Най-популярни са подписките срещу насилието и справедливо наказание за смъртта на Сияна, но има и по-екзотични като наказание на монаси. 30 хил. българи пък искат гласа на актрисата Гергана Стоянова да се върне в “Гугъл мапс”
Запазване на часовете по чужди езици в гимназиите, неразпродаване на държавните имоти от онзи списък, край на отглеждането на животни в клетки, отлагане на забраната на веществото ТПО в гел лаковете - това са само част от каузите, за които българите се борят посред лято.
110 хиляди души се обявиха за хуманно отглеждане на животни и по-специално да се забранят клетките за телета. Подписите им бяха внесени в Народното събрание във вторник от активистите от “Невидими животни”. Те са имали и инициативи против фермите за кожи. А акцията им срещу клетките за телетата нашумя още миналата година, когато известни артисти станаха нейни лица. Хиляди гледания имаха
видеата в социалните мрежи с Асен Блатечки,
Валерия Георгиева от “Ергенът”, певиците Виктория Георгиева, Дивна, Ева Георгиева, Ей Бо (Борислав Вълов), актрисите Здрава Каменова, Искра Донова, Марта Желязкова и Мирела Лилова. А за внасянето на подписите онзи ден дойдоха дори двама депутати от управляващата коалиция, за да заявят подкрепа - Габриел Вълков от БСП и Цветан Предов от ИТН.
В сайта на активистите bezkletki.nevidimi.bg е публикувано писмото до парламента и до Министерството на земеделието и храните, което придружава петицията. Искат промяна на нормативна база и постепенна забрана на отглеждането на телета в индивидуални клетки в полза на отглеждането им заедно на малки групи с повече пространство. Желаещите да подкрепят петицията им могат да го направят само за минута, като
са необходими две имена, имейл адрес,
а по желание и телефонен номер. В сряда се бяха включили 111 219 души, целта на организаторите е да минат 125 хил.
През последните години петициите стават все по-популярни като форма на заявяване на мнение по една или друга тема, а и като начин хората да сформират общности.
Правят ги онлайн - някои на собствен сайт, други използват специални за целта платформи, като най-голямата е peticiq.com. Тя дава информация за темата на подписката, кой я организира и колко вече са се подписали. Човек може да остави и коментар.
Само от началото на август до сряда на сайта са започнати 33 подписки, в които са се включили поне по петима души, иначе има и други с по-малък интерес.
Най-голяма популярност през 2025 г. е имала инициативата “За максимална ефективна присъда за Габриела Сашова и Красимир Георгиев и за законодателни промени, предвиждащи по-тежки наказания за престъпления, извършени срещу животни!”. Тя е по повод двамата садисти от Перник, убивали и мъчили животни на видео по ценоразпис. Подписали са се 204 216 души, включително от родния им Перник.
Темите за животни традиционно предизвикват съпричастност и са най-популярни. Почти 4000 души са се подписали
за ефективна присъда на мъжа, убил куче
в Тетевен на 5 август. Други 1754 са поискали ЕС и ООН да защитят правата на Пламенка Калинкина - собственик на фондация “Лапички за справедливостта”. Тя има приют във Врачанско, в който отглежда над 300 кучета, който е сменял локациите си няколко пъти заради оплаквания на съседите от постоянно лаене и притеснения за безопасността си. През юли е била нападната от група роми, които я заплашвали, че ще подпалят приюта.
Други 324-ма искат да се направи кастрационен център за бездомни животни във Варна. 500 човека пък са се обявили за забрана на лова на диви животни, докато не се възстанови популацията им след горските пожари през лятото.
Втората най-популярна подписка за 2025 г. е
за ефективна присъда на шофьора от катастрофата с малката Сияна,
която загина през пролетта, и за освобождаване на управителния съвет на АПИ, понеже за опасния участък на катастрофата е имало подавани сигнали. Подписали са се 33 818 души.
30 600 българи пък искат да се върне гласът на актрисата Гергана Стоянова в Google Maps. В края на 2024 г. тя беше сменена от изкуствен интелект, но хората твърдят, че “гласът на изкуствения интелект звучи неадекватно и също така е предпоставка за ПТП”. Представете си, че наближавате кръгово движение и чуете “взЕмете дверия изход” или “едновия изход”... Тогава задължително поглеждаш към картата и започваш да се взираш, за да установиш от кой точно изход на кръговото движение трябва да излезеш. Това отклоняване на вниманието от пътя и тотално объркване могат да бъдат фатални понякога!, казват инициаторите от Авторадио. Петицията им е адресирана до Гугъл.
Подписките се изпращат до компетентните институции.
Каква е успеваемостта им, е трудно да се каже,
обикновено по-скоро служат като подкрепа на дадена теза. Например в случая с пернишките убийци на животни имаше и големи национални протести и към днешна дата Габриела Сашова е все още в ареста. Миналия вторник Софийският апелативен съд потвърди същата мярка за Красимир Георгиев. АПИ пък позакърпи положението на участъка, където загина Сияна - имаше ремонт, но потребители пишат, че не е достатъчно. А Гергана Стоянова още не се е върнала в навигацията.
