Моделът на разпространение на коронавируса, който почти спря живота по време на пандемията, е по-сложен и по-малко предсказуем, отколкото си мислехме. Макар да се свързва основно със зимните месеци, той показа способност да причинява значителни вълни на заразяване и през лятото. Този феномен, който противоречи на типичното поведение на грипа, има няколко основни причини. Свързани са както с биологичните характеристики на патогена, така и с човешкото поведение. Публикации като тези от университета „Джонс Хопкинс" обясняват, че летните пикове на COVID-19 са причинени от отслабващ имунитет, появата на повече заразни варианти и увеличени дейности на закрито с лоша вентилация поради горещото време и летните пътувания.
Водеща причина за летните пикове е непрекъснатата еволюция на SARS-CoV-2, смятат епидемиолозите. С течение на времето вирусът е мутирал и е създал нови варианти, които са по-заразни и могат да заобикалят имунитета, придобит от предишна инфекция или ваксинация. В много случаи, особено след първите две години на пандемията, зимните вълни се дължаха на един доминиращ вариант, който постепенно отслабваше през пролетта, но биваше заменен от нов, по-способен да се разпространява вариант през лятото.
Например - в някои региони летните огнища се дължаха на нови подварианти на Омикрон, които се появяваха и бързо изместваха предишните. Тези варианти имаха "мутации за бягство" - способност на патогена да се разпространява ефективно и сред ваксинирани или вече преболедували хора. Явлението е документирано и в публикации на Световната здравна организация.
На втори план се намесват социалните стереотипи. Въпреки че слънцето и отворените пространства по принцип намаляват риска от разпространение на вируса, през лятото се наблюдава специфично човешко поведение, което може да ускори предаването на вируса. Месеците от юни до октомври са традиционно време за отпуски и пътувания. Хората се събират на летища, в хотели, на туристически дестинации и масови събития. Това увеличава броя на социалните контакти и създава идеална ваканционна среда за обменяне на вируса между хора от различни географски региони с последващо разпръскване на нови огнища. Освен това през лятото хората често са по-малко бдителни по отношение на хигиенните мерки. Интуитивното доверие в силата на слънчевата радиация да убива патогени, надценяването на хубавото време като фактор за здраве и усещането, че пандемията е приключила, често водят до близки контакти без каквато и да била предпазливост.
Въпреки че се смята, че високите температури и ултравиолетовата светлина намаляват способността на вируса да оцелява във външна среда, това не е достатъчно, за да спре разпространението му. SARS-CoV-2 се предава основно от човек на човек чрез дихателни капчици и аерозоли. А през горещите летни дни хората прекарват повече време в затворени и климатизирани помещения (офиси, молове, ресторанти), където вентилацията често е лоша. В много случаи климатиците "въртят" въздуха, което може да улесни разпространението на вирусни частици.
Отделно някои изследвания показват, че ниската влажност през зимата може да подпомогне оцеляването на вируса, но ефектите на високата влажност през лятото не са напълно ясни. Други научни данни не са открили силна обвързаност между температурата и разпространението на вируса, което налага мнението, че поведението на хората е основният двигател на пиковете в горещините.
