- Отчаяният мъж заявява, че ще говори само с жената в униформа
- Накрая й подал ръка и казал: "Много ти благодаря"
- Семейни проблеми са най-често в основата на подобни случаи
Младшите инспектори от Първо районно управление на МВР във Варна Денислава Георгиева и Християн Липчев прекараха три часа малко след полунощ в една августовска нощ с млад мъж, решил твърдо да сложи край на живота си.
За нея това е първият сблъсък с подобно отчаяние, за него - най-дългият разговор на границата със смъртта.
Ситуацията е като на филм - с щастлив край
и вероятно много поуки за опитващия мъж да сложи край на живота си. Някой ще каже, че това е работата на полицията - да пази хората от опасности и когато се наложи даже от самите тях.
Да, така е, но все пак зависи как ще подходиш към работата си. В случая - как ще пристъпиш (и буквално) в разговора с отчаян, изгубил вярата в живота човек, знаейки, че в тези минути животът му виси на върха на самообладанието и езика ти. Защото думите, които ще отправиш към него, често са решаващи.
Ще разкажем случая, без да уточняваме подробности.
И двамата полицаи говорят за случилото се и професията си обрано и скромно, като спестяват подробности за личността и семейството си.
Вършим си работата, това е, простичко казват двамата
и не виждат нищо необичайно в стореното от тях.
Малко след 1 ч преди седмица-две инспектор Георгиева и инспектор Липчев се озовават на сигнал за мъж, който има намерение да се самоубие. Пристигат за минути и паркират колата далеч от него, а те самите се приближават на около 30 метра. Мъжът бил в тежко емоционално състояние, видимо под въздействието на алкохол и черни мисли.
Униформените започват отдалеч, с тих и деликатен глас, да се опитат да разберат какво е намислил.
Разбира се, те са обучени за това, спазват определен протокол
за такива случаи и си знаят репликите. Но винаги има нещо различно, нещо, което може да се обърка или да предизвика изненада.
За няколкото месеца работа в униформа Денислава бързо се ориентира в обстановката и влиза в ролята на успокояващата. Двамата парламентьори пристъпват бавно и полека както с думите, така и с крачките - напредват буквално сантиметър по сантиметър.
Самоубиецът е съмнителен относно намеренията на полицаите, трябва му време да се осъзнае. Откликва на нежния глас на Денислава, заявява, че иска само с нея да говори. През това време Християн уговаря подробности с пътуващия към мястото психолог. Той пристига не след дълго, но така и не се включва в преговорите, стои встрани и направлява деликатно - подчинява се на желанието на спасявания мъж да общува само с полицайката.
Денислава разказва, че е усетила как нейното присъствие е изиграло важна роля в напрегнатия разговор - успяла е да достигне до отчаяния мъж комуникационно. А три часа по-късно и физически до спасения.
Семейна заложеност - така тя определя избора на униформата
Баща й е бивш служител, брат й - настоящ.
Трябва да разбираме лицето. След като е взел решение да посегне на живота си, вероятно му е много трудно. Питаме го дали иска да ни разкаже какво го е довело дотук, успокояваме го, като му обясняваме, че не е сам, че ще сме до него в този момент, че ще му помогнем. Но без да даваме конкретни обещания.
Просто разбрахме ситуацията, спечелихме му доверието и успяхме да стигнем до него чисто комуникативно. А в такива ситуации се действа от дистанция, няма как просто рязко да се приближиш до него.
Малко по малко скъсявах дистанцията с разговори, с въпроси и с негово
разрешение, разбира се
Общо взето това беше методът да стигна близо до него. Той ме попита как се казвам и се обръщаше към мен по име. Честно да ви кажа, не се сещам кое беше последното, което му казах. Вероятно: "Всичко ще бъде наред".
Отне ни повече от 3 часа, но всяка минута си заслужаваше. Малко преди да влезе в колата, той се обърна, дойде до мен, подаде си ръката и ми каза: "Много ти благодаря."
Това разказва младши инспектор Георгиева за онази нощ.
Лични семейни проблеми. Това споделил като причина за отчаяните мерки да се справи с живота си изглеждащият на около 30-годишен мъж. След края на сагата по протокол той е отведен в психиатрична клиника за преглед.
Това е първата подобна ситуация за Денислава, която работи в системата от януари тази година, вероятно я чакат още много изпитания в трудната професия.
- Чувствате ли се като на филм, понякога, я питам.
- Чувствам се полицай. Чувствам се потребна на обществото. Професията ми е призвание. Определено. Това е думата, отговаря младата жена.
- Странно ли беше за вас, че мъжът предпочел да говори с жената полицай, а не с вас, питам младши инспектор Липчев.
- Ами странно не бих казал, защото
всяка ситуация е различна, в конкретния случай това проработи,
отговаря той.
Това не е първият случай с опити за самоубийство в 5-годишния стаж на Християн в полицията. Не са малко, но той не ги брои, старае се да дава най-доброто от себе си във всеки един от тях и се радва, че няма фатален край и се надява това да не се случи.
Ясно си спомня как около 50-годишна жена, на която додеял животът, седнала на парапета на терасата си на 7-ия етаж, като размахвала крака към улицата. Християн и колегите му били близо до нея, на покрива. Разговорът продължил по-малко от час и докато пристигне психологът, тя вече била склонена да се откаже от фаталното намерение и сама подала ръка за помощ. Споделила причината - семейни проблеми.
