Издирваният бивш следовател Петьо Петров-Еврото не е набедил съдия Петър Сантиров и не е лъжесвидетелствал срещу него преди 15 години, когато с негова докладна записка до тогавашния зам.-главен прокурор Бойко Найденов започна знаковото дело за подкуп срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев, Сантиров и Тенчо Попов, завършило с оправдаване на тримата и с констатацията на Върховния касационен съд (ВКС), че то е „емблематичен пример за полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на Петьо Петров".
До този извод стигна съдия Любка Голакова от Софийския градски съд (СГС) и отхвърли иска на Сантиров срещу Петров за нанесените му неимуществени вреди от делото за подкуп. Делото е в СГС от 10 години, когато Сантиров предяви иск за 100 000 лева срещу Петьо Петров. Междувременно той успя да осъди прокуратурата да му плати обезщетение от 250 000 лева за моралните вреди от незаконното обвинение и още над 30 000 за имуществени вреди, пише правният сайт "Лекс".
Делото срещу Петьо Еврото обаче беше заведено отделно, а първоначално повечето колеги на Сантиров се отведоха от него и дълго време то въобще не можеше да започне. През 2020 г. пък съдия Голакова го прекрати с мотив, че искът е недопустим, защото е за действия, които Петров е извършил в кръга на работата си, за което се ползва с функционален имунитет, а пострадалият не бил подал и сигнал в прокуратурата за набеждаване от страна на Петров. В определението си тя беше написала, че и вредите, които Сантиров е посочил, са част от същите, които е претърпял от воденото дело и за които вече е обезщетен.
Определението ѝ обаче беше отменено от Софийския апелативен съд (САС), който прие, че за допустимостта на иска няма значение дали Петров е бил разследван за набеждаване, защото за източник на вредите е посочено противоправно поведение, а не извършено престъпление. САС отхвърли и тезата за функционалния имунитет на Петров, като подчерта, че в конкретния случай с изготвената докладната записка той не е разследвал престъпление, а е подал сигнал за извършено престъпление и за това не се ползва с имунитет. За сходните вреди по двете дела, апелативният съд обясни, че това е въпрос по същество и върна делото за ново разглеждане.
Какво твърдят Сантиров и Петров
В исковата си молба съдия Сантиров посочва, че единствено в резултат на докладната записка на Петров от 16 март 2010 г. е издадено постановлението за образуване на досъдебното производство за подкуп, по което той след това е беше арестуван и съден. След това магистратът описва, че заради поведението на Петров са били сринати професионалната му репутация и доброто му име сред съдиите и прокурорите, изпаднал е в почти пълна изолация от професионалната си среда. По-късно Сантиров уточнява пред съда, че Петров е извършил доносителство за деяние, което не е извършено от него и е поддържал тезата си и при направените разпити по делото за подкупа. През 2021 г. съдията се отказа частично от иска си, като вече претендираше не за 100 000 лева, а за 26 000 лева.
Петров пък оспорва пред съда твърдението, че делото е започнало само въз основа на докладната му записка, както и това, че е изложил неверни данни, като подчертава, че няма противоправно поведение от негова страна, доколкото не е осъден за лъжесвидетелстване.
В какво беше обвинен Сантиров
След докладната записка на Петьо Петров до зам.-главния прокурор, бившият зам.-градски прокурор на София Роман Василев образува делото за това, че в началото на март 2010 г. Сантиров предложил подкуп на Петров в кафе „Калипсо" в София, а на 1 април 2010 г. Сантиров, Николай Цонев и Тенчо Попов бяха зрелищно арестувани. Впоследствие обаче всички инстанции приеха, че първоначалните контакти и идеята за даване на подкуп не е била на никой от обвиняемите. В решението на апелативния съд, цитирано после и от ВКС, се казваше, че идеята „очевидно е била имплантирана от свидетеля Петров чрез негово последователно и целенасочено упорито поведение в изпълнение на предварително разработен план и стратегия за протичане на срещите с участие на служители от МВР и ДАНС".
При срещата си със Сантиров на 17 март, тогавашният следовател ориентирал разговора към „делото на Цонев", убеждавайки го колко сериозно е положението на бившия министър на отбраната. Той въвлякъл и името на Тенчо Попов като евентуална връзка с Цонев и определил параметрите на подкупа и действията за получаването му. Записите от срещите между Сантиров и Петров също мотивираха съдилищата да приемат, че твърденията на следователя за предмета на разговора му са били неверни, а именно, че Сантиров му говорел как Цонев имал желание „да се оправя". Именно тези твърдения на Петров пък са в основата на данните в докладната записка, в която той твърди, че Сантиров му е предложил подкуп. Така САС беше стигнал до извода, че отразеното в тази записка е невярно, а то е повлякло след себе си подслушването и проследяването на тримата подсъдими след това. Според съдилищата при такава изходна позиция няма значение вече дали след това Сантиров и Попов са се съгласили да посредничат.
