523 инцидента с 55-има загинали по второкласни и третокласни пътища за последната година
Завъртане, разкъсване на мантинелата, удар в хълмче и рикошет, който връща колата обратно на пътя. Така на 2 юни загина пътник на 25 години, а шофьорът на автомобила бе тежко ранен. Катастрофата се случи на тясното и старо шосе на второкласния път Самоков-София в района на Щъркелово гнездо.
Двамата не бяха извършили нарушение. Колата е ударена от изпреварващ я камион. Очевидци описват, че при сблъсъка
тя буквално изхвърчала в храстите
покрай пътя. Станало е на участък, на който асфалтът е стар, с безброй дупки, пътните знаци са силно избледнели, а от маркировката почти няма следи.
Само 17 дни по-късно на същия път имаше нова катастрофа, но се размина само с ранен.
Второкласните пътища като този от София до Самоков (основен за курорта Боровец) и третокласните са с най-много катастрофи. На второкласните миналата година има 229 инцидента с 34 загинали и 330 ранени.
С най-много катастрофи са третокласните пътища – 294 инцидента за година. Загиналите са 21, а ранените – 428.
Разбира се, най-много починали има на първокласните пътища, чието състояние съвсем не е по-добро – 37 души миналата година в 279 катастрофи. На магистралите
са загинали само 14 души
при 107 инцидента. В градовете пък има най-много катастрофи и убити – 1644 с 49 жертви. В селата са 294 инцидента с 13 загинали.
Сумарно обаче ниският клас пътища – втори и трети, водят до най-много убити с общо 55 загинали при 523 инцидента, с други думи, средно на 9,5 катастрофи една е с жертва. Броят на ранените - 758, пък показва, че на един удар има 1,44 пострадали, сочат данните на МВР от началото на годината до края на юни.
Какви са причините?
Екип на “24 часа” тръгна по няколко второкласни и третокласни пътя заедно с автоинструктор, който да разясни скритите проблеми.
Пътуването започна веднага след табелата за край на Самоков в посока София. Асфалтът там мигновено се превръща лунен пейзаж - изпитание за окачването на колата и за нервите на шофьора. Дълбоки коловози, прорязани от хилядите тежки камиони, дърпат волана и превръщат всяко движение в борба за запазване на траекторията. Усещането е, че колата се движи по релси, от които не може да излезе.
По-нататък, към язовир “Искър”, пейзажът става още по-мрачен
Пътят е осеян с кръпки върху кръпки – грозни белези от поредния ремонт на ремонта, който само влошава неравностите.
Мантинелите, които би трябвало да спасяват животи, са оставени на произвола на съдбата. Ръждата ги е прояла до такава степен, че при удар по-скоро биха се разпаднали, отколкото да спрат автомобил.
По тях няма и следа от котешки очи – светлоотразителните елементи, които са жизненоважни за ориентацията през нощта или в мъгла. В тъмното тези мантинели просто изчезват, превръщайки се в невидима заплаха, коментира автоинструкторът Веселин Танчовски.
Един от най-подмолните проблеми по българските пътища обаче е липсата на адекватна маркировка. Тя е очите на шофьора особено нощем. Но по нашите пътища
нощно време се кара слепешком
На много места маркировката е толкова изтъркана, че е просто блед спомен. А дори евентуално видимата в района на известния ресторант “Златната рибка” е изчезнала – тук работници са положили върху нея нов асфалт, но не са си направили труда да чертаят отгоре нова маркировка. Резултатът е хаос от черни петна, където осевата линия и лентите за движение просто изчезват.
Символ на това безумие е участъкът след “Златната рибка”. Там в продължение на повече от километър маркировката на практика не съществува. Изтрита е до асфалт или задушена под новия пласт. Така в зона с много интензивно движение и с много завои шофьорите са оставени да гадаят къде свършва тяхната лента и къде започва насрещното. Това е директна покана за челен удар, предупреждава Танчовски.
