Върховните магистрати приеха, че не е бил в състояние на афект, когато е замахнал с ножа
Пловдивчанинът Румен Александров, познат в "Столипиново" като Каспъра, ще лежи 5 г. в затвора за убийството на Митко Иванов, който бил влюбен в жена му. Решението за това е на ВКС и е окончателно.
На първа инстанция Каспъра получи 3 години условно, Апелативният съд в Пловдив отмени тази присъда и постанови 5 г. ефективно, а върховните магистрати потвърдиха това решение.
За да произнесе условна присъда, окръжният съд прие, че на 21 декември 2019 г. на импровизирания пазар на ул. „Батак" Александров умишлено е умъртвил Иванов в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, от което е било възможно да настъпят тежки последици. Митко Иванов харесвал тогавашната жена на Каспъра Галя Миланова. Всеки път, щом я видел в махалата, той или ѝ обяснявал, че я обича и ще се оженят, или я заплашвал. На 20 декември 2019 г. тя го засякла пред блока си. Той бил видимо пиян, заговорил я, но тя го подминала. Малко по-късно видяла от балкона, че Митко удря баба ѝ. Развикала се и слязла долу, а той я ударил силно през лицето и заплашил, че ще я застреля. На следващия ден двамата мъже се засекли на пазара. Скарали се и Митко Иванов се нахвърлил с юмруци върху Каспъра, извадил и нож, с който нарязал ръцете му.
Александров успял да се измъкне и дотичал до колата си, извадил по-голямо острие от това на опонента си и го намушкал веднъж във врата. Раната се оказала фатална за Иванов.
Основният спор по делото между защитата и обвинението е дали убийството е извършено в състояние на афект от подсъдимия.
Апелативният съд приема, че Каспъра не е бил в такова състояние. Върховният касационен съд споделя изцяло изводите на втората инстанция, че подсъдимият в хода на проведеното изследване е дал подробни обяснения, които изключват възможността при нанасянето на удара, довел до смъртта на Иванов, и непосредствено преди това той да е действал при типичното за афекта стеснено съзнание. След деянието Румен Александров е имал ясна представа за случилото се и е действал с нормална разсъдъчна дейност, като е съзнавал не само стореното, но и необходимостта да се оттегли и да получи медицинска помощ във връзка с претърпените в хода на инцидента увреждания. Всички тези действия сочат на извод за липса на афект.
