3 години след като Кирил Петков си призна за "грешки на растежа", и Божидар Божанов видя такива в кадровата политика на ПП
Опитите за единомислие в коалицията на “Продължаваме промяната” и “Демократична България” явно продължават да циклят. Това стана ясно в четвъртък, когато съпредседателят на “Да, България” Божидар Божанов изненадващо анонсира тема за вот на недоверие наесен, различна от тези, които вече предложиха ПП.
Вот на недоверие през септември ще има. Темата на вота ще бъде завладяната държава. Правителството, макар само на седем месеца, е активен участник в завладените институции от нелегитимните интереси. Това обяви Божанов в студиото на bTV буквално седмица, преди парламентът да открие новия си сезон. Този ще е петият вот на недоверие към кабинета “Желязков”.
Заявката на Божанов де факто показва, че ПП и ДБ все още не са достигнали до консенсус за темата на вота, макар да се разбраха той да бъде внесен през септември. Съпредседателят на “Да, България” не даде точна дефиниция през каква тема
ще борят “завладяната държава”,
но акцентира на “бездействието на върховенството на закона и правоохранителните органи, които трябва да пресичат престъпните схеми”.
Това обаче не кореспондира със заявките на “Промяната”. В средата на юли след Национален съвет на партията лидерът Асен Василев задочно предложи на ДБ три конкретни теми за вот: здравеопазване, цени и ценова политика или демографска политика.
Преди това ПП и ДБ бяха в сблъсък относно времевата рамка за своя опит за сваляне на кабинета. Преди да подаде оставка като съпредседател на “Промяната”, Кирил Петков се бе заканил да внесат вот веднага след като стане ясна датата за приемането на България в еврозоната - т.е. още в началото на юли. От ДБ обаче настояха това да се случи през септември, за да не се дават грешни сигнали към евро-атлантическите партньори.
Затова при четвъртия вот опозицията за първи път събра 83 гласа. Тогава “Величие”, “Възраждане” и МЕЧ бяха подкрепени не само от хората на Ахмед Доган, но и от ПП, плюс “знаков глас” от Божанов. Обяснението на ДБ бе, че се обозначават като опозиция, макар да го определиха като “кух вот, който обслужва управляващите и им дава повече легитимност”.
Продължават да тлеят и сблъсъците в ПП-ДБ за кадровата политика. Искрата блесна на въпрос, свързан с две назначения във ВиК холдинга, които
са от квотата на ПП
Едно от тях е на инж. Лозко Лозев, който дори бе депутат от “Промяната”. Не знам какъв е случаят, не познавам Лозев. Кадри на ПП, които заради бурния растеж в началото привлякоха професионалисти, след това смениха своята лоялност. Имаше случаи с министри, а общински съветници преминаха в ГЕРБ. Това са грешки на растежа, така ги определиха колегите, коментира Божанов кадровата политика на ПП. Конкретно за Лозев и колегата му във ВиК предположи, че “ако бяха по-опозиционно настроени, веднага щяха да бъдат сменени”.
Още през 2022 г., в края на мандата си като премиер, Кирил Петков призна, че правителството му се е “спъвало в собствените си грешки на растежа”, но твърдеше, че уроците са научени. По ирония на съдбата точно кадровите му решения в София станаха причина за оттеглянето му като депутат и лидер в ПП на 25 юни т.г.
