Търговците не предлагат за продажба стоките си чрез обявяването на търговска тайна върху етикетите.
Общоизвестен факт е, че продажните цени на стоките не са чувствителна информация, нито са търговска тайна.Ако бяха такава, нямаше да присъстват върху етикетите на стоките, рекламните брошури и телевизионните реклами. Съгласно Глава втора, Раздел IV от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, всеки търговец е длъжен да обявява цена за единица мярка на стоките, които предлага за продажба. В тази връзка е несериозно да се твърди, че изискването за предоставяне на ежедневна информация за продажните цени на стоките е равносилно на изискване за предоставяне на чувствителна или друга защитена от закона информация. Тук е мястото да уточня, че това не е изискване, а е законово задължение, което не е дело на КЗП, а е дело на общата воля на законодателя. В тази връзка очаквам търговските вериги с оборот за предходната финансова година над 10 000 000 лв. да изпълняват съвестно законовото си задължение през целия период на неговото времетраене, което ще е в интерес на цялото общество. Времетраене, което напомням, че бе скъсено в сравнение с първоначално предвиденото, именно в отговор на исканията на бизнеса за намаляване на административната тежест.
Като стана дума за административна тежест, не виждам тя да се е променила съществено след влизането в сила на изискването за предоставяне на информация за продажните цени на 101 стоки. Търговците така или иначе изготвят ежедневно за целите на собствената си дейност информация за продажните цени на всички предлагани от тях стоки. Информация, която обичайно включва име на продукта, марка, нетно количество, цената на дребно, категорията на продукта, както и данни в случаите на обявени намаления на цената относно срока, за който ще важи намалението, информация за стара цена, нова цена и процента на намалението. Следователно става въпрос за вече изготвена и ежедневно използвана от търговците информация, която изисква допълване само при промяна в цените, предлагане на нова марка или преустановяване предлагането на дадена марка. Голяма част от тази информация търговците така или иначе поместват в своите интернет сайтове, рекламни брошури, рекламни съобщения и т.н. Т.е., търговците не би следвало да са особено притеснени или осезаемо административно натоварени от изискването да споделят с КЗП или да публикуват на сайтовете си ежедневно в машинно четима форма информацията за 101 стоки.
По-натоварени ще са само онези търговци, при които често цените се променят. Удобно място да наблегна, че в случая това не е мярка, която цели да намали цените. В противен случай мярката нямаше да изисква информация за промяна на цената, а щеше да изисква информация единствено за увеличенията на цените. Става въпрос за мярка, която е изцяло потребителски ориентирана и цели да създаде удобство на потребителите и по-голяма прозрачност на пазарната среда.
Към момента търговците не изпълняват законовите си задължения да публикуват ценови листи с коментираната по-горе информация. По-добре би било да сторят нещо, което не ги затруднява и ще е от полза за цялото общество. Най-голямото богатство за търговеца са неговите клиенти и затова нека търговските вериги да бъдат разумни и морално отговорни към техните клиентии да изпълняват доброволно законовите си задължения. В противен случай, ще се наложи да бъдат административно принудени да изпълнят законовите си задължения.
Що се касае до мерките за борба с икономически необоснованите увеличения на цените, те не са свързани със създадения от КЗП сайт, нито с коментираните по-горе изисквания.
КЗП, заедно с всички останали компетентни органи по ЗВЕРБ, разполагат с правомощия да извършват проверки и да изискват информация за ценообразуването за период до 01.01.2025г. назад във времето. Тези правомощия се упражняват на различни основания и по друг ред, предвиден в ЗВЕРБ. Именно те са мярката за борба срещу икономически необоснованите нарушения, като при констатиране на такива увеличения, в качеството ми на Председател на КЗП мога да задължа всеки търговец да върне цената до ниво, което е икономически обосновано и търговецът ще е длъжен да изпълнява задължението, независимо дали го обжалва или не, докато то не бъде отменено от компетентния съд.