И това не е единственият такъв участък. Малко по-нататък е отново същото. Сякаш боята за маркировка е най-дефицитната стока в държавата.
Към всичко това добавяме и изядените банкети –
ръбът на пътя е ронлив и опасен, така че не дава никаква възможност за аварийна маневра.
И тъкмо човек да си помисли, че с наближаването към столицата нещата ще се оправят, в района и Кокаляне и покрай Панчаревското езеро ситуацията става същата.
Така нареченото “Самоковско шосе”, което е продължение на същия път и по който върви трафикът към Самоков и Боровец, е в същото лошо състояние. Чак до кръговото, с чиято помощ трафикът се влива в околовръстното.
Тръгваме по друг път – Перник - Брезник. Той пък е пример за това как се работи на парче. На места има положен нов асфалт, който създава измамно усещане за сигурност. Но само няколко километра по-нататък се връщаме в познатата реалност на дупките и неравностите. Истински театър на абсурда обаче се разиграва по друг път - третокласен. Отсечката Гурмазово - Брезник е сравнително нова, но влизането в селата е като преминаване в друго измерение.
В село Пожарево например пътните знаци, които трябва да предупреждават и регулират скоростта, са напълно скрити зад буйна растителност и цветя, грижливо отглеждани от местните.
На същия път жител на селото е разпилял купчина камъни до самия асфалт, които лесно могат да се озоват на платното и да спукат гума на преминаващ автомобил.
След Пожарево проблемите стават още по-големи. Знаците се виждат, но са монтирани абсурдно високо на пилона, който ги крепи. Нощно време късите светлини на автомобила просто не ги осветяват. За да ги видиш, трябва да караш на дълги, което пък
е забранено в населено място,
отбелязва автоинструкторът. Сякаш са поставени не за шофьори, а за пилоти на хеликоптери.
Върхът на изпитанието за шофьора е струпването на много пътни знаци. На едно място виждаме три, монтирани един до друг наведнъж. Така шофьорът трябва да гледа само тях, а не пътя. Но дори тогава няма да има физическата възможност да възприеме и обработи толкова информация едновременно.
След Росоман ситуацията се повтаря – отново струпване на по три знака. Отново ограничение на скоростта, поставено на грешния знак. Екипът
преброи поне седем такива неправилно монтирани знака
А на излизане от село Бабица – поредица от три дупки точно в участъка с маркировка, разделяща лентите. А това гарантира, че шофьор, който изпреварва, ще нацели поне едната.
Дали заради жегата, или друго, но по трите пътя не видяхме нито един полицай. МВР не води статистика на какви пътища са наложени глобите, данните са по области.
По-малко от половината пътища втори и трети клас са в добро състояние
Едва 41% от пътищата втори и трети клас са с повреди по асфалта под 10% от покритието, което у нас се смята за “добро състояние”. Това сочи справка на Агенция “Пътна инфраструктура”. Има само десетина общини, в които състоянието на тези пътища е безупречно: Белица, Кресна, Минерални бани, Опака, Пирдоп, Сопот, Суворово, Сърница, Челопеч и Якоруда. Обяснението обаче е, че това са малки общини с твърде малко пътища на тяхна територия, които изискват поддържане.
Териториите, в които пътищата втори и трети клас са в по-добро състояние, са концентрирани предимно в Югозападна България. Но пак там се намират и общините, в които състоянието на тези пътищата е най-лошо. Например в Банско над 91% от пътищата са в лошо състояние, т.е. повредите по настилката заемат над 30% от нея.
А кюстендилската община Трекляно, е мястото, което има най-голям дял – 26%, от пътища, които нямат никакво покритие - нито асфалт, нито паваж, нито нещо друго.
Около 20 процента от пътната мрежа у нас се състои от второкласни пътища, а третокласните са най-много - 59% от всичките около 20 хиляди километра републиканска мрежа. Освен тях обаче има и общински пътища, чието състояние също не е задоволително.
