- Георги Господинов и дъщеря му влизат в препоръчана за лятото литература в 3-и клас
- Учители доволни, че се увеличават часовете по български - не може да учиш чужд език, без да имаш основата по роден
“Сватби на животни и неща” от Георги и Рая Господинови предлагат на третокласниците в литературата за лятната ваканция учителите в столичното 30-о училище “Братя Миладинови”. Това е новото заглавие, добавено в списъка.
“Включихме произведение на носителя на “Букър”, за да може малките ученици да имат поглед и върху съвременна литература. Падат се и на матурите в 7-и клас,
добре е децата да имат по-широка представа отрано”,
обяснява учителката Райна Пиндева.
Иначе традиционно в списъка на по-малките, които обаче вече могат да прочетат сами няколко цели книги през лятото, са “Пипи Дългото чорапче”, “Мечо Пух”, “Карлсон, който живее на покрива”, “Приключенията на Лукчо” и още любими творби на поколения по целия свят. По-големите трябва да четат Вазов, Христо Ботев, Вапцаров, Димитър Димов, Хайтов и Радичков.
Наред с българските автори 9-класниците пък трябва да прегледат задължително “Дядо Горио” на Балзак, “Сплин” на Бодлер и “Есенна песен” на Пол Верлен. (Виж в графиката списъците с литература за ваканцията).
Трябва, но далеч не всички го правят. Не само защото през лятото и за малки, и за големи ученици “задължителното” не е желано. За съжаление все повече днешни тийнейджъри трудно прочитат цяла книга. Отегчават се, защото
са свикнали да скролват по екрани, да получават информация фрагментирано,
забързано, на малки “порции”, коментират педагози и психолози.
Според дългогодишния преподавател Цеца Петрова от 119-о СУ “Акад. Михаил Арнаудов” вече така се и учи - фрагментарно. И в списъка за лятото ги няма целите произведения “Дон Кихот”, “Хамлет” и пр. “Как си представяте да не сте прочели цялата книга и да сте наясно с посланията. Трябва опосредствано да стигаш до тях с литературна критика - по най-мързеливия начин, с преразкази с учебниците и прочее”, коментира тя. Прави се, за да се олекоти учебният материал, да им е лесно на децата. И вече никой никого не кара да чете нищо. Ситуацията е всеки сам да избере по лични предпочитания и желание, да няма насилие в четенето. Но така
се разглобява целият процес на културно общуване
Децата се отчуждават от основополагащи нравствени ценности, убедена е Петрова. Защото до ценностите и нормите те не стигат чрез произведения, които интерпретират, а чрез литературните анализи в учебниците, сведени до една страница. Няма го познанието за литературната история, за контекстите. Не се знае кое кога, къде и защо се появява. Литературното съприкосновение с текстовете е мимолетно.
Тук е и вечният спор кои автори на коя възраст да се изучават.
Нели Рашева от 51-о училище “Елисавета Багряна” казва, че
14-годишните нямат житейския опит и зрелостта да осмислят “Декамерон”
в пълната му светлина като книга, утвърждаваща жизнелюбието. Същото се отнася и за “Хамлет” и “Дон Кихот”, с които се борят 8-окласниците. “Преди тези творби се учеха в 10-и клас, тогава децата разбираха повече. В края на 8-и клас е малко прибързано, а и едва стига времето. Дете на тази възраст не може детайлно да разбере “Хамлет” с въпросите за обществените недъзи и смисъла на живота. Така че учат история на литературата като факти, като поредица от културно-исторически епохи, но самите произведения остават неразбрани в същината си”, обяснява Рашева.
Всъщност промяната стана, когато се реши първият гимназиален етап да приключва с 10-и клас. Тогава експертите от МОН са взели решението, че ако някой реши да не продължи, трябва да приключи училище с цялостна представа за хода на литературните процеси. А в 10-и клас се учи само българска литература - от “Под игото” до “Дърво без корени” на Хайтов и “Нежната спирала” на Радичков.
“При нас нещата се получават, защото и ученици, и учители се стараем. Представете си обаче едно средностатистическо средищно училище дълбоко в провинцията - децата
не са ходили на театър, за да гледат “Хамлет”
и да се подпомогне колегата. Знаят за какво става въпрос, но нито са го разбрали, нито са го осмислили”, категорична е Нели Рашева.
Иначе учителите са доволни, че от МОН дават допълнително 1-2 часа по български, досега се получавало в 9-и и 10-и клас има само по три часа литература и български език седмично. За целта чуждият език пада от 18-19 на 16 часа, така се освобождава и допълнителен час за математика. Как може да учиш чужд език, като за родния не ти остава време, промяната е смислена, категорична е преподавателката. Като се почне от това какъв език чуваме в градския транспорт и стигнем до този в парламента - ясно е, че езиковата норма трябва да се учи и спазва, добавя Рашева. И с уважение към всички останали предмети напомня, че математиката и българският са основни и че няма как без положена добра основа да чакаме резултати от PISA.
И въпреки че днешното поколение е различно, включително по отношение на четенето, учителите отчитат и друг тренд - децата вече имат желание да постигат успехи. На високия резултат се гледа не като на самоцел, а на необходимо стъпало за бъдеща реализация. Нещата се обърнаха, имаше и други времена, напомнят те.