„Обстоятелството, че подсъдимият Сантиров се е поддал и се е съгласил да посредничи, а впоследствие подсъдимият Попов е обсъждал детайли от предложената му от св. Петров корупционна схема, не променя по никакъв начин безспорно установеното положение за осъществена от св. Петров провокация, без която случаят не би имал това развитие", се казваше в решението на САС. То пък беше в основата и на заключението на Върховния касационен съд: „Внимателният прочит на мотивите на въззивната инстанция ...разкрива картината на емблематичен пример за полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на св. Петьо Петров под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение".
Какво реши СГС за иска на Сантиров
В решението си от вчера СГС посочва, че няма спор, че Петьо Еврото е написал докладната с твърденията в нея и след това ги е потвърдил като свидетел. Спорно е обаче дали действията му могат да бъдат определени като противоправни.
Съдът припомня, че още през 2015 г. Сантиров е подал сигнал в прокуратурата с искане да се провери дали с действията си Петров е извършил набеждаване и лъжесвидетелстване, но такива доказателства не са били събрани и прокуратурата не е образувала дело.
„В настоящото производство не е предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство, уреден в чл. 124, ал. 5 от ГПК, поради което и настоящият съдебен състав не може да изследва въпросът дали установените по настоящото производство извършени от ответника деяния представляват твърдените от ищеца престъпления, които това лице е извършило спрямо него. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че не се установява в настоящото производство твърдяната противоправност на установените извършени от ответника действия – извършване на два вида престъпления", пише съдия Голакова.
В решението си тя посочва, че действително делото за подкуп е започнало от докладната на Петьо Еврото, но тя представлявала „уведомяване на компетентен държавен орган за възможността според подателя от извършване на престъпление на конкретни лица". След това съдът напомня, че всеки има право да подаде сигнал до компетентен държавен орган, а чл. 57, ал. 2 от Конституцията не допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако накърняват законни права и интереси на други.
Съдия Голакова обяснява и същността на „злоупотребата с право", като казва, че тя е недобросъвестно упражняване на предоставено на правния субект право и добавя, че в този случай относно злоупотребата с право съответното лице носи деликтна отговорност съгласно чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
„Обстоятелството дали подадения сигнал, искане и т. н. са упражнени добросъвестно не е поставено в зависимост от това дали крайният резултат ще установи посоченото в тях, съответно ще бъде уважено искането, тъй като законът не изисква това", се казва в решението на градския съд.
В него съдия Голакова подчертава, че правото се упражнява добросъвестно, когато лицето, което го упражнява е убедено в съществуването му, т.е. Петров е действал добросъвестно, ако е вярвал в това, което е написал в докладната записка.
„В този случай няма да е налице недобросъвестност, ако впоследствие се окаже, че престъпление не е извършено или не е извършено от обвиняемия или че лицето не притежава съответното право, което се иска да бъде признато. Незнанието на тези обстоятелства от лицето, което е подало сигнал или направило искането, независимо дали се дължи на извинителни или неизвинителни причини, изключва недобросъвестността при упражняването на правото му", пише съдията и добавя, че злоупотреба с право би имало, ако Петров е знаел, че заявеното от него е невярно, но целта му е била да навреди на Сантиров.
„В разглеждания случай не се установява недобросъвестно упражняване на правото на ответника да подаде сигнал /докладна записка/ и съответно невярност на свидетелските му показания в развилото се наказателно производство, тъй като не се установи какви са били отношенията между страните преди подаване на докладната записка и съответно от там да може да бъде направен извод, че ответникът е знаел, че изложеното от него в докладната записка е неистинско, но да го е написал в нея и я е подал единствено с цел да увреди ищеца", мотивира се съдът.
Освен това съдия Голакова посочва, че аргумент за отхвърляне на иска на Петър Сантиров е и това, че претендираните от него вреди вече са били обезщетени в делото, което е водил срещу прокуратурата. Според нея не е установена и причинно-следствена връзка между подадената докладна записка и вредите на Сантиров, доколкото според съда те са причинени от самото наказателно дело.
Решението не е окончателно и съдия Сантиров може да го обжалва пред Софийския апелативен съд.