През последния месец най-популярна е била петицията “За спасението на Амфитеатъра на Сердика” с над 12 хил. подписа. Тя е по повод програмата на правителството за приватизация на над 4000 държавни имота. Инициаторът Мартина Стефанова настоява за разкриване и възстановяване на амфитеатъра. По този повод има и подписка на “Продължаваме промяната”, подкрепена от 3376 души.
Най-голям интерес в последните дни има към инициативата за запазване на броя на часовете по чужди езици в гимназиите. Създадена е от Дафина Динева и вече има подкрепата на 4154 души. Тя е по повод намеренията на министерството на образованието да намали часовете по чужди езици от 18 на 16 за сметка на математиката и природните науки.
Петиция има и по повод инцидента, при който в Слънчев бряг
18-годишен прегази с АТВ шестима души,
включително майка и дете, които още са в тежко състояние и с опасност за живота. 2200 души настояват за отмяна на домашния арест на виновника и се организират на протест на 22 август пред съда в Бургас.
Близо 900 студенти от УНСС са се обявили против вдигането на таксите им. Организаторът Кристофър Тонков пише, че това им “създава ненужна финансова и психологическа тежест”.
В ход са и две петиции от село Стефаново - “за” и “против” Розмари де Мео и Валентин Илиев. Тя е автор на няколко книги и живее в селото. През юни над 110 души поискаха съдействие от окръжната прокуратура, областния управител, кмета и шефа на ОД на МВР Де Мео да спре да ги тормози - тя и мъжът ѝ организирали събития без предупреждение, обиждали и заплашвали местните жители. Де Мео я нарече “селска подписка”. Появи се и друга в нейна защита с над 2000 подписа.
Немалко са инициативите с искане за присъди за убийци на пътя. Кърджалийци пък настояват пред общината, областната администрация, АПИ и МРРБ да им се построи околовръстно.
9500 души са поискали ежегодни тестове на шофьорите над 65 г.
Има още искания на различни теми: за решаване на проблема с водната криза в Северна България, за низвержение на архим. Никанор Мишков, за вдигане на минималните тарифи на такситата в София, достойно заплащане на медиците, за ремонт на моста на гара Елин Пелин, за премахване на соларни паркове, за освобождаване на кмета на Варна Благомир Коцев, за това Маслен нос да стане резерват, за запазване на градинки и междублокови пространства. Продължава да тече и петиция на българите в чужбина, за да могат да гласуват електронно.
Искат една година отсрочка за махането на гел лаковете
Сред любопитните петиции е тази за отсрочка на забраната на веществото ТПО (trimethylbenzoyl diphenylphosphine oxide) в гел лаковете. 3264 маникюристки са се подписали, че искат отсрочка на забраната, наложена от Европейската комисия. Тя трябва да влезе в сила на 1 септември, а те настояват за една година гратис, като се обосновават, че салоните ще претърпят загуби. Както и че професионалистите не са получили ясни указания. Има екологичен риск: масовото унищожаване на хиляди литри UV гелове и опаковки ще доведе до екологично претоварване, което противоречи на целите на Зелената сделка. В страни като Франция и Италия вече се обсъждат плавни модели за преход. Българският сектор не следва да бъде ощетен, пишат още маникюристките.
Близо 10 хил. души подписаха визията на Васил Терзиев за лифтове и по-чиста Витоша
Вече има проект за въжената линия до хижа "Алеко"
За подобряване на достъпа до Витоша, опазване на природата и модерни условия на туризъм настояват близо десет хиляди души, разписали се в подкрепа на плановете за Витоша на кмета на София Васил Терзиев. Инициативата му се казва “Визия за Витоша” и има сайт със същото име, като на нея има форма, в която желаещите могат и да се подпишат.
В плана е заложено отново да има лифтове, като се модернизират съществуващите съоръжения на Симеоновския, Драгалевския и Княжевския лифт, както и да има редовни къси линии само за Витоша, които да тръгват от големи буферни паркинги в подстъпите на планината. Планира се още и развитие на зимните и летните спортове, като се постави акцент върху многообразието от възможности, които Витоша предлага целогодишно - ски и сноуборд, пантене, снегоходки, ски бягане, колоездене, катерене, парапланеризъм, пещернячество, бягане, ориентиране, а също и реновиране на хижите и пътеките.
“Визия за Витоша” Терзиев и екипът му представиха през април, а преди две седмици кметът се похвали, че първата стъпка към възстановяване на Симеоновския лифт е направена - собственикът на лифта “Витоша ски” АД внесе проект за възстановяването му.
За подобряването на достъпа до Витоша се работи и в Министерството на туризма. В края на март министър Мирослав Боршош свика междуведомствена работна група за развиване на планинския туризъм.
