Формированието към общината може да се допълни с отряд от доброволци само за гасене на пожари - възраст от 18 до 70 години. Мъже - здрави и нахъсани, на тях им трябват ден-два за първоначално обучение, транспортни средства, средства за гасене, подходящо лично или служебно облекло, обувки. С работодателите се подписват договори за напускане на работното място. За съжаление, при големи пожари този състав не стига, тъй като има работа и на втора линия - гасенето на тлеещите пожари, там също са необходими доброволци, включително за оказване на медицинска помощ, шофьори, доброволци за подаване на вода и храна на пожарникарите и ред други странични дейности. Тук никакви ограничения не трябва да има. Който желае да помогне, трябва да е "добре дошъл".
В селата кметовете трябва да имат доброволци на същия принцип, които да окажат помощ при ликвидиране на пожарите. Изобщо борбата с пожарите трябва да стане общонародна задача и кауза. В случая единствено трябва да се преборим с чиновническото и бюрократично отношение към тази тема. Животът даде много примери през това лято, когато всички жители се впускат в битката с огнената стихия. В реална обстановка на терен е нужно да има начален сборен пункт за доброволците за проверка на силите и за кратък инструктаж. Във всеки отряд или звено следва да има старши на групата, най-добре професионален пожарникар, който да осъществява оперативното ръководство и да носи отговорност за техния живот и здраве. Желателно е всички доброволци да имат застраховки и това да е грижа на общината. Разбира се, в реална обстановка нещата са по-сложни, но колкото по-подготвени сме в тази битка с Голиат, толкова шансовете ни са по-големи. Както казвахме в армията: "Повече пот в учението - по-малко кръв в боя!".
